О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 712
гр.София, 06.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
пети юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3533/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 04.01.2013 г. по гр.д.№ 10894/ 2012 г. С него е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 59406/ 2010 г. и по този начин е уважен предявения от Е. К. К. против касатора иск, квалифициран по чл.357 вр. чл.188 т.2 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение”, извършено със заповед от 08.10.2010 г.
Според жалбоподателя въззивният съд е разрешил неправилно материалноправният въпрос може ли работодател да потвърди извършени действия по налагане на дисциплинарно наказание без представителна власт. Счита, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и на поради това моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответната по касация страна Е. К. оспорва жалбата и твърди, че по поставения от касатора въпрос практиката е установена и е в смисъла, в който се е произнесъл въззивния съд. Поради това моли обжалването да не бъде допуснато.
ВКС намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Въззивният съд е установил, че ищцата К. е работила в ответното дружество по трудово правоотношение, като със заповед от 08.10.2010 г. служител на работодателя й отправил „предупреждение за уволнение”. Към тази дата издателят на заповедта не е бил овластен от представляващите ответното дружество да налага дисциплинарни наказания, а извършеното впоследствие потвърждаване на действията му, не може да доведе до валидирането им. Освен това съдът е посочил, че в тежест на работодателя е да установи извършването на нарушенията на трудовата дисциплина, посочени в заповедта за налагане на дисциплинарни наказания, а такива доказателства по делото не са ангажирани.
При тези мотиви на въззивния съд поставеният от жалбоподателя въпрос не е от значение за крайния резултат от спора. Наложеното дисциплинарно наказание е счетено за незаконосъобразно на две основания. Първото действително касае възможността за потвърждаване на действия без представителна власт в хипотезата на прилагане на дисциплинарна отговорност. Съдът обаче е приел също така, че липсват доказателства за извършено от ищцата дисциплинарно нарушение. По отношение на този му извод не е изведен процесуалноправен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, нито са изложени касационни основания по чл.281 ГПК. Поради това какъвто и отговор да бъде даден на въпроса, относим към първото основание за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание, крайният резултат от правния спор би бил същият: искът е основателен, защото не са събрани надлежни доказателства, че е извършено твърдяното в заповедта нарушение на трудовата дисциплина. Следователно въпросът, поставен от касатора, се явява необуславящ по отношение на обжалваното решение и по него касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 04.01.2013 г. по гр.д.№ 10894/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: