О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 712.
София, 17. 07. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 4630/2008 година по описа на Второ гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
О. Велико Т. е обжалвала въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 199 от 25.06.2008г. по гр.д. № 302/2008г.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускане на касационното обжалване.
С обжалваното решение е отменено решението на Великотърновския окръжен съд № 124 от 08.08.2007г. по гр.д. № 598/2006г. и е уважен иска на В. М. Н. против О. В. за сумата 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане , ведно със законната лихва от датата на увреждането – 15.05.2005г.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационното обжалване в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК.
Касаторът посочва, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС като не е съобразено ППВС 17/1963г. за отговорността от непозволено увреждане, когато по договор между две предприятия едното е възложило на другото определена работа, при извършването на която настъпят вреди, както и последващата практика на ВКС по този въпрос – решение № 274 /1971г., на ВС, І г.о. Поддържа се също така, че апелативният съд се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос за приложимостта и тълкуването на института на непозволеното увреждане във връзка с договорите за обществена поръчка , който е от значение за точното прилагане на закона, защото по него няма съдебна практика.
При проверка на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
Прието е от фактическа страна от въззивния съд, че на 15.05.2005г. около 18.50 ч. ищецът, движейки се по пешеходната зона на ул. „Г” в кв. Бузлуджа гр. В. паднал в непокрита и необезопасена улична шахта, в резултат на което получил счупване на кости на лявото ходило, от което претърпял болки и страдания и имал трайни затруднения в движението за около три месеца, а впоследствие се е придвижвал с бастун като е бил в отпуск за временна нетрудоспособност от момента на злополуката до 09.10.2005г. Правните изводи на съда са, че е налице основание за ангажиране на деликтната отговорност на общината, независимо от сключения договор за строителство с предмет ремонт и реконструкция на улични и тротоарни настилки и съоръжения по тях поради задължението на общината да поддържа уличната инфраструктура като неин собственик на основание §7 ЗМСМА. Този извод на съда не противоречи на т.3 на ППВС 17/1963г., защото в него е прието, че само ако организацията и контрола на работата е на предприятието-изпълнител, отговорността на възложителя отпада. О. има нормативно задължение по ЗУТ да контролира законността на строителството като следи за спазване и на изискванията за безопасност на строежите и конкретно за безопасността на движението в строителните участъци – чл.157 ал.4 ЗУТ. Следователно макар строителството да е възложено на друга организация , по аргумент от чл.53 ЗЗД отговорността на общината не би могла да отпадне след като нейни длъжностни лица не са изпълнили задължението си за контрол за обезопасяване на движението при извършване на строителството и до приемането на обекта като изцяло завършен. С оглед на изложеното решението не е постановено в нарушение на практиката на ВКС. Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, защото договорът за обществена поръчка е особен вид договор преди всичко с оглед на обекта и процедурата по неговото сключване , уредена в специалния закон – ЗОП, а не с оглед на неговото съдържание и поради това отношенията между възложителя и изпълнителя не пораждат специфични въпроси в областта на непозволеното увреждане, които да не са разрешени с ППВС 17/1963г.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 199 от 25.06.2008г. по гр.д. № 302/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: