О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.712
гр.София,31.07. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на девети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 674/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
С. Т. С. от гр. Т. е подал касационна жалба вх. № 4* от 14.05.2009 год. срещу въззивното решение № 94 от 08.04.2009 год. по в.гр.дело № 82/2009 год. на Л. окръжен съд, с което е обезсилено като недопустимо решение № 153 от 23.12.2008 год. по гр.дело № 194/2008 год. на Т. районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от М. Ц. Р. и Н. Ц. Р., последният действащ с. с. на майка си В, иск по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на акта за вписване на саморъчно завещание в службата по вписванията при Т. районен съд и е прекратено производството по делото по този иск, а в останалата част първоинстанционното решение е потвърдено. В частта, оставена в сила е отхвърлен предявения от касатора иск за допускане на делба на апартамент с кад. № 7* по кад.карта на гр. Т., с площ 116.81 кв.м., на ул.”М” № 9, вх. А, ет.3, заедно с избено помещение № 2 с площ 13.59 кв.м.; таванско помещение с площ 33.46 кв.м. и гараж с площ 20.96 кв.м. Поддържат се оплаквания за съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд, с позоваване на решения: № 1* от 19.06.1998 год. по гр.дело № 915/1998 год.; № 2* от 03.09.1981 год. по гр.дело № 2162/1981 год. ІІ г.о.; № 2* от 01.12.1970 год. по гр.дело № 2450/1970 год. ІІ г.о.; № 1* от 17.09.1984 год. по гр.дело № 2797/1983 год. ІІ г.о.; № 446/2000 год. по гр.дело № 311/1999 год. І г.о.; № 466 от 31.05.2000 год. по гр.дело № 311/1999 год. І г.о.; определение № 177 от 11.09.1977 год. по гр.дело № 2962/1976 год. ІІ г.о.; № 633 от 17.07.1992 год. по гр.дело № 881/1992 год. ІІ г.о.; № 451 от 05.07.1988 год. по гр.дело № 384/1988 год. ІІ г.о.; № 1* от 15.11.1986 год. ІІ г.о.; № 519 от 06.12.2006 год. по гр.дело № 282/2006 год. І г.о.; определение № 23 от 08.06.1984 год. по н.дело № 23/1984 год. на І н.о.; определение № 5* от 13.10.1999 год. по адм.дело № 5651/1999 год. на 5-чл.състав и определение № 177 от 11.09.1977 год. по гр.дело № 2962/1976 год. ІІ г.о.
Жалбоподателят твърди, че по делото не е била конституирана надлежна страна – Н. Р. , който към 02.07.2008 год. /първото по делото заседание бил навършил 14 години/; че процесуалните действия от страна на майката В. М. били без процесуална стойност поради липса на представителна власт; че са без стойност процесуалните действия на адвоката П, упълномощен от М. , като законен представител на Н. Р. ; че е нарушено правото на защита на ищеца с отказа на съда да изслуша свидетел. Според касатора, налице е необходимост от произнасяне на Върховния касационен съд по въпроса: достатъчно ли е вещите лица-графолози да посочат само различията или следва да посочат и съвпаденията в подписа?
О. по касация М. Ц. Р. и Н. Ц. Р., последният с. с. на майка си В са на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Исковата молба за делба вх. № 566/16.04.2008 год. определя като страна-ответник по делото, малолетния тогава Н. Ц. Р., роден на 09.06.1994 год., в качеството му на законен наследник на Ц. Н. Р. , като към момента на предявяване на иска законен представител на недееспособния е била неговата майка В. В това си качество последната /заедно с другата ответница-М. Ц. Р./ на 20.05.2008 год. е подписала отговора на първоначалната искова молба, а така също и насрещната искова молба. На същата дата двата документа са постъпили в съда, а с определение в проведеното същия ден закрито заседание районният съд приел за съвместно разглеждане предявените срещу ищеца три обективно съединени насрещни искови претенции.частието на В. Н. М. в процеса е от името на недееспособния до 09.06.2008 год. Н. Ц. Р., който до същия момент не е могъл да извършва лично валидни процесуални действия, респ. спрямо него да се предприемат такива действия. Магунска не е имала качеството на страна по делото и след тази дата, доколкото вместо непълнолетния си син, но от негово име, е извършвала или приемала извършени спрямо него като ответник процесуални действия. Спрямо малолетния представителната власт на родителя отпада от деня, когато той става непълнолетен. В случая, в инстанциите по същество липсата на представителна власт на В. М. не е била разкрита, но с това фактът на представляването на Н. Ц. Р. от нея не може да бъде заличен. Отделно от това, липсата на представителна власт не е непоправима. За да запази по възможност извършените без представителна власт процесуални действия, законът допуска те да бъдат потвърдени и задължава съда да даде срок за потвърждаването, което може да бъде извършено писмено, устно в съдебно заседание или с конклудентни действия, и то даже след като противната страна се е позовала на липсата на представителна власт и преди да е бил даден срок за отстраняване на дефекта. Потвърждаването заздравява с обратна сила потвърдените действия. В случая, непълнолетният Р. е потвърдил, макар и мълчаливо, извършените от майка му процесуални действия, като е взел участие лично и с. с. й в заседанието на първата инстанция за решаване на делото на 28.11.2008 год., както и в заседанието на 13.03.2009 год., когато са проведени устните състезания във въззивното производство. Пред окръжния съд е било представено и писмено становище, приподписано от Н. Ц. Р. с. с. на майка му В. Н. М. , с което изрично заявява,че потвърждава упълномощаването на адв. В като негов процесуален представител по гр.дело № 194/2008 год. на Т. районен съд и в.гр.дело № 82/2009 год. на Л. окръжен съд, както и всички извършени от него в хода на делото процесуални действия и счита същите за предприети своевременно и извършени изцяло в защита на негов интерес.
Предвид на изложеното, не може да се приеме, че въззивното решение е постановено в противоречие с посочените решения и определения на Върховния касационен съд и Върховния съд, тъй като в случая не е налице участие на ненадлежно конституирана страна в делбения процес, нито процесуалните действия, извършени от адв. В са без представителна власт. Липсва основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с която касаторът обосновава необходимостта от допускане на касационно обжалване във връзка с оплакванията за съществени процесуални нарушения, изразяващи се според него, в незаконосъобразен отказ да бъде изслушан свидетеля Б да бъде допусната повторна графологическа експертиза. Основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице когато: а/ произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми; или б/ съдът за първи път се произнася по даден правен спор или в/ изоставя се едно тълкуване на закона, за да бъде възприето друго. В случая, не е налице нито една от тези три хипотези, а оплакванията могат да съставляват касационно основание за отмяна по смисъла на чл.281, т.3, предл.второ ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да приеме, че завещанието от 24.01.2008 год. е нищожно, съдът се е позовал на заключението на тройната съдебно-почеркова експертиза, според което ръкописният текст не е писан от Т. Н. Р. , а и подписът под завещанието не принадлежи на завещателя. Въззивният съд е възприел констатацията на тримата експерти, че съвпадащите признаци, като обща транскрипция на подписа и общ графичен строеж на отделните елементи на подписа, са резултат от стремеж за имитиране на подписа. Съдът е коментирал и особеното мнение на вещото лице М. К. , основано само на съвпадението между подписа в завещанието и един от документите, използван за сравнителен материал-декларацията по чл.264, ал.1 ДОПК от 25.01.2008 год., докато по отношение на останалите свободни образци в използваните за сравнителен материал други документи, такова съвпадение не е било констатирано. Въпросът дали е достатъчно вещите лица да посочат само различията или следва да посочат и съвпаденията при изследване на текст и на подпис не е от категорията на въпросите, които налагат допускане на касационно обжалване, обхванати от хипотезите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В обобщение, липсват основания по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 94 от 08.04.2009 год. по в.гр.дело № 82/2009 год. на Л. окръжен съд, по жалба вх. № 4* от 14.05.2009 год., подадена от С. Т. С. от гр. Т..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: