О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 712
гр.София, 08.12.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 654/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на С. И. Б. от гр. Т. срещу решение №40/30.03.2009г., по в.гр.дело № 57/2009г. на Т. окръжен съд, с което е оставено в сила решението на районния съд гр. Т., с което е осъден да заплати на Р. Й. К. сумата от 1200 лв. неустойка по договор за наем от 1.11.2007г., 200 лв. възстановяване на неплатен наем за последната десетдневка на м. юни 2008г., както и в частта, с която са отхвърлени над сумата от 10 лв. насрещните искове всички общ размер 4557.68 лв., представляваща неустойка по договор за наем в размер на 1200 лв., 2800 лв. неплатен наем за периода от м.май – юни 2008г., 152.68 лв. разходи за ел. енергия за м.май 2008г. и 405 лв. имуществени вреди от повреждане и унищожаване на вещи в наетия имот, както и в частта относно разноските за стойността над извършената компенсация. Оплакването е за неправилност на решението и е направено искане да се отхвърли искът на Р. К. по чл.92 и по чл.55, ал.1ЗЗД, и се постанови решение, с което се уважат обективно съединените му искове.
В писмен отговор Р. К. възразява да се допусне до касационно обжалване въззивното решение, като твърди, че представената по делото съдебна практика не се отнася до казуса по конкретното дело, а до колкото се касае до приложените от съда правни норми на чл.230 и 231 ЗЗД, те са ясни.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Същата обаче не следва да се допуска до разглеждане по същество поради отсъствие на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, по следните съображения:
Касаторът не е формулирал правния въпрос, основна предпоставка за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по “съществен материално правен и процесуален въпрос, който се явява такъв както по отношение на предпоставките по делото, така и по отношение на направените пред настоящия състав правни изводи”, решаван противоречиво от съдилищата и от различни състави на ВКС като решение № 586 от 25.02.1958г. по гр.дело № 3966/1957г. на ІV г.о и два броя решения по вад №37/2000г. на АС при БТПП и решение от 18.11.2002г. по вад. №116/2001г. Отсъствието на първата и основна предпоставка на закона за формулиране на правните въпроси, обусловили крайния изход на делото, като се има предвид, че страните са предявели при условията на обективно съединяване различни по своя характер облигационни искове, е достатъчно за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №40 от 30.03.2009г., постановено по в.т.дело №57/2009г. на Т. окръжен съд, първи състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: