4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 713
С., 01.08.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3208 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 7833/16.ІІІ.2015 г. на [фирма]-гр. П., подадена чрез неговия юрисконсулт против въззивното решение № 222 на Пловдивския ОС, ГК, ІХ-и с-в, от 4.ІІ.2015 г., постановено по гр. д. № 3632/2014 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 3650/9.Х.2014 г. на РС-Пловдив, ГК, VІІ-и с-в, по гр. дело № 3258/2014 г. С последното електроснабдителното д-во настоящ касатор е било осъдено- на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД – да заплати на велинградското [фирма] сума в размер на 12 636.23 лв. (дванадесет хиляди шестстотин тридесет и шест лева и двадесет и три стотинки), представляваща заплатена от последното без основание стойност на допълнително начислена електрическа енергия за периода 11.VІ.2013 г. – 15.VІІІ.2013 г. в размер на 79 144 квтч по две данъчни фактури от датата 3.ХІІ.201 г. за обект, представляващ сушилня в [населено място], [община], област П., както и разноски по делото в размер общо на 2 505.50 лв.
Оплакванията на електроснабдителното д-во настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така „и при непълнота на доказателствата”. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който – като неоснователен и недоказан – да бъде отхвърлен изцяло осъдителния иск на [фирма]-В. с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вкл. и ведно с присъждането в полза на [фирма] на разноските, „сторени по делото на трите инстанции”. Инвокиран е довод, че било вярно, че „процесното отношение се е развило преди влизане в сила на новия текст на закона /ЗЕ/, но самият характер на разпоредбата не въвежда нова уредба на обществените отношения, а попълва с изрична воля на законодателя възприетото и преди разрешение, чието уреждане е било пропуснато, като същевременно изравнява третирането на сходни обществени отношения”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК пловдивското електроснабдително д-во обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по следния, имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, материалноправен въпрос:
„Съществува ли законово основание крайният снабдител едностранно да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената от последния електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, направени със ЗИДЗЕ (Обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.)?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-В. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, а също и за присъждане на разноски, „вкл. изплатения адвокатски хонорар”, но без да са били ангажирани съответните писмени доказателства за това. Позовавайки се на разясненията по т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., ответното по касация търговско д-во поддържа, че при наличното в жалбата признание на касатора, че разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ „не въвежда нова уредба на обществените отношения”, не може да се обсъжда приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Инвокиран е и довод, че създадената задължителна практика на ВКС не се повлиява от промяната в законовите разпоредби, понеже било недопустимо коригирането на сметките на клиенти на електроснабдителни д-ва само въз основа на обективния факт на констатираното неточно отчитане на доставяната им ел. енергия от принадлежащи на доставчика СТИ и без при това да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната такава енергия, тъй като противното разбиране нарушавало принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл. 82 от ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Пловдивския ОС, касационната жалба на [фирма]-гр. П. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело.
За да потвърди решението на първостепенния съд, с което осъдителния иск на велинградското [фирма] с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, предявен срещу търговеца настоящ касатор, е бил уважен в пълния предявен по делото негов размер, въззивната инстанция надлежно е съобразила обстоятелството, че след влизането в сила на изменението на Закона за енергетиката /ЗЕ/ – ДВ, бр. 54 от 17.VІІ.2012 г., има нови правила, които са издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и са обнародвани (ДВ, бр. 98 от 12.ХІ.2013 г. ), но същите са неприложими към настоящето производство, понеже не са били действащи към процесния период 11.VІ.2013 г. – 15.VІІІ.2013 г. Ясно е разграничено в тази връзка от състава на Пловдивския ОС, че „приложими към казуса” са Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети с Решение № П-1 от 10.ІV.2007 г., издадени от председателя на ДКЕВР и обнародвани в „Държавен вестник”, бр. 38 от 11.V.2007 г. Следователно, а и предвид разясненията, дадени с т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк дело № 1/09 г., на които ответното по касация търговско д-во изрично се позовава в писмения си отговор по чл. 287, ал.п 1 ГПК, в процесния случай по необходимост се налага извод, че не е налице приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Напротив, по релевирания в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата му правен въпрос са постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии, което обстоятелство само по себе си изключва прилагането на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Така с Решение № 115/20.V.2015 г. на състав на ІV-то г.о. по гр. дело № 4907/2014 г., както и с Решение № 111/17.VІІ.2015 г. на І-во т.о. по т. д. № 1650/2014 г., Върховният касационен съд е приел, че със ЗИД на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17 юли 2012 г.) е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е.само при предвиждане в ОУ към договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството ел. енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхнвото обслужване, вкл. за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ със съответното съдържание на новата законова уредба, въведена с посоченото по-горе изменение на ЗЕ, както съответно и ОУ на договорите с крайния потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 222 на Пловдивския окръжен съд, ГК, ІХ-и с-в, от 4.ІІ.2015 г., постановено по гр. дело № 3632/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 3208 по описа за 2015 г.