О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 713
гр. София, 11.12.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на трети ноември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1231 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №99 от 23.01.2015 г. по в.гр.д.№2924/2014 г. на ОС Варна. С обжалваното решение е потвърдено решение №4690 от 15.10.2014 г. по гр.д.№3782/2014 г. на РС Варна, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер на 15 745.96 лв., представляваща начислена и незаплатена ел.енергия от клиентски №[ЕГН].
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Излагат се съображения, че изводът на съда за доставяне на стоката, описана в процесните фактури, предвид осчетоводяването им от ищеца, е неправилен, тъй като осчетоводяването е извършено по сметка 444 – задължения по съдебни спорове. Посочва се, че съдът не е обсъдил направените от ищеца в хода на процеса възражения за издаване на различни фактури за едни и същи периоди, като предвид изложеното и с оглед заявеното от вещото лице по СТЕ, че отчетеното количество енергия за процесния период е огромно, иска отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което се уважи предявеният иск.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че общото основание за допускане на касационно обжалване е налице, поради произнасянето на въззивния съд по следните въпроси: 1. Противоречи ли нормата на чл.24, ал.2 от ОУ ДПЕЕ на [фирма], установяваща възможност доставчикът на ел.енергия да фактурира месечните задължения с три фактури, първите две от които са в размер на 75% от начисленото за предходния период, на чл.143, т.6 от З. и нищожна ли е същата. 2. Осчетоводяването на първичен счетоводен документ представлява ли признание на задължението, когато задължението е отнесено в сметка „съдебни спорове”, за които въпроси се твърди, че са от значене за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е потребител на електрическа енергия по силата на възникнали между страните договорни отношения, регламентирани в приложими ОУ на ДПЕЕ и ОУ на ДПЕЕЕМ. Посочил е, че с оглед разпоредбата на чл.27 от ОУ ДПЕЕ, потребителите на ел.енергия за стопански нужди, какъвто е ищецът, заплащат използваните количества на три вноски – две междинни плащания съответно в размер на 50% и 25% от стойността на използваната през предходния месец ел.енергия и трето окончателно плащане до 8-мо число на месеца, следващ отчетния период, на база отчетените по график количества енергия. Счел е с оглед заключението на приетата по делото СТЕ, че фактурираните за процесния период количества ел.енергия, съответстват на отчетената като консумираната от ищеца, както и че всички електромери, отчитащи консумацията са от одобрен тип, преминали са метрологична проверка, респективно са в срок на метрологична годност и тъй като според заключението консумираната енергия е била под възможното доставимо количество енергия за месец, е намерил за неоснователни доводите на ищеца за необосновано и ненормално високи стойности на отчетените количества. Изложил е съображения за неоснователност и на доводите за начисляване на различни суми за един и същ период с оглед уговорената в чл.27 от ОУ процедура и с оглед обстоятелството, че за процесния период начислените количества енергия са за реално доставена от ответника и консумираната от ищеца ел.енергия. В този смисъл е приел, че процесната сума се дължи от ищеца, поради което е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.
На първо място в обжалваното решение изобщо не е обсъждан въпроса за наличие на неравноправни клаузи в обвързващото страните договорно правоотношение с приложими общи условия. И това е така тъй като факти и обстоятелства в тази насока и твърдения за наличие на неравноправни клаузи не са били въведени в процеса. От друга страна установяването на нищожността на визираната клауза, регулираща начина и сроковете на плащане /очевидно в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК ищецът визира разпоредбата на чл.27 от ОУ, а не тази на чл.24 от същите, предвиждаща възможност за корекция на сметките/ няма отношение към направения от въззивния съд извод за дължимост на стойността на реално доставената от ответника и потребена от ищеца ел.енергия. На следващо място както бе посочено, в мотивите на решението въззивният съд изобщо не е обсъдил и не се е позовал на обстоятелството, осчетоводени ли са и как процесните фактури от ищеца, респективно не е направил каквито и да е било изводи в тази насока. С оглед изложеното и тъй като поставените от касатора въпроси не са обусловили решаващата воля на съда, обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Предвид изхода на делото касаторът дължи на ответника по касация на основание чл.78, ал.8, вр. чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 500 лв., направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №99 от 23.01.2015 г. по в.гр.д.№2924/2014 г. на ОС Варна.
ОСЪЖДА [фирма]”[ЕИК] да заплати на [фирма][ЕИК] сумата от 500 лв. разноски.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.