О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№713
гр.София, 16.11.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 557/2009 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. община с. решението на Софийски апелативен съд № 172/09.03.2009 год., постановено по гр.дело № 2423/2008 год. в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 49/28.07.2008 год. по гр.дело № 841/2005 год. в частта, с която са отхвърлени като погасени по давност предявените от ищеца-касатор срещу „З”О. със седалище и адрес на управление гр. Ф., Чешка Република искове по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 149 243,16 лева, представляваща неустойка за неизвършени инвестиции по чл.8, ал.4, т.1 от сключения на 10.05.1997 год. приватизационен договор за продажба на обект хотелски комплекс „Г” в гр. С. и за сумата 162 277,50 лева – неустойка за неразкрити 45 броя работни места по чл.8, ал.5 от същия договор, като за разликата до пълния предявен размер – съответно 214 557,08 лева и 169 425 лева исковете са отхвърлени като неоснователни. В останалата му част като необжалвано въззивното решение е влязло в сила.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Излагат се съображения, че апелативният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е преценил фактите по делото като е приел за начална дата на невъзможността за изпълнение на процесния договор датата 02.10.1997 год., когато е разпоредено от Софийска градска прокуратура купувачът да бъде отстранен от обекта вместо датата 07.07.1997 год., когато е издадено постановлението на СГП по пр. № 2250/1997 год. за спиране изпълнението на сключения приватизационен договор. В тази връзка при изчисляване срока на действие на непреодолимата сила от 7 юли 1997 год. до 13 октомври 1999 год. тригодишният срок за изпълнение на задълженията по договора се удължава до датата 06.08.2002 год./а не до датата 16 май 2002 год. както са приели двете съдебни инстанции/ когато става изискуемо вземането на ищеца за заплащане на процесните неустойки. При това положение предявените на 24 юни 2005 год. искове според касатора са в рамките на предвидения в чл.111, б.”б” ЗЗД тригодишен давностен срок, поради което неправилно съдът е отхвърлил същите като погасени по давност. Погрешно е прието за изпълнение на програмата за трудова заетост сключените от „Е”АД десет трудови договора, тъй като посоченото задължение обвързва купувача по приватизационния договор, а не трето лице, на което той е възложил управлението на приватизирания обект. При това положение следва да бъде присъден пълния размер на претендираната неустойка по чл.8, ал.5 от договора.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос относно началния момент за изчисляване на давностните срокове, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по който въпрос няма съдебна практика. Излага доводи, че неправилно съдът приема като начална дата за невъзможността за изпълнение на договорните задължения датата на отстраняването на купувача от обекта вместо датата на издаденото постановление на СГП за спиране изпълнението на приватизационния договор, който акт е задължителен за всички лица съгласно чл.145, ал.2 от Закона за съдебната власт.
Ответникът по касационната жалба „З”О. поддържа становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й допустимост настоящият съдебен състав счита, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на спора и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
С въззивното решение в обжалваната му част апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от С. община и. по чл.92, ал.1 ЗЗД за неустойки по чл.8, ал.4, т.1 за неизвършени от страна на купувача инвестиции в приватизирания хотелски комплекс в размер на сумата 500 000 щ.д. в тригодишен срок от сключването на приватизационния договор от 10.05.1997 год., както и за неразкрити 45 броя нови работни места по чл.8, ал.5 от същия договор. В една част исковете са отхвърлени като погасени по давност /за сумата 149 243,16 лева-претенцията за неустойка за неизвършени инвестиции, съответно за сумата 162 277,50 лева – неустойката за неразкрити работни места/, а в останалата част до пълния им предявен размер – като неоснователни, поради наличие на частично изпълнение на договорните задължения от страна на ответника, което е установено от неоспореното заключение на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Прието е, че съгласно условията на приватизационния договор от 10.05.1997 год. падежът на задълженията за извършване на инвестиции в размер на 500 000 щ.д. за ремонт и оборудване на сградата и за разкриване на нови работни места е три години, считано от датата на сключването му – т.е. 10.05.2000 год. С постановление от 07.07.1997 год. на СГП по пр. № 2250/1997 год. е спряно изпълнението на приватизационния договор, като са задължени председателя на Столичен общински съвет и изпълнителния директор на СОАП да вземат съответните мерки за изпълнение на това постановление. По делото е безспорно установено, че за периода от 06.10.1997 год. до 13.10.1999 год. ответникът е бил в обективна невъзможност да изпълнява договорните си задължения, тъй като фактически е бил отстранен от достъп до обекта, който е бил запечатан от органите на МВР и СГП по разпореждане на Софийския градски прокурор Н. Н. Безспорно е също, че изложените обективни причини, за които ответникът не следва да носи отговорност, тъй като нито би могъл да ги предвиди, нито да ги предотврати, представляват основание за спиране на изпълнението на договора по смисъла на чл.306, ал.4 ТЗ за посочения период от 2 години и 6 дни. При тези фактически данни съдът е приел, че с посочения период следва да се удължи срокът за изпълнение на договорните задължения по чл.8, ал.4, т.1 и чл.8, ал.5 от приватизационния договор, който срок изтича на 16.05.2002 год. Това е и датата на крайния срок за изпълнение на договорните задължения по чл.8, ал.4, т.1 и чл.8, ал.5 от страна на купувача по приватизационния договор, от който момент става изискуемо вземането на продавача за заплащане на предвидените неустойки и съответно започва да тече тригодишния давностен срок по чл.111, б.”б” вр. с чл.114 ЗЗД, който изтича на 16.05.2005 год. При това положение е направен извода, че предявените на 24.06.2005 год. след този срок процесни искове за дължимите неустойки са погасени по давност. Решаващият съдебен състав е постановил решението си след цялостно обсъждане и анализ на събраните по делото доказателства и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи, като е приложил точно материалния закон.
Видно от данните по делото и допълнителното изложение към касационната жалба, поставеният от касатора материалноправен въпрос е относно началния момент на приложимата давност по чл.111, б.”б” ЗЗД по отношение вземанията за неустойки за неизвършени инвестиции и неразкрити нови работни места по приватизационните договори. Даденият в обжалваното решение отговор на този въпрос е в съответствие с разпоредбите на чл.114 и чл.111, б.”б” ЗЗД и постоянната и непротиворечива съдебна практика, според която давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо – в конкретния случай това е датата на падежа 16.05.2002 год. Въпросът за периода на действие на обективните причини, довели до спиране изпълнението на договора и удължаване крайния срок за изпълнение на поетите задължения е фактически, а не правен и разрешаването му е в зависимост от конкретните факти по делото, които са различни за всеки отделен случай. В случая, с оглед данните по делото, съдът е приел, че този период обхваща времето, когато купувачът фактически е бил отстранен от достъп до обекта /06.10.1997 год. – 13.10.1999 год./ и обективно е бил в невъзможност да изпълнява договорните си задължения, а не датата на издаване на Постановлението на СГП от 07.07.1997 год. по пр. № 2250/1997 год., което впоследствие е било обжалвано от кмета на С. община п. прокуратура и пред Главния прокурор на РБългария. В тази връзка поставения от касатора въпрос дали са задължителни за длъжностните лица и страните актовете на прокуратурата не е съществен, тъй като е без значение за крайния изход на спора.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай, тъй като нормите на чл.111, б.”б” и чл.114 ЗЗД са пределно ясни и не се нуждаят от тълкуване. Не конкретния казус и бъдещото касационно решение, а поставеният правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд трябва да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като е обосновал съображенията си на фактите по конкретното дело и е посочил бланкетно нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, жалбоподателят неоснователно поддържа основание за допускане на касационно обжалване по този текст.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 172/09.03.2009 год., постановено по гр.дело № 2423/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: