О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 713
София, 18.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 717/2009 година.
Производство на частно обжалване по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Предмет на производството са две частни жалби – жалба на М. Л. Б. против определението на Софийския градски съд от 30. 4. 2009 г. и жалба на Д. Г. Д. от гр. С. против определението на същия съд от 2. 6. 2009 г.
След проверка, касационният съд установи следното :
По частната жалба на М. Б. срещу определението от 30. 4. 2009 г. по гр. д. № 3* по описа на Софийския градски съд, ІV „Г” отделение.
С това определение, на основание чл. 261 ГПК /отм./, са определени привременни мерки за лични отношения на бащата Д. Д. с неговото малолетно дете Г, родена на 30. 4. 2003 г.. Съдът е постановил детето да бъде при бащата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. в събота до 16 ч. в неделя, както и третата и четвъртата седмица на месец август, без присъствието на майката или член на нейното семейство. Жалбоподателката Б. счита, че определението е постановено без обективна преценка на обстоятелствата, с оглед спецификата на конкретния случай и че Софийският градски съд не е родово компетентен да се произнесе по спора за привременните мерки.
Доводите на частната жалбоподателка са неоснователни.
Искането на Д. за определяне на привременни мерки на лични отношения с малолетното дете Г е предявено в хода на висящо производство по иск за развод, предявен преди 1. 3. 2008 год., което производство се разглежда по реда на чл. 259 и следващите ГПК. /отм./. Независимо, че първоинстанционен съд в това производство е Софийският районен съд, с оглед на фазата на развитие на производството по делото пред въззивна инстанция, сезиран с искането за привременни мерки е градският съд, до когото, фактически, е отправена молбата на Д. № 2465/16. 4. 2009 г., поради което съставът на трето гражданско отделение на касационния съд, с определение от 21. 04. 2009 г. по гр. д. № 1787/2008 г., е препратил молбата на Софийския градски съд за произнасяне. Определението на въззивния съд съответства и на предвидената възможност в чл. 80, ал. 2 ГПК. /отм./ Определението е правилно. Градският съд е определил режима на лични отношения между бащата и детето с оглед на събраните по делото доказателства и житейската практика. При постановяване на оспорваното определение, детето Г. е навършила шест години и съдът обосновано е приел, че на тази възраст детето е достигнало психологическо и емоционално развитие, което му позволява самостоятелно да контактува с бащата, без присъствие на майката или член на семейството й. Съответни на съдебната практика са изводите на съда, че месечните контакти между бащата и детето могат да се осъществяват в два последователни дни, без прекъсване, т. е., с пренощуване на детето в дома на бащата, което ще даде възможност за изграждане и поддържане на една по-пълноценна връзка на близост между двамата. По делото са събрани доказателства, /вкл. признания на майката /, че в дома на бащата за детето има много добри битови условия, че бащата и неговите близки са проявявали грижа и отговорност за детето от неговото раждане, които обстоятелства са гаранция, че интересите на детето ще бъдат охранени при този режим на лични отношения.
По частната жалбата на Д. Г. Д. против определението на СГС от 2. 6. 2009 г. по гр. д. № 3308/2006 год..
С обжалваното определение на градския съд е отхвърлено искането на Д. за издаване на изпълнителен лист на определението от 30. 3. 2009 г., с което е определен режима на лични отношения между бащата и детето, като привременна мярка. Съдът правилно е съобразил, че искането за издаване на изпълнителен лист и произнасянето по това искане, е по реда на ГПК /отм./, по който се развива цялото производство по иска за развод. Неточна е констатацията на съда, че в случая е неприложим чл. 237 ГПК. /отм./ Разпоредбата определя съдебните актове, които подлежат на принудително изпълнение и съгласно ал. 1, б.”а”, предл. 1 на чл. 237 ГПК /отм./, това са влезли в сила определения на съда. Няма спор, че определението за привременните мерки относно личните отношения на бащата и детето, не е влязло в сила, поради обжалването му от майката М. Б. , и не са били налице предпоставки за издаване на изпълнителен лист.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 30. 4. 2009 г. и определението от 2. 6. 2009 г., двете определения постановени от Софийския градски съд по гр. д. № 3308/2006 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: