4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 713
С., 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 3814/ 2013 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 1, вр. чл. 396 ал. 2 пр. 3 ГПК, образувано по частна жалба на К. С. Арнаутски – [населено място] срещу Определение №1555 от 10.07.2013 г. по ч.гр.д. № 2421/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Определение № 1965 от 22.05.2013 г. по гр.д.№ 150/2013 г. на Благоевградски окръжен съд, вместо което е допуснато обезпечение на иска по чл. 124 ал. 1 ГПК, предявен от В. С. М. – от [населено място] поле, общ. Б. срещу К. С. Арнаутски – [населено място], че не дължи, тъй като е изплатил сумата 35 000 евро, за която е образувано изп.д.№ 681/2012 г. на ЧСИ въз основа на издадени изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение срещу солидарните длъжници [фирма] и В. С. М., чрез спиране на изпълнението по отношение на длъжника В. С. М., при гаранция 2000 лв., с оплакване за неправилност. В Изложение към частна касационна жалба жалбоподателят поддържа, че въпросите: налице ли е вероятна основателност на иска и обезпечителна нужда, и определения от съда размер на паричната гаранция съобразен ли е с материалния интерес на ответника, са решени в противоречие със съдебната практика – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК. Поддържа, че въззивният съд е приел, че е налице обезпечителна нужда и убедителни писмени доказателства по чл. 391 ал.1 ГПК, без да е извършил преценка на конкретните факти и доказателства, алтернативно – извършената преценка е при нарушение на предвидените процесуални правила – ищецът не е представил убедителни писмени доказателства, че е изпълнил задължението, предмет на изпълнителното дело – предявеният иск не е подкрепен с убедителни писмени доказателства, както законът изисква – в този смисъл сочи Опр.№280/15.02.2010 г. по ч.гр.д. № 228/2010 г. на САС, Опр. от 07.08.2009 г. по ч.т.д.№ 319/2009 г. на СзОС, Опр.№ 241/24.08.2010 г. по ч.гр.д.№ 463/2010 г. на ХсОС и Опр.№81/ 10.03.2009 г. по ч.гр.д.№ 151/2009 г. на ВтАС
Ответникът по частната касационна жалба В. Сблавчов М. – от [населено място] поле, общ. Б. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество частната касационна жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че с обжалваното определение възивният съд е допуснал обезпечение на иска, като е отменил определението, с което това е отказано, намира, че частната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 2 изр. 1, вр. чл. 396 ал. 2 пр. 3 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд е отменил определението ,с което е отказано да се допусне обезпечение, вместо което е допуснал обезпечение на иска по чл. 124 ал. 1 ГПК, предявен от В. С. М. срещу К. С. Арнаутски – [населено място], че не дължи, тъй като е изплатил сумата 35 000 евро, за която е образувано изп.д.№ 681/2012 г. на ЧСИ въз основа на издадени изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение срещу солидарните длъжници [фирма] и В. С. М. по запис на заповед, чрез спиране на изпълнението по отношение на длъжника В. С. М., при гаранция 2000 лв. Изложени са съображения, че искът е вероятно основателен с оглед твърденията на ищеца в исковата молба и въз основа на представените писмени доказателства: ищецът има качеството на длъжник въз основа на представените изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и покани за доброволно изпълнение по посоченото изпълнително дело, както и има интерес от обезпечаване с оглед вероятността принудителното изпълнение да се реализира с продажбата на негови вещи, и поисканата обезпечителна мярка е подходяща. Съдът е посочил, че гаранция в размер на 2000 лв. ще обезпечи кредитора за евентуални вреди от спиране на изпълнението.
С оглед изложеното посочените от жалбоподателя въпроси са релевантни за делото. По въпроса за проверката, която прави съдът, за да допусне обезпечение на иска, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с установената съдебна практика. Предпоставките за допускане на обезпечение на иска, са посочени в чл. 391 ал. 1 ГПК – т. 1 ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или т. 2 ако бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. За да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че ищецът има право на иск (искът да е допустим и вероятно основателен) и че е налице интерес от обезпечаване(нужда от обезпечаване). В изискването за вероятна основателност на иска законът има предвид искът да е подкрепен с писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право, в която връзка въззивният съд е обсъдил представените от ищеца писмени доказателства в подкрепа на предявения отрицателен установителен иск, че не дължи сумата, за събирането на която е образувано посоченото изпълнително дело. Ако са налице предпоставките за допускане на обезпечение по чл. 391 ГПК: обезпечителна нужда и убедителни писмени доказателства и/или представена гаранция по чл. 180 и 181 ЗЗД, и липсват пречки по чл. 393 ГПК: ответник да е държавата, държавно учреждение (в т.ч. лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ) или община и върху посоченото вземане не се допуска принудително изпълнение, съдът налага исканата обезпечителна мярка. В съответствие с тази практика е постановено обжалваното определение, като жалбоподателят не доказва с цитираните определения въпросът за проверката на вероятната основателност на иска да е решен в противоречие с установената съдебна практика или да се решава противоречиво от съдилищата.
Въпросът размерът на парична гаранция, определен от съда, съобразен ли е с материалния интерес на ответника, жалбоподателят не доказва да е разрешен в противоречие със съдебната практика. Гаранцията служи като обезпечение на бъдещ иск за вреди, който ответникът би могъл да предяви срещу ищеца за неоправданото налагане на обезпечителна мярка, съгласно чл. 403 ГПК, тя е средство за охраняване интересите на ответника. Доколкото обезпечителната мярка засяга имуществени права на ответника, като го ограничава да реализира определен материален интерес, при определянето на размера на гаранцията съдът следва най-общо да прецени колко ще струва на ответника това ограничаване за периода до приключване на делото. Размерът на гаранцията се определя от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно. Дали по отделното дело размерът на определената гаранция е подходящ, е въпрос на преценка на съда, основана на конкретните обстоятелства по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1555 от 10.07.2013 г. по ч.гр.д.№2421/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: