О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 713
[населено място], 26,09, 2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№ 2361/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение № 27 от 18.01.2013г., постановено по в.т.дело №500/2012г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решението на Варненския окръжен съд под № 1163 от 6.07.2012г., по т.дело №61/2012 г. Жалбоподателят [фирма] – [населено място] иска за отмяна на решението, като излага оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изложението към касационната жалба прави искане за допускане касационно обжалване на въззивното решение при селективните критерии по чл. 280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] счита касационната жалба за недопустима, а по същество за неоснователна по конкретно изложени в писмения отговор съображение. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По делото е постъпил писмен отговор от [фирма] , в който е заявено становище да не се допуска обжалваното решение до касационен контрол. Няма направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.633 ТЗ.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Варненския окръжен съд, с което е обявена неплатежоспособността на дружеството – касатор [фирма] – [населено място] с начална дата на неплатежоспособност 31.12.2008г. Производството по несъстоятелност е открито по молба на “ А. Б. АЕ” – Република Гърция , към която са се присъединили [фирма] и [фирма] със седалище в [населено място]. Апелативната инстанция е отхвърлила като неоснователен довода за липсата на правени интерес от образуваното производство по несъстоятелност на кредиторите по съображения, че в правото на кредитора, чиито вземания са обезпечени с ипотека, да избере способа за събиране на дълга от длъжника – чрез индивидуално или универсално принудително изпълнение. Твърдението на длъжника за обезпеченост на вземането на кредитора не дерогира интереса му от производство по несъстоятелност, като съдът се е позовал на практика на ВКС в решение №15/27.01.2004г. по гр.д. № 760/2003г. Направен е обстоен анализ на доказателствата по делото – записванията в баланса на дружеството длъжник и съдебно-счетоводни експертизи и е приел, че счетоводството на длъжника има нередовен характер, отразеният в баланса за 2011г. краткосрочен пасив от 680 х.лв. не отразява действителния размер на изискуемите задължения на длъжника, който по закл. на в.л. е 18 447 х.лв., не е извършил счетоводно записване на публичните задължения по влезли в сила ДРА. Съдът изцяло е възприел заключението на ССЕ по изготвения условен баланс за 2011г. заедно с мотивите на вещото лице за причините за изключване от текущия актив вземания възлизащи на 16 631 хил.лв., като стари вземания / записани в баланса от 2007г./ и за които няма яснота какви конкретни вземания стоят зад балансово зад посочената сума, с каква събираемост са, длъжникът не е представил доказателства за съществено провизиране на вземанията и на разчетните си отношения с длъжниците. При така коригирания баланс за 2011г. на краткотрайните активите и краткосрочни задължения, съдът приема, че коефициентите за ликвидност са под 1, доказателство за изпадането в неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ. Доколкото ответника – касатор плаща на отделни кредитори, съдът е приема, че тези плащания са спорадични и избирателни, без категорично установената от експертизата невъзможност за погасяване на всички вземания, вкл. и по сключените с банките кредити. Даден е отговор по възражението на ответника по чл.631 ТЗ за отхвърляне на молбата по чл.625 ТЗ, отхвърлено като неоснователно. Въззивната инстанция е изградила извода си като е изследвала структурата на активите на дружеството, от които 85% представляват вземания с неясен произход и неустановена събираемост, на липсата на доказателства какво имущество е заприходено като Д., каква част от него е бързо ликвидно, а доколкото дълга е обезпечен от трети лица с ипотеки, счита съдът, евентуалното му погасяване от поръчителите или чрез продажба на ипотекираните имоти, това би породило бъдещи, условни вземания към длъжника от третите лица. Началната дата на неплатежоспособността апелативната инстанция е определила според най-ранния падеж на изискуемо непогасено задължение и съобразяване на всички признаци, сочещи на изпадането в неплатежоспособност на длъжника. Възприето е заключението на ССЕ – стр. 448 относно частично или пълно спиране на плащанията по договорите за кредит към банките -кредитори през 2008г., че в края на 2008г. текущите активи са недостатъчни за посрещане на задълженията с настъпил падеж, а доколкото са реализираните приходи към м.12.2008г., то те не са достатъчни за поддържане на изправност на длъжника към кредиторите.
По критериите за селекция по чл.280, ал.1 ГПК:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира пет правни въпроса : 1. за предпоставките, които трябва да са налице за да бъде уважено възражение по чл.631 ТЗ; 2. следва ли съдът да приеме, че са налице “временни затруднения” по смисъла на чл.631 ТЗ, когато са установени вземания на длъжника в размер достатъчен за покриване на задълженията му към кредиторите; 3. налице ли е опасност за кредиторите, съгласно разпоредбата на чл.631 ТЗ, в случаите в които вземанията на кредиторите са обезпечени с ипотеки и кредиторът разполага с възможността да се удовлетвори по реда на индивидуалното принудително изпълнение; 4. допустимо ли е да се тълкува разширително разпоредбата на чл.631 ТЗ, като под имущество с което “разполага” длъжника да се има предвид и имуществото на трети лица, ипотекирано в полза на длъжника ; 5. основание ли е за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, когато вземането на кредитора е обезпечено изцяло с имущество на трети лица.
Първият от въпросите не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е изцяло теоретичен и не е съобразен с конкретно установената по делото фактическа обстановки и направените въз основа на нея правни изводи на съда, обусловили извода му за отхвърляне като неоснователно възражението на ответника, че е временно затруднен за погасяване на вземанията на кредиторите. Отсъствието на първата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК – въпросът да е от значение за изхода на делото е достатъчно да не се обсъждат допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК / спр. т.1 ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС /.
Вторият въпрос също не е обуславящ изхода на делото, тъй като е обусловен изцяло от установените по делото факти за размера на установените краткотрайни активи и изключване на вземанията, на които се позовава касатора. Независимо от това, че въпросът не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, решението на въззивният съд не противоречи на представената от касатора съдебна практика – решение №72 по гр.д. № 953/1995г. на V гр.о. В решението, на базата на събраните по делото доказателства, съставът на съда е приел, че затрудненията на длъжника са временни, тъй като състоянието на временна неплатежоспособност се свързва с наличието на висящи договори, по които длъжникът има изискуеми вземания в установен размер. По конкретното дело изводите на съдебният състав на апелативния съд са направени при конкретно установена фактическа обстановка заключението на ССЕ за компрометиране на вземанията от 16 631 хил.лв. като бързоликвиден и събираем актив с оглед на датата на записване на това балансово перо, липсата на яснота какви конкретни вземания стоят зад вписаните в баланса вземания, поради неоказване на съдействие на вещото лице при изготвяне на експертизата чрез представяне на счетоводни документи, както и представяне на доказателства от длъжника за предприети действия от страна на кредитора за тяхната събираемост от длъжниците, т.е. вземанията, за разлика по цитираното дело, от една страна са приети за недоказани в достатъчна степен и на второ място, че тези вземания нямат характеристиката на бързоликвиден актив. С решение №32, постановено по т.д. № 685/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, е недостатъчно за преценка на състоянието му на платежоспособност. От значение е и реализируемостта на актива, неговата ликвидност. Съдът трябва да извърши комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство за установяване цялостното икономическо състояние на длъжника. Впрочем същата корекция е приложима и при установяване на документална необоснованост на счетоводни записвания по баланса – актив / пасив или несъответствие с реално съществуващи вземания и задължения или отразяването им с погрешна квалификация на краткосрочни / дългосрочни.
В чл.631 ТЗ са посочени две основания за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност – ако длъжникът докаже, че затрудненията му са временни или разполага с имущество, което е достатъчно да покрие задълженията му, без опасност за кредиторите. Съдебният състав на Варненският апелативен съд е тълкувал нормата на чл.631 ТЗ, в смисъл, че същата има предвид само единствено имущественото състояние и патримониума на длъжника. В обхвата на преценка не се включват дадените от трети лица обезпечения, т.е. съдът не е обвързал обезпечените вземания на кредиторите и възможността с удовлетворяването на вземанията им по реда на индивидуалното изпълнение, с поставяне в опасност интересите на останалите кредитори. Независимо отсъствието на основната предпоставка по третия въпрос – да е обуславящ изхода на спора, не е налице и допълнителният критерий по т.2. В подкрепа на възражението си по чл.631 ТЗ и на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК касаторът се позовава на две съдебни решения : решение от 10.07.2000г. по гр.дело № 1165/2000г. на САС и решение №532 от 14.05.1996г. по гр.дело №312/19996г. на Vгр.о. С първото решение, за което има отбелязване, че е влязло в сила, САС е приел, че длъжникът разполага с ипотекирано и заложено по обезпечение на дълга по банковите кредити имущество извън дълготрайните му активи, което е достатъчно за покриване на задължението, без опасност за кредиторите, т.е. има се предвид имущество на длъжника, докато по конкретното дело вземанията на кредиторите са обезпечени с имущество на трети лица. С решението си съставът на V гр.д. на ВКС е приел, че активите на дружеството са превишавали пасива, т.е. длъжникът е притежател на имущество достатъчно да покрие задълженията му без опасност за кредиторите. Цитираните решения не могат да обосноват допускане касационно обжалване на въззивното решение на основанието по т.2. Липсва обективен идентитет с решението на САС, доколкото вземанията на банките кредитори по цитираното дело са били обезпечени със собствено имущество на длъжника. По конкретното дело съдът е приел, че в обхвата на понятието “имущество, с което длъжника разполага”, не се включват дадените от трети лица обезпечения.
Обуславящи са въпрос четвърти и пети, по които е налице произнасяне по апелативния съд по възраженията на касатора по чл.631 ТЗ за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. По тези два въпроса касаторът се позовава на критерия за селектиране на касационните жалби “от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото”. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че преценката за отхвърляне на молбата за откриване на производството по несъстоятелност в хипотезите на чл.631 ТЗ е свързана с достатъчност на имуществото на длъжника за удовлетворяване вземанията на всички кредитори. Постановеното от законодателя изискване за съблюдаване интересите на кредиторите означава, че имуществото на длъжника трябва да е достатъчно не само за удовлетворяване вземанията на молителя в производството по несъстоятелността, но и на вземанията на всичките му кредитори. В този смисъл е решение № 441 по гр.дело № 1560/2003г., на което се е позовал въззивният съд в отговор на възражението на длъжника – касатор. С преодоляване на противоречието в съдебната практика / така решение № 63 по т.дело № 678/2007г., решение №549 по т.дело № 239/2008г. и др. на ВКС, ТК/, а именно, че дълготрайните активи на длъжника не следва да се включат в понятието “достатъчно имущество” по чл.631ТЗ, т.е. след като не се вземат предвид дълготрайните активи на длъжника, в още по –голяма стенен няма основание в понятието “ разполага” да се включват обезпеченията, дадени от трети лица. Съществуващата непротиворечива съдебна практика и яснотата на разпоредбата изключват необходимостта от допускане касационен контрол на въззивното решение по поставените два въпроса на основание т.3 на чл.280 ГПК.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК. Основателно е искането на ответника по касация [фирма] за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед на представения отговор на касационната жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №27/18.01.2013г., постановено по в.т. дело № 500/2012 г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
ОСЪЖДА [фирма] – В. да заплати на [фирма] – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 800лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: