О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 713
С. 29.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2381 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя И. чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 166 от 17.01.2018г. по в.гр.д. № 4016 по описа за 2017г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 6.03.2017г. по гр.д.№ 8307/2015г. на Софийски градски съд като е развален договорът, сключен с н.а. № 150, т.ІІ, рег. №4631 д.331/2009г., на основание чл.189, вр.с чл.87 ал.3 ЗЗД, с който [фирма] продава на [фирма] апартамент № 35, находящ се в [населено място], [улица],вх.В на пети, надпартерен етаж, с площ от 94.63кв.м., ведно с принадлежащите му таванско помещение с площ от 12.70кв.м. и избено помещение от 8.78кв.м. и 18/35 ид.ч. от общите части на сградата за сумата 83 700лв. и са присъдени съответните разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В. съд е уважил предявения иск като е приел, че в настоящата хипотеза на евентуална евикция /ищецът не е бил съдебно отстранен/, купувачът има право да развали договора за продажба, защото трети лица са му противопоставили собственото си право върху имота. /Трети лица са установили правата си по съдебен ред, след което чрез съдия изпълнител владението им е било предадено, а Вария Т.” Е. е бил отстранен от имота/. При липса на съдебно отстраняване, въззивният съд е приел, че договорът не може да се счита за развален по право. Счел е за основателен предявеният иск по чл.189 вр.с чл.87 ал.3 ЗЗД, въз основа на установеният обективен факт на неизпълнение от страна на ответника на задължението му по сключения между настоящите страни договор – да прехвърли правото на собственост върху имота. Като ирелевантни е счел всички наведени от ответната страна възражения – че неизпълнението на задължението не може да му се вмени във вина и че ищецът е разполагал с други процесуални средства за защита, които не е използвал. Съдът е приел и че за ищеца е неприложима хипотезата на чл.226 ал.3 ГПК, тъй като не е бил страна по предявен установителен или ревандикационен иск.
В представеното изложение, касаторът твърди вероятна нищожност и недопустимост на обжалвания акт, както и очевидна неправилност, без да излага каквито и да са аргументи за това. Настоящият съдебен състав, като съобрази, че актът е постановен от надлежен състав, в рамките на неговата компетентност, по предвидения за това ред и в съответствие със заявената претенция, не намира основания за вероятна нищожност или недопустимост на постановения акт./Липсата на изложени конкретни основания, не позволява възможност за обсъждане на твърденията./
Развитите от касатора доводи за наличие на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК са следните:
1. Счита, че в противоречие с практиката на ВКС е разрешен въпроса за задължението на въззивният съд да постанови акта си след преценка на всички ангажирани по делото доказателства и след обсъждане на изложените доводи от страните, във връзка с което се позовава на определение по гр.д.№ 58/2013г. на ІV г.о. С оглед мотивите на решения по гр.д.№ 390/2012г. на ІІ г.о., гр.д.№ 6342/2007г. на ІІІ г.о., както и на определение на АС Варна поставя и въпросът: „Обхванати ли са от силата на присъдено нещо на решение, постановено в производство по отмяна, правоприемниците на страна в процеса, в който е постановено това решение и последващо такова на касационната инстанция, с което първото е отменено по реда на чл.303 ГПК? /В тази връзка счита, че следва да се даде отговор на въпросите дали е налице правоприемство между С. и Е. О. и следващите приобритатели на имота по сделките, реализирани в периода 2004- 2009г. и разпростира ли се силата на присъдено нещо на решение № 520 по гр.д.№ 955/2010г. на ІІ г.о. и по отношение на тях?/
2. Счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е отговорът на въпроса: Допустим ли е иск за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, предявен от съдебно отстранен купувач срещу продавача и счита ли се договорът за продажба на чужд имот за развален по право по силата на съдебно решение за евикция? Според касаторът поставеният въпрос се разрешава противоречиво като се позовава на определение по чл.274 ал.3 ГПК № 104 от 27.04.2014г. по ч.гр.д.№ 387/2014г. на ІV г.о., което счита че противоречи на приетото в друго определение по чл.274 ал.3 ГПК с № 765 от 7.11.2012г. по ч.гр.д.№ 631/2012г. на ІV г.о. и решения по гр.д.№ 6342/2017г. на ІІІ г.о. и т.д.№ 907/2004г. на ІІ г.о.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост – поради ирелевантност към предмета на спора на поставените въпроси и нейната основателност. Изразеното по съществото на спора становище – е за правилност на постановения въззивен акт. Претендира направените по делото разноски, без да представя доказателства за реално извършване на такива.
Настоящият съдебен състав намира, че по поставените въпроси, не следва да се допуска касационно обжалване, защото вторият не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, а по отношение и на двата не са налице посочените от касатора специални основания за допустимост, по смисъла, разяснен в т.2-4 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Съображенията:
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице, защото в случаят въззивният съд е изпълнил задължението си да се произнесе след преценка на всички ангажирани по делото доказателства и след обсъждане на изложените доводи от страните. Видно от горепосочените мотиви, той подробно и ясно е обосновал извода си за основателност на исковата претенция, обсъждайки и произнасяйки се по всяко едно от направените от ответната страна възражения.
Цитираните от касатора решения на ВКС не могат да обосноват основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като са постановени по различна от настоящата фактическа обстановка /вж. т.2 от ТР № 1/2019г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Въпросът за силата на присъдено нещо на решение, постановено в производство по отмяна, правоприемниците на страна в процеса, в който е постановено това решение и последващо такова – не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, поради което не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост. В случая в мотивите си съдът е посочил, че с влязло в сила решение по гр.д. № 955/2010г. на ІІ г.о. на ВКС е признато за установено, по иск по чл.108 ЗС, по отношение на С. О. и Е. О. /предходни приобретатели на имота/, че трети лица А. Т. и К. Т. са собственици на процесния имот, като са осъдени О. да предадат владението. Решението по гр.д. № 955/2010г., с което е прието, че Т. са негови собственици, е постановено на основание чл.308 ГПК, след отмяна на предходно решение на ВКС от 2004г. по иск за делба на имота. В. съд изрично е посочил, че за ищеца е неприложима разпоредбата на чл.226 ал.3 ГПК, тъй като продажбата между настоящите страни не е извършена по време на висящ исков процес /тя е през 2009г., а делбеното производство е приключило 2004г., а това по чл.108 ЗС- през 2008г., когато е постановен акта на ВКС/. Правният извод на въззивният съд е, че за [фирма] /който не е съдебно отстранен купувач по смисъла на чл.191 ал.1 ЗЗД/ е неприложим чл.226 ал.3 ГПК.
При тези факти, поставеният от касаторът въпрос е неотносим, тъй като нормата на чл.226 ал.3 ГПК, регламентираща сила на присъдено нещо на постановеното решение по отношение на приобритателя визира прехвърляне на спорно право, което е предмет на висящ процес. Нормата визира прехвърляне на спорното право от страна по делото на трето лице и не важи за прехвърляне на право, което е установено със сила на присъдено нещо. В конкретният случай, нито една от настоящите страни не е участвала във висящ процес към момента на сключване на сделката. Не само, че не е воден спор помежду им за имота, но и към момента на сключване на сделката не е имало висящ спор относно собствеността на имота. Към този момент /на процесната придобивна сделка, 10.08.2009г./, е налице влязло в сила решение от 28.03.2008г. на ВКС, с което е отхвърлен искът на третите лица Т. /на които през 2012г.е предадено владението от ЧСИ/, по чл.108 ЗС, срещу О., които са предходни приобретатели на имота. Това влязло в сила решение е било отменено две години по-късно, с решение на ВКС от 7.07.2010г., делото е върнато за ново разглеждане и на 17.02.2011г. е постановено решение на ВКС, с което Т. са признати за собственици на процесния имот. Силата на присъдено нещо на последното решение не може да обвърже настоящия ищец, защото е настъпила след придобивната сделка. „Разпростирането на силата на присъдено нещо поради правоприемство предпоставя, че в деня на правоприемството, силата на присъдено нещо вече е настъпила” /вж.”Сила на присъдено нещо” проф.Т., стр.304/. В този смисъл така поставеният от касатора въпрос за силата на присъдено нещо на решението по гр.д. № 955/2010г., е ирелевантен, защото тя не е настъпила към датата, когато ищецът е придобил спорното право. /П. следва да е в течение на висящия процес/.
Абсолютно неосъотносим към предмета на спора е и вторият, поставен на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК, от касатора въпрос – относно допустимостта на иск за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, предявен от съдебно отстранен купувач срещу продавача и дали се счита договорът за продажба на чужд имот за развален по право по силата на съдебно решение за евикция, тъй като в конкретният случай е безспорно, че купувачът по процесната сделка не е бил съдебно отстранен /поради което и въззивният съд е обсъждал хипотезата на евентуална евикция/ и не съществува обвързващо страните по спора съдебно решение за евикция, по силата на което да се счита договорът развален. И. на поставеният от касатора въпрос /с оглед конкретните факти по делото/ изключва необходимостта от преценка за наличието на посоченото специално основание – противоречие с цитираната практика.
За пълнота следва да се посочи, че постановеният въззивен акт е в съответствие с цитираното от касатора решение по гр.д.№390/2012г. на ІІ г.о., поставено по въпрос „относно приложението на института на т.нар „евентуална евикция”, съгласно което за да се упражни надлежно правото на разваляне на договора по реда на чл.189 ал.1 изр.1, вр.с чл.87 ал.3 ЗЗД от добросъвестният приобритател на недвижими имот, следва да бъде установено, по безспорен и положителен начин, притежаването на право от трето лице върху имота. Продавачът отговаря, ако трето лице има права върху имота, които може да противопостави на купувача, т.е. предявило е правата си и купувачът е отстранен от имота, който е закупил, каквато е настоящата хипотеза. Налице е неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли правото на собственост, което е достатъчно основание за разваляне на договора. Добросъвестният купувач /какъвто по делото не е имало спор, че е [фирма]/ е в правото си да развали договора по съдебен ред, след като е налице валидно сключен от него договор за покупко- продажба на недвижимия имот /н.а. № 150/2009г./ и влязло в сила съдебно решение /по гр.д. № 955/2010г. на ІІ г.о. на ВКС, в производството по което настоящите страни не са участвали/, което признава права в полза на трето лице по отношение на имота.
Независимо, че с оглед изхода от спора, направеното искане и пред вид разпоредбата чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна се дължат разноски, такива не се присъждат, тъй като не е установено реалното извършване на такива.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 166 от 17.01.2018г. по в.гр.д. № 4016 по описа за 2017г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.