О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 713
София, 30.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 791/2009 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „С” ЕООД гр. Б., чрез процесуалния му представител адв. П от АК гр. Б., срещу определение № 575 от 08.10.2009 г., постановено по ч. т. д. № 586/2009 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, с което се оставя без разглеждане частната касационна жалба на дружеството против определение № 619/16.04.2009 г. по ч. гр. д. № 223/2009 г. на Окръжен съд гр. Б..
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. По съображения, подробно изложени в частната жалба, се иска отмяна на посочения съдебен акт. Изложени са и доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба „У” А. гр. С. е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
С обжалваното определение тричленен състав на ВКС, ТК, второ отделение е оставил без разглеждане депозираната частна касационна жалба срещу определение № 619/16.04.2009 г. по ч. гр. д. № 223/2009 г. на БлОС, по съображения, че същата е процесуална недопустима, тъй като атакуваният с нея съдебен акт не попада в хипотеза на чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК и с произнасянето на ОС гр. Б. е изчерпан реда за обжалване и въззивното определение е влязло в сила.
Обжалваното определение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 от ГПК, на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението по чл. 389, респ. чл. 390 от ГПК, постановено по молба за допускане на обезпечение, не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Възможността за обжалването му е предвидена в чл. 396, ал. 1 от ГПК сочи приложението на нормата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК – контролът на съдебния акт е изрично предвиден в закона. Разпоредбата на чл. 274, ал. 2 от ГПК обаче, определя компетентност на ВКС само по отношение на определения, постановени за първи път от въззивна инстанция, респ. друг състав на ВКС. Следователно, за определенията на първоинстанционния съд, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, в общия случай контролът е двуинстанционен. На обжалване пред ВКС би подлежало само определението на въззивния съд, с което се оставя без разглеждане частната жалба по чл. 396, ал. 1 от ГПК, респ. когато определението по обезпечението е постановено за първи път от въззивния съд.
Ето защо определението, с което по въззивна жалба съдът допуска, респ. не допуска обезпечение по чл. 389 и сл. от ГПК не е от категорията на съдебните актове посочени в чл. 274, ал. 3 от ГПК, подлежащи на касационен контрол – не прегражда развитието на делото и не дава разрешение по същество на друго производство, нито прегражда неговото развитие. Определенията по същество предполагат неотменимост на съдебния акт и разрешаването на материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство. Определението по обезпечение на иска има несамостоятелен, привременен характер. То има действие до приключване на съдебното производство и при наличието на предвидените в закона предпоставки, обезпечителната мярка може да бъде заменена и отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо.
Видно от данните по делото Благоевградският окръжен съд не е постановил за първи път обезпечителна мярка, а се е произнесъл по същество по подадената частна жалба срещу допуснатото обезпечение от първоинстанционния съд. В случая редът на обжалване по чл. 396, ал. 1 ГПК е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което е проверена правилността на определението за обезпечение от по-горен съд, поради което същото не подлежи на касационен контрол. Неточното указание в диспозитива на въззивното определение за възможността за обжалване не създава процесуални права за страната, с каквито тя не разполага съгласно действащия в момента ГПК.
При тези фактически данни, обжалваното определение № 575 от 08.10.2008 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено по ч. т. д. № 586/2009 г. е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 575 от 08.10.2009 г., постановено по ч. т. д. № 586/2009 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: