О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 713
гр. София, 04.06.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№2752по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. М. против решение от 31.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 467/2013 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е частично процесуално допустима.
С въззивното си решение, състава на Окръжен съд – Кюстендил се е произнесъл по основателността на предявени искове за присъждане на сумата от 5 376,20 лева, представляваща обезщетение при командировка, който иск е включен в цената на посочения от въззивния съд иск с цена 8 124,88 лева с посочено основание – „трудово възнаграждение съобразно обичайното за международни шофьори в Кралство Белгия”. Съдът се е произнесъл по основателността и на искове за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за сумата от 1628,33 лева, иск за присъждане на сумата 1 120,35 лева, представляващо неизплатено възнаграждение за извънреден труд. В тази част въззивното решение е обжалвано с касационната жалба на ищеца по делото, но касационната жалба е процесуално допустима единствено в частта, с която се обжалва въззивното решение по произнасянето на този съд по иска с цена над 5 000 лева, а именно по иска за присъждане на сумата от 5 376,20 лева, представляваща обезщетение при командировка. В останалата част, доколкото цената на обективно предявените искове е под 5 000 лева за всеки един от тях, решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване, предвид разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК. Посочения от въззивния съд с цена на иска цена 8 124,88 лева с посочено основание – „трудово възнаграждение съобразно обичайното за международни шофьори в Кралство Белгия” е конкретизиран /по указания на съда/ с молба от 13.11.2012 г. още при първоинстанционното разглеждане на спора, като ищецът е посочил, че сумата от 8 124,88 лева представлява сбор от незаплатено възнаграждение в размер на 1628,33 лева, 1120,35 лева възнаграждение за нощен и извънреден труд и 5376,20 лева командировъчни суми /от общо посочената 7076,20 лева./.
По иска за присъждане на сумата от 5 376,20 лева, представляваща обезщетение при командировка, въззивният съд е приел, че от заключението на вещото лице по приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза е установен размера на незаплатените както трудови възнаграждения, така и командировъчни средства за исковия период. Въззивният съд е направил разграничение между посочената в заключението сума и дължимата, като е отчел извършените от страна на работодателя парични преводи за трудово възнаграждение, надхвърлящи реално дължимите, като при липса на доводи и данни за дължимост на трудовото възнаграждение над посоченото от вещото лице, съдът е приел и дължимия размер на командировъчните суми на присъдената сума.
В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Първия правен въпрос е свързан със задължението на съда да назначи служебно експертиза, ако са навадени оплаквания във въззивната жалба и ако събирането на тази доказателства е свързано с прилагането на императивна правна норма. Сочи се и правен въпрос, свързан със задължението на въззивния съд да събере доказателства, за които страната твърди, че не е представила, предвид неправилното разпределение на доказателствената тежест с доклада на първата инстанция. В тази насока се сочи противоречие с ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът не е допуснал соченото противоречие, тъй като е констатирал непълнота в доклада на първоинстанционния съд, но е посочил, че с въззивната жалба не се сочат нови доказателства, както и не е посочил такива за събиране от въззивния съд при условията на чл.266, ал.3 ГПК. Съдът не е отрекъл възможността да назначи служебно експертиза, но е отразил, че липсата на писмени доказателства и посочването от страна на експерта по приетото заключение за липса на данни в счетоводството на ответника, води и до липса на необходимост от ново експертно заключение, тъй като не са налице нови данни, въз основа на които вещото лице би дало заключение, различно от депозираното по делото и прието от съда. Липсата на соченото противоречие води и до липса насоченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Съдът е приел, че липсват данни за реално извършена работа в чужбина извън отразената от работодателя и на това основание е отхвърлил претенцията за присъждане на командировъчни суми над тази, за които е приел за основателен иска. Мотивите на съда не са свързани както с липсата на издадена командировъчна заповед при реално извършена работа, така и с тълкуването на понятието „място на работа”, поради което постановените в тази насока правни въпроси и представените съдебни решения са неотносими към настоящото производство, доколкото съдът не се е произнесъл по тези въпроси.
Останалите правни въпроси касаят исковете, произнасянето по които от страна на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на А. М. М. против решение от 31.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 467/2013 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил в частта, с която се обжалва решението на съда по искове за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за сумата от 1628,33 лева, иск за присъждане на сумата 1 120,35 лева, представляващо неизплатено възнаграждение за извънреден труд, на основание чл.280, ал.2 ГПК.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 31.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 467/2013 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил в останалата обжалвана от А. М. М. част.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС само в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба, в едноседмичен срок, с частна жалба. В останалата част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.