О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 713
гр.София, 04.07.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на седми април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 69/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на И. Д. К. от [населено място] против решение № 21/27.08.2010 год. по гр.дело № 506/2009 год. на Окръжен съд-Благоевград, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 619/10.01.2006 год. по гр.дело № 478 по описа за 2003 год. на Районен съд-Гоце Делчев и исковете по чл.108 ЗС, 109 ЗС и чл.55 ЗЗД са отхвърлени. Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото счита,че поставените от него материалноправни въпроси от значение за изхода на спора и изразяващи се във валидността на решението на ПК, издадено след приемане на картата на земеделските земи в стари реални граници и изменящо предходното нейно решение на база на така приетата карта на землището, както и по въпроса-за съдържанието на понятието „проведено мероприятие”, по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, са въпроси, чието изясняване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по касационната жалба И. Н. Ш., Ж. Н. Ш., С. Н. Л., И. Д. К., А. Д. К., З. Д. В., С. П. Д., А. Д. Г., Л. П. М., П. Д. П., М. А. Т., Л. Л. Т. и Л. Л. Т., всички от [населено място], както и третото лице-помагач [община] не изразяват становище по основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Срещу въззивното решение, но в частта, с която е отказано присъждане на разноски, защото не са били поискани, е постъпила частна жалба от Л. Л. Т. от [населено място], с която моли за отмяна на неправилния съдебен акт в обжалваната част и присъждане на поисканите от него разноски, в качеството му на ответник по делото за всички инстанции.
К. съд обсъди доводите на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото: за да остави в сила първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за тяхната неоснователност и недоказаност. Обоснован е извод, че ищците не се легитимират, като възстановени собственици на процесния земеделски имот, по реда и условията на ЗСПЗЗ, с решение на ПК № 3013/07.06.1999 год., поради неговата нищожност, защото преди постановяването му поземлената комисия е постановила отказ за възстановяване на правото върху същия имот, с решението си под № 3013 от 21.06.1994 год., влязло в сила, поради необжалването му от заявителите. При обсъждане на двете решения на ПК за един и същи земеделски имот въззивният съд се е позовал на правомощията си за упражняване на косвен съдебен контрол, както относно валидността на административния акт, така и относно неговата материална законосъобразност, съгласно ТР № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС. С констатиране нищожността на решението на ПК от 07.06.1999 год. въззивният съд е приел още едно основание да отрече конститутивния ефект на същото, поради наличие на пречка-за реституцията по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ-реализирано мероприятие, построените в имота магазин и бунгало от ДП”Т. на д.” през 1972 год. Анализирайки отсъствие на всички изискуеми се от материалноправната норма на чл.108 ЗС предпоставки за защита на накърненото право на собственост, въззивният съд е обосновал изводи за неоснователност и недоказаност на иска, както и на обусловените от него искове по чл.109 ЗС и по чл.55 ЗЗД.
Поставеният от касатора правен въпрос, касаещ валидност на решението на ПК, издадено след приемане на картата на земеделските земи в стари реални граници, което изменя предходно нейно решение е намерил своя отговор в ясната и ненуждаеща се от тълкуване правна норма на чл.14, ал.6 и ал.7 ЗСПЗЗ. Тези текстове регламентират случаите, в които органът по поземлена собственост може да поправи по свой начин, или по молба на заинтересуваните лица, допуснатите в решението си явни фактически грешки /чл.14, ал.6 ЗСПЗЗ/, или да измени своето решение, по реда и условията на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ.
Второто решение на ПК, издадено на 07.06.1999 год., не съдържа данни да е издадено по реда на чл.14, ал.6 или 7 ЗСПЗЗ, затова постановеното вече различно решение от първоначално постановеното на 15.04.1994 год., по което има влязъл в сила отказ да се възстанови правото на собственост върху процесния имот е в нарушение на закона и по отношение на него е констатирана нищожност, т.е. решението на ПК, постановено на 07.06.1999 год. няма конститутивен ефект, защото не създава материалноправните последици на позитивното решение, постановено по реда и условията на ЗСПЗЗ.
Поставеният втори материалноправен въпрос, на който се иска отговор, отнасящ се за съдържанието на понятието „проведено мероприятие” по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, въпреки че е обсъждан от въззивния съд няма значение за изхода на делото, поради разрешения преди това въпрос, касаещ отсъствието на материалноправната легитимация на ищците, недоказването на която е обусловила изхода на спора.
Водим от горните съображения, касационният съд счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани от процесуалната норма на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По частната жалба на Л. Л. Т.: касационният съд я намира за основателна, по следните съображения: ищците са предявили срещу Л., Л. и М. Т. три обективно и субективно съединени иска – по чл.108 ЗС, по чл.109 ЗС и по чл.55 ЗЗД. Ответниците са поискали заплащане на разноските в районния съд, с изразеното си становище за отхвърляне на предявените срещу тях искове. Подобни искания са правени и в двете въззивни инстанции – по гр.дело № 191/2006 год. на Б. и по гр.дело № 506/2009 год. на същия съд, както и пред касационната инстанция по гр.дело № 210 по описа за 2008 год. на ВКС на РБ, ІІІ-то г.о. Разноските, направени от жалбоподателя за всички инстанции, включително и за настоящето частно производство са общо в размер на 860 лева, които следва да се поставят в тежест на ищците, на основание чл.64, ал.2 ГПК/отм./, респ. чл.78, ал.3 ГПК. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, изразен с направения отказ в мотивите и в диспозитива на въззивното си решение да присъди в полза на ответниците направените от тях разноски за всички инстанции, в размер на 860 лева, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. и с оглед резултата по делото за касатора, в производството по чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решене № 21/27.08.2010 год. по гр.дело № 506/2009 год. на Окръжен съд-Благоевград, по касационната жалба на И. Д. К. от [населено място], с вх.№ 3220/04.10.2010 год.
ОСЪЖДА И. Д. К., И. Д. К., А. Д. К., З. Д. В., С. П. Д., А. Д. Г., Л. П. М., П. Д. П., И. Н. Ш., Ж. Н. Ш. и С. Н. Л., всички от [населено място], да заплатят на Л. Л. Т., Л. Л. Т. и М. А. Т. от [населено място] разноските за всички инстанции, в размер на 860/осемстотин и шестдесет/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: