2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 713
С., 09.06. 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести май двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Д.
О. К.
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 459/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Прокуратура на РБ чрез С. Г., в качеството на прокурор при Апелативна прокуратура-П. против въззивно решение на Апелативен съд-П. № 848/28.12.2010 г. по гр. д. № 702/2010 г., с което е оставено в сила решение на Пазарджишки окръжен съд № 247/17.05.2010 г. по гр. д. № 1021/2009 г. в частта, с която по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Д. Й. Н. от [населено място] обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато срещу нея незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 331, ал. 1 НК вр. чл. 330, ал. 1 НК в размер на сумата 10 000.00 лв.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът поддържа, че е налице основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС-ТР № 3/04 г. и ППлВС № 4/68 г. по материалноправен въпрос, касаещ приложението на чл. 52 ЗЗД и в противоречие с разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, като не е изложил мотиви за причинно-следствена връзка между воденото досъдебно производство и настъпилите вреди на ищцата от значение за размера на присъденото обезщетение.
За ответник по касация Д. Й. Н. не е изразено становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена от заинтересована от изхода на делото страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С изложението по допустимостта на касационното обжалване не е формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото, като общо изискване на чл. 280, ал.1 ГПК, което само по себе си е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване съгласно ТР № 1/19.02.2010 г., постановено по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС в посочените с изложението по допустимостта ТР и ППлВС.
При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил разясненията с раздел ІІ на ППлВС № 4/68 г., като е обсъдил и преценил всички относими към принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД обстоятелства на конкретния случай.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд, първи граждански състав № 848/28.12.2010 г., постановено по гр. д. № 702/2010 г. по касационна жалба на Прокуратурата на РБ чрез прокурор при Апелативна прокуратура-П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: