О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 713
София, 30.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 8 юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 168/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Н. М. А. срещу решение от 12.05.2009 г. по гр. д. № 20/2009 г. на окръжен съд Монтана, с което е решен спорът по същество като е отхвърлен предявения от наследодателя на касатора М. А. Ц. срещу М. Г. А. ревандикационен иск за недвижим имот, съставляващ кошара-свинеферма “М” в махала М. брод, в землището с. М. брод
Касационният довод е за необоснованост на решението – касационно основание по чл. 281, т 3 ГПК. Относно предпоставките за допускане касационна проверка на въззивното решение е направено позоваване на общите предпоставки чл. 280, ал.1 ГПК. В изложението се поддържа довод, че наследодателят на касатора е закупил имота с купюри и че се легитимира като собственик на имота. Не е формулиран въпрос материален или процесуален, който да е от значение за изхода на спора и който да е решен от съда в противоречие със задължителната практиката или да се решава противоречиво.
Срещу решението е подадена касационна жалба и от П. М. А., вторият наследник на ищеца. Касационният довод също е за необоснованост на извода, че ответницата е придобила вещни права върху имота. Поддържа се, че въпросът за придобиване право на собственост върху имущество на ликвидирано ТКЗС от правоимащи лица е решен при неправилно прилагане на закона. Към касационната жалба не е представено изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК. Не е формулиран правен въпрос от значение за изхода на спора, по който съдът да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС или да е решаван противоречиво.
Ответницата по касация не е взела становище по жалбата.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че е налице основание за допускане касационна проверка на обжалваното решение, тъй като не са релевирани предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че ищците с писмени доказателства установяват, че наследодателя им е предоставил купюри на стойност 25 000 лв., срещу което му е предоставено имущество на организация по § 12 ПЗП ЗСПЗЗ, представляващо кошара-свинеферма, М. брод, която е индивидуализирано с посочване на местонахождение източна страна (втората от юг). Не се установява, преди изготвяне на фактурата за това да е взето решение от общото събрание на представители на правоимащите лица за предоставяне на имуществото на основание чл. 52, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Представеният протокол, съставен на заседание на общото събрание на правоимащите от 01.12.1995 г., не съдържа отбелязване на кои лица са предоставени имущества срещу купюри.
Ответницата по иска е противопоставила възражение, че владее имота на правно основание – възлагане срещу купюри също на кошара-свинеферма, М. брод – индивидуализирана с местонахождение – южна страна и стойност 45 0000 лв. С приета от въззивния съд техническа експертиза към, която е изготвена и скица, се установява, че имотът, предмет на иска, източната кошара от изток е означена с № 4 на скицата. Вещото лице не може да установи коя сграда е закупила ответницата, тъй като тя не е индивидуализирана с площ, но по описанието “ южна страна” може да се предположи, че е закупила сграда № 5. При огледа вещото лице е установило и това, че сграда № 4 се ползва от ответницата.
От така установените факти съдът е приел, че не е налице първия елемент от фактическия състав на ревандикационния иск, наследодателят на ищците да е придобил вещни права върху спорния имот. Липсва решение за предоставянето на този имот срещу купюри взето от общото събрание на правоимащите лица или на техни представители. Представения протокол от 25.04.1997 г. също не представлява решение на представителите на правоимащите лица за възлагане на имот срещу купюри, а само за извършване на въвод в стопански обект описан като такъв “от източната страна и втори от юг”. Представените документи не доказват изпълнение на процедурата по чл. 52, ал. 2 ППЗСПЗЗ и не съдържат данни за индивидуализацията на имота.
В изложението към жалбите на братя Н не е формулиран правен въпрос от значение за изхода на спора, който да е решен от съда. От заявените обстоятелства, може да се изведе въпросът за елементите от фактическия състав на чл. 52, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Съдът е обсъдил първия елемент от този състав – решение на общото събрание на правоимащите лица за предоставяне на имущество на правоимащи лица. В представеното решение не се съдържат данни общото събрание да е взело решение на наследодателят на касаторите да се предостави конкретен имот и той да е индивидуализиран с основните белезите местонахождение и граници и допълнителните – площ и др.
Съобразно това правните изводи по разрешеният въпрос дали е налице валидно предоставяне имущество на правоимащо лице на основание чл. 52, ал. 2 ППЗСПЗЗ са направени в съответствие на установените данни и нормативната уредба. По приложение на нормата липсва задължителна практика, на която даденото разрешение да противоречи. Представените решения на тричленни състави на ВКС не са относими към разрешеният въпрос, тъй като третират други правопораждащи факти и приложението на други материалноправни норми.
Съобразно изложеното не са налице общите предпоставки за допускане касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.05.2009 г. по гр. д. № 20/2009 г. на окръжен съд Монтана.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.