Определение №713 от по гр. дело №553/553 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          
 
 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№.713
 
гр.София, 31.07.  2009 година
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Второ гражданско отделение в закрито заседание на десети юли  две хиляди и девета година в  състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН СТОЕВ
                                              ЧЛЕНОВЕ:   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                     СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
                                                                                                                                                       
изслуша   докладваното  от   
председателя       (съдията)   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско  дело под № 553/2009 година
 
Производството е по чл.288 ГПК.
Адв. Любен Д. К. от гр. С., пълномощник на И. Д. И., Н. Д. Д. , К. П. И. , С. Г. И. , Велика Д. Д. и Г. Д. К. , е подал касационна жалба вх. № 2* от 25.08.2008 год. срещу въззивното решение № 178 от 11.07.2008 год. по гр.дело № 3278/2007 год. на Софийския градски съд, ІІ-а въззивно отделение, с което е оставено в сила решение от 16.07.2007 год. по гр.дело № 7214/2006 год. на Софийския районен съд, 26-ти състав. С последното е бил отхвърлен предявения от касаторите иск по чл.108 ЗС за признаване за установено, че като наследници на Д. И. С. , починал на 06.09.1983 год., са възстановени собственици по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ на част от нива от 3.300 дка, в землището на с. К., м.”С”, съставляващ имот с кадастрален № 1* по кадастралния план от преди 1958 год., с площ от 600 кв.м. при съседи: от север-наследници на Д. И. С. ; от изток-път и наследници на М. Г. С. ; от юг- П. Г. А. и от запад-наследници на Г. Г. М. /очертан с червена линия на скица № 1* от 07.07.2004 год./ и съставляващ съобразно скицата на вещото лице инж. Р, част от имот пл. № 1* по действащия неодобрен кадастрален план, означена с цифрите 1, 16, 15, 14, 1 и оцветена в червено, и за осъждане на ответницата З. С. В. да предаде владението на посочения имот.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
Като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение се сочи противоречие с решение № 395 от 19.03.2000 год. по гр.дело№ 1570/2000 год. на ВКС, ІV г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
Решаващ мотив на въззивния съд за неоснователност на ревандикационния иск е, че ищците/касатори/ не са доказали активната си материалноправна легитимация, като собственици по реституция по реда на ЗСПЗЗ, тъй като в тяхно лице с решението по протокол № 3* от 28.07.1993 год. на поземлената комисия- П. е било признато право на възстановяване на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне, между които и нива от 3.300 дка в м.”С”, но в това решение е била посочена само площта и категорията на земеделската земя и местността, в която се намира и не е ангажирано като доказателство решение на ОбСЗГ/преди ПК/ по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ, което индивидуализира земеделската земя с граници. Градският съд се е позовал на т.1 от тълкувателно решение № 1/1997 год. на ОСГК на ВКС, съгласно което конститутивно действие има решението, с което комисията/сега ОбСЗГ/ възстановява собствеността в нови реални граници с план за земеразделяне.
Обжалваното решение не противоречи на решение № 395 от 19.03.2000 год. по гр.дело № 1570/2000 год. ВКС, ІV г.о., което касае правния интерес от предявяване на иск по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ, който е обусловен от целта собствениците на земеделската земя да постигнат отпадане на ограниченията за възстановяване на собствеността, произтичащи от правата по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на ползвателя на същата земя. Цитираното решение не е относимо към процесния случай, доколкото ревандикационната претенция е отхвърлена, но не защото на ответницата е признато право на собственост върху спорния имот. Напротив, въззивният съд е приел, че последната упражнява фактическата власт без основание, тъй като не е доказала изпълнението на изискванията по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, но искът следва да се отхвърли, защото ищците не са доказали собствеността си върху спорната част.
 
 
 
В обобщение, липсва основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 178 от 11.07.2008 год. по гр.дело № 3278/2007 год. на Софийския градски съд, ІІ-а въззивно отделение, по жалба вх. № 2* от 25.08.2008 год., подадена от И. Д. И., Н. Д. Д. , К. П. И. , С. Г. И. , Велика Д. Д. и Г. Д. К.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
 
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top