ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№713
София, 12.07. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 7 юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 98/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. а. за приходи гр. С. против въззивното решение на Софийски градски съд от 01.06.2009 год. по гр. д. № 2999/2007 год., с което е оставено в сила решение от 03.07.2007 год. по гр. д. № 6632/2007 год. на Софийски районен съд, с което е призната за незаконна и отменена заповед № Р* от 14.03.2007 год. на директора на ТД на НАП София град, с която на Д. Г. Г. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „инспектор по приходите” в сектор „Проверки”, офис М. при Т. дирекция на НАП София град, която е осъдена да и заплати на основание чл. 225, ал. 1 КТ обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 2400 лв. за периода 15.03.2007 г. – 21.06.2007 г. и да й заплати на основание чл. 128 КТ сумата 750 лв. трудово възнаграждение за месец февруари 2007 г. със законна лихва върху сумите от 28.03.2007 год. до окончателното им изплащате, като въззивният съд отменил решението на първоинстанционния съд в частта, с която иска по чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен до предявения размер 4500 лв. за периода 22.06.2007 г. – 15.09.2007 г. и осъдил Т. дирекция на НАП София град да заплати на Д. Г. Г. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на още 2100 лв. (към присъдените 2400 лв.) за периода 22.06.2007 год. – 15.09.2007 год. със законна лихва от 28.09.2007 год. до окончателното изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалвано жалбоподателят се позовава на приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като твърди, че по идентични случаи по две дела – настоящето и по гр. д. № 1032/2008 год. на СГС, образувани по въззивни жалби на ТД на НАП София град, касаещи двама служители на ТД на НАП с дисциплинарно наказание „уволнение” при идентични нарушения, допуснати в хода на ревизионни производства по реда на ДОПК, Софийски градски съд е постановил противоречиви решения – по гр. д. № 1032/2008 год. на СГС (приложено към изложението) исковете на служителя А. А. К. на длъжност „старши инспектор по приходите” в сектор „Проверки” в офис „Център” при ТД на НАП по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ са отхвърлени, а по настоящето дело исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на служителката Д. Г. Г. са уважени. Жалбоподателят представя и определение по гр. д. № 748/2009 год. на ВКС, трето г. о., с което по касационна жалба на ТД на НАП е допуснато касационно обжалване на решение по гр. д. № 3497/2008 год. на СГС, с което исковете на служителя А. А. К. по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и по чл. 128 КТ са били уважени. С представените съдебни решения жалбопоадтелят обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, като в изложението е поставил на разискване материалноправния въпрос по приложението на П. К-6 и интерпретиране разпоредбите на документа имащ характер на задължително указание на работодателя при извършване на проверките по прихващане или възстановяване.
Ответницата Д. Г. Г. не е представила писмен отговор на касациноната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 и по чл. 128 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да уважи исковете на предявеното основание въззивният съд е приел, че работодателят не е изпълнил задълженията визирани в разпоредбата на 195, ал. 1 КТ – да мотивира заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение”, чрез излагане на конкретни факти и обстоятелства, съставляващи допуснатите нарушения от служителката, в качеството и на орган по п. , извършила проверка на ЕТ „С”. Посочено е, че не е конкретизиран по време периода на проверката, с оглед спазване сроковете за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 194 КТ и още, че в заповедта е извършено механичното възпроизвеждане на определени точки от П. К-6, като задължения на органа по п. , които не били съобразени от служителката при извършване проверката на едноличния търговец, без да са описани конкретните нарушения, за да се определи предмета на съдебния контрол и да се осигури правото на защита по фактите, послужили за наложеното наказание. Посочено е още, че заповедта не може да се санира, като се „допълнят” мотивите й с факти от обяснението на служителя дадено по реда на чл. 193, ал. 1 КТ. В тази връзка съдът е приел, че и писмото, с което са поискани писмени обяснения от служителката не съдържа конкретни нарушения на трудовата дисциплина, което от формална страна сочи на нарушения допуснати и по прилагането на чл. 193, ал. 1 КТ, което опорочава състезателния характер на дисциплинарното производство. При тези съображения, без да пристъпва към разглеждането на спора по същество, съдът уважил исковете, поради допуснати нарушения на императивните изисквания на чл. 195, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ, давели до опорочаване на дисциплинарната процедура.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, съдържа искания които биха имали значение, ако спора бе разгледан по същество. С обжалваното решение спора не е разгледан по същество, т. е. правният въпрос за характера на разпоредбите на П. К-6, визиращи конкретни задължения на органа по п. при извършването на проверки и тяхното интерпретиране има значение при установяване на обстоятелствата, дали посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина са извършени от наказаната служителка, последващ етап от разглеждането на спора, до който съдът с обжалваното решение не е достигнал, тъй като исковете са уважени, поради допуснати от работодателя нарушения на дисциплинарната процедура. В този смисъл поставеният материалноправен въпрос не засяга решаващите мотиви на съда за уважаване на исковете и не е от значение за изхода на делото, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят се позовава на противоречива съдебна практика на въззивния съд при разглеждането на спорове със сходен предмет – искове на служители по п. в сектор „Проверки” при ТД на НАП София град по чл. 344, ал. 1, т-. 1-3 КТ за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, разрешавани по различен начин. От съдържанието на представените съдебни решения е видно, че по тези конкретни дела въззивният съд се е произнесъл по съществото на спора. С решението по гр. д. № 748/2009 год. на ВКС е допуснато касационно обжалване, поради противоречиви тълкувания, дадени от съдилищата за задълженията на данъчните служители, въведени с вътрешноведомствен акт – П. № К* чието неизпълнение е обосновало налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение” на данъчния служител. Производството е приключило с постановяване на съдебно решение № 211/30.03.2010 год. по гр. д. № 748/2009 год. на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, с което обжалваното решение е отменено и исковете са отхвърлени – данните са от извършена служебна проверка. Представеното съдебно решение по гр. д. № 1032/2008 год. на СГС е било предмет на касационна селекция в производство по чл. 288 ГПК, приключило с определение № 1684/19.12.2009 год. по гр. д. № 1137/2009 год. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на решението по жалбата на А. К. – данни от извършена служебна проверка.
В настоящия случай поставеният материалноправен въпрос не е от значение за изхода на делото и не обуславя решаващата воля на съда за основателността на исковете, а това е водещо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съобразно приетото с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 год. по тъл. дело № 1/2009 год. на ОСТГК на ВКС, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а още по-малко от собствена преценка на данните по делото, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното делото е основание за недопускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.06.2009 год. по гр. д. № 2999/2007 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ