О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 713
гр.София, 08.12.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 666/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на М. А. Д. и В. Н. В. срещу решение №46 от 27.04.2009г., постановено по в.т.дело №98/2008г. на С. окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, с което е оставено в сила решение №19 от 30.12.2008г. по гр.дело №1000/2007г. на С. районен съд, с което е отхвърлен искът им за признаване за установено по отношение на “Б” Е. , гр. С., че не дължат в качеството си на солидарни длъжници и поръчители по договор за поръчителство и кредит за потребление от 29.12.2002г. сумата от 5758.59лв. – главница и лихва, и разноски от 312.32 лв. по издаден изпълнителен лист и изп. дело №20087650400143 на ЧСИ Г. И. с район на действие гр. С.. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението на трите основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложението си към касационната жалба поддържа основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по касация “Б” Е. не взема становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Същата обаче не следва да се допуска до разглеждане по същество поради отсъствие на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, по следните съображения:
Ищците и касатори в настоящото производство М. Д. и В. В. са сезирали съда с иск по чл. 124 ГПК за признаване за установено по отношение на “Б” Е. , че не дължат сумите по издадения срещу тях изпълнителен лист за сумата от 5758.59 лв. вкл. главници и лихви. За да остави в сила първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен като неоснователен, въззивният съд не е възприел възраженията на ищците за недействителност на договора за поръчителство поради недоказването му, и приел, че договорът е сключен в предвидената в закона писмена форма, при изразено съгласие на двамата ищци и поръчители, задължението е поето за целия дълг и при условията на кредита, защото договорът за поръчителство е част от него, че липсва в договора клауза двамата поръчители да носят отговорност само ако поръчителите са трима. Не е възприето възражението на ищците по чл.147, 1 ЗЗД, като съдът е приел, че вземането на кредитора не става предсрочно изискуемо автоматично с неплащането от длъжника на три поредни вноски. Не е възприето възражението за погасяване на задължението с кратката тригодишна давност, с мотиви, че плащанията по договора за кредит на месечни вноски не са еднородни задължения и периодични плащания, защото са формирани като част от главницата и част от уговорената договорна лихва. В чл.7 на договора е уговорено връщане на главницата и договорната лихва в срок до 29.12.2007г. и доколкото уговорените в чл.6 от договора за кредит месечни вноски и междинни срокове за внасянето им, не представлява друг срок за настъпване на изискуемост на вземането, а само една възможност за разсрочено плащане на вноските по кредита заедно с лихвите.
Касаторите са формулирали като основен за спора по чл.280, ал.1 ГПК матералноправния въпрос: отпада ли отговорността на останалите поръчители, ако спрямо един от поръчителите договорът за поръчителство е обявен за недействителен, решен в противоречие с практиката на ВКС / чл.280, ал.1, т.1 ГПК/. Поставеният въпрос е въведен в предмета на спора и като такъв се явява от значение за съществуването на притезанието, поради което е изпълнена първата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице обаче втората предпоставка по т.1, защото жалбоподателите не са посочели задължителна за съда съдебна практика на ВКС.
Вторият поставен от касаторите материалноправен въпрос е: непредявяването на вземането в шестмесечния срок по чл.147 ЗЗД не представлява ли промяна на срока на договора за банков кредит, поради което на основание чл.147, ал.2 ЗЗД той няма действие спрямо поръчителите. Според касатора, този материалноправен въпрос, е решен в противоречие с решение № 2* от 19.12.1995г. по гр.дело № 307/1995г. на Vг.о. на ВС. Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че поставеният въпрос не е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, поради което не е от значение за изхода на делото. На проверка във фазата по допускане касационно обжалване на въззивното решение подлежат правните изводи на съда. Правни изводи по поставения от касаторите материалноправен въпрос не са излагани от въззивния съд, поради което не може да се приеме, че този въпрос е от съществено значение за крайния изход на делото. Независимо от това, посочената в цитираното решение на ВС хипотеза е различна от тази по конкретното дело, защото промяната на срока на издължаване на кредита е по съгласие на страните в допълнителен анекс.
По материалноправения въпрос от кога започва да тече преклузивния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, в който бездействието на кредитора спрямо длъжника води до преклудиране на отговорността на поръчителите при предсрочна изискуемост на кредита, ВКС, ТК се е произнесъл с влязло в сила решение по чл.290 ГПК по т.дело №139/2009г., което е задължително за съдилищата, а в случая правните изводи на въззивния съд по този въпрос не му противоречат.
В заключение липсва основание за допускане до касационно обжалване решението на Великотърновския апелативен съд по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №46 от 27.04.2009г., постановено по в.т.дело № 98/2009г. на С. окръжен съд, търговско отделение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: