О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 714
гр.София, 13.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1449 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. С. против решение № 1 от 4.01.2017 г., постановено по гр.д. № 253 по описа за 2016 г. на Силистренския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 354 от 21.07.2016 г. по гр.д. № 454 по описа за 2016 г. на Силистренския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу Г. С. Д. иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 21 000 лв. поради отпадане на основанието, на което е получена.
Касаторът твърди, че решението на Силистренския окръжен съд е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Дължи ли пълномощникът връщане на сумите по отчетна сделка, след като в пълномощното за преупълномощаване се твърди, че се е издължил изцяло предварително?
2. Представлява ли процесуално нарушение недопускането на свидетели при неправилно възприемани фактически обстоятелства от съда за дерогиране на забраната по чл.165, ал.2 от ГПК?
3. Достатъчно ли е само едната страна по привидната сделка да присъства в документа, поставящ началото на писмено доказателство?
4. Представлява ли последица от правната сделка по чл.36 от ЗЗД предварителното заплащане на отчетната сделка?
5. Следва ли да се третира като симулативна сделка цената, описана в нотариалния акт, а не съдържанието на договора?
6. Признанието за получаване на сумата по отчетната сделка пред надлежен държавен орган представлява ли самостоятелно основание за уважаване на иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД?
Ответникът по касационната жалба Г. С. Д. счита, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението на Силистренския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 1 460 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
С нотариален акт № 106, том 8, рег. №8424, дело № 945 от 5.12.2012 г. на нотариус З. Н., рег. № 307 в регистъра на Нотариалната камара, касаторът А. С. е закупил от Г. П. Г., представляван от Г. С. Д., два поземлени имота за сумата от 7 909 лв. Според нотариалния акт сумата е изплатена изцяло и в брой на продавача чрез пълномощника му преди сключване на договора. С влязло в сила решение № 503 от 22.11.2013 г., постановено по гр. д. № 491 по описа за 2013 г. на Силистренския районен съд, е унищожено пълномощното, с което собственикът на имотите Г. П. Г. е упълномощил своя син П. Г. да се разпорежда с тях и е обявена недействителността на договора за покупко-продажба поради липса на представителна власт на Г. С. Д., преупълномощен от П. Г.. Позовавайки се на тези обстоятелства, касаторът А. С. е завел иск за връщане на дадената от него продажна цена срещу Г. С. Д., който не е страна по договора, а е бил преупълномощен от П. Г. да се разпорежда с имотите въз основа на унищоженото пълномощно, дадено му от собственика Г. П. Г.. В допълнение към исковата молба касаторът е заявил, че действителната цена, за която е закупил имотите, е 21 000 лв. и тази сума предварително е получена от първоначалния пълномощник П. Г.. В подкрепа на твърдението си е представил по делото разходен касов ордер от 5.12.2012 г., според който Г. Д. е заплатил на П. Г. 21 000 лв. за земеделските земи. Поискал е от съда да допусне до разпит двама свидетели, които ще установят, че действителната цена не е посочената в нотариалния акт, а тази в разписката. Съдилищата са отказали събирането на свидетелски показания за това обстоятелство. Предявеният иск е бил отхвърлен с основното съображение, че съгласно чл.36, ал.2 от ЗЗД правните последици от извършените от пълномощника действия възникват направо за представлявания. Ответникът Г. Д. е предал получената от него цена на имотите на П. Г., с което е изпълнил задължението си по упълномощителната сделка. Затова не ответникът се е обогатил със сумата след отпадането на основанието за получаването и, а лицето, на което я е предал. При тези решаващи мотиви в обжалваното решение от значение за изхода на спора са само първият и четвъртият въпрос на касатора. От тяхното съдържание може да се заключи, че според касатора предварителното заплащане на цената по договора от пълномощника на упълномощителя може да промени крайния извод за приложението на чл.36, ал.2 от ЗЗД. В разпоредбата обаче не се съдържа никакво изключение за нейната приложимост в зависимост от това кога е осъществена отчетната сделка. Правилото е, че пълномощникът действа за страната, а не за себе си и правата и задълженията по сделките, които той сключва с трети лица, възникват направо за доверителя/чл.292, ал.1 от ЗЗД/. Затова след отпадането на основанието за получаване на цената връщането се дължи от страната по сделката, а не от нейния пълномощник. Следователно даденото от въззивния съд разрешение по първия и четвъртия въпрос на касатора съответства на ясната разпоредба на чл.36, ал.2 от ЗЗД, поради което касационно обжалване по тези въпроси не е необходимо да се допуска.
Останалите въпроси на касатора са свързани с твърдението му за симулативност на цената по договора за покупко-продажба. Те биха били от значение за размера на предявения иск, ако той беше основателен. След като правото да се иска връщане на продажната цена от пълномощника изцяло е отречено, безпредметно е да се обсъжда каква е действителната продажна цена и да се събират доказателства в този смисъл. Ето защо по останалите въпроси касационно обжалване на въззивното решение също не следва да се допуска.
При този изход на спора А. Н. С. дължи на Г. С. Д. 1 460 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1 от 4.01.2017 г., постановено по гр.д. № 253 по описа за 2016 г. на Силистренския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 354 от 21.07.2016 г. по гр.д. № 454 по описа за 2016 г. на Силистренския районен съд за отхвърляне на предявения от А. Н. С. срещу Г. С. Д. иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 21 000 лв. поради отпадане на основанието, на което е получена.
ОСЪЖДА А. Н. С.-[ЕГН], да заплати на Г. С. Д.-[ЕГН], сумата 1 460/хиляда четиристотин и шестдесет/лв., представляваща разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: