1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 714
С., 14.07. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 176 / 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 187 от 29.11.2007 г. по гр.д.№ 181/ 2004 г. на районен съд [населено място], оставено в сила с решение № 426 от 21.10.2010 г. по гр.д.№ 1231/2007 г. на Добрички окръжен съд е отхвърлен иска за делба на един търговски обект- кафе-бар „Кристал”, намиращ се в [населено място], [улица], като искът е предявен от П. И. П. срещу бившата му съпруга М. П. П..
За да отхвърли иска съдът е изложил съображение, че заведението, въпреки че е придобито по време на брака на страните, не е съпружеска имуществена общност, а лична собственост на съпругата в качеството й на едноличен търговец.
Ищецът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон. Счита, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, изразена в ТР № 2/ 2001 г. на ОСГК на ВКС по въпроса, че придобитото от едноличния търговец се изключва от съпружеската имуществена общност, но само когато то е резултат на упражнявана от него търговска дейност. Поддържа като основания за допускане на обжалването чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Ответницата оспорва жалбата като неоснователна, тъй като решението е в съответствие с практиката на ВКС и няма основание за допускане до касационно разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Страните са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен през 2001 г. През 1997 г. съпругата, която от 1991 г. е регистрирана като едноличен търговец, е закупила обекта, който е бил бивш магазин за риба и го преустроила в кафе- бар, към който е направена и пристройка от 40 кв.м. въз основа на учредено от общината право на строеж също в полза на съпругата като едноличен търговец. По- късно, на 30.09. 2004 г., но преди предявяване на настоящия иск за делба, който е заведен на 26.10.2004 г., ответницата прехвърлила обекта на своята дъщеря чрез договор за продажба на търговско предприятие. За да отхвърли иска възивният съд приел, че независимо от произхода на вложените средства, магазинът служи за реализиране на стопанска дейност от съпругата- едноличен търговец и затова е нейна лична собственост, а не съпружеска имуществена общност. Евентуалното влагане в покупката му на общи средства, както е поддържал ищецът, би могло да обуслови претенция от негова страна по чл.29 от СК / отм./, но не е предпоставка за възникване на имуществена общност. Поддържаното от ищеца становище е било, че ответницата не е реализирала такива доходи от дейността си като едноличен търговец, които да й позволят да придобие търговския обект с тези средства, с оглед на данните по делото, че обектът е придобит за 27 518 000 неденоминирани лв., а чистата печалба на едноличния търговец от дейността му за периода 1991-1997 г. е 268 711 лв./неденоминирани/
С оглед на изложеното касаторът поставя като предпоставка за допускане на обжалването материалноправния въпрос дали се изключва от режима на съпружеската имуществена общност имот, придобит от един от съпрузите за реализиране на стопанска дейност като едноличен търговец в случаите, когато в резултат от упражняваната търговска дейност не е получен доход, покриващ стойността на придобитото имущество. Въпросът е разгледан в ТР № 2/ 2004 г., в което е прието, че презумпцията за съвместен принос по чл.19, ал.3 СК / отм./ се изключва за придобитото по време на брака от съпруга- едноличен търговец, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност, както и че придобитото от едноличния търговец в резултат на реинвестиране на печалбата не е съпружеска имущества общност. Въпросът е от значение за делото, но само по отношение на спора дали имотът представлява съпружеска имуществена общност или е собственост на единия съпруг в качеството му на едноличен търговец. Относно отхвърлянето на иска за делба обаче, отговорът на този въпрос не е определящ, тъй като дори и да се установи, че имотът е бил съпружеска имуществена общност, а след развода е възникнала обикновена съсобственост, той не би могъл да се дели между страните, тъй като междувременно ответницата се е разпоредила с него в полза на трето лице. В рамките на делбеното производство ищецът не е навел доводи за недействителност на тази продажба, или дори и действителна, дали произвежда вещноправно действие, а доколкото е предявил в отделно производство иск по чл.135 ЗЗД, той е бил отхвърлен. Следователно би била налице хипотеза на съсобствен имот, с който един от съсобствениците се е разпоредил изцяло, без да е заявен такъв порок на разпореждането, при наличието на който имотът да се върне в патримониума на действителните съсобственици, за да може да бъде предмет на делба между тях. Тези съображения водят до извода, че по отношение на търговския обект кафе-бар „Кристал” между страните по настоящото дело няма съсобственост и затова крайният резултат е за отхвърляне на иска да делба, в какъвто смисъл, макар и по други мотиви, е обжалваното решение на въззивния съд. В изложението към жалбата касаторът не поставя правни въпроси, свързани с обстоятелствата, обусловили този изход на спора, поради което и с оглед разясненията, дадени в ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване поради отсъствието на първата предпоставка за това, а именно поставянето на правен въпрос, относим към решаващите изводи на въззивния съд.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 426 от 21.10.2010 г., постановено по гр.д.№ 1231/2007 г. по описа на Добрички окръжен съд
ОСЪЖДА П. И. П. от [населено място], [улица] , ЕГН [ЕГН] да заплати на М. П. П. от с.гр. разноски по делото пред ВКС в размер на 600 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: