О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 714
София, 02 юни 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май двехиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 2803/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С въззивно решение на Софийски апелативен съд, ГО-8 състав № 2319/19.12.2013 г., постановено по гр. д. № 2955/2013 г. е потвърдено решение на Софийски градски съд, Гражданска колегия І-18 състав № 3926/28.05.2013 г., постановено по гр. д. № 4810/2013 г., с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г. П. К. ЕГН [ЕГН] и на М. П. К. ЕГН [ЕГН], в качеството на законни наследници на ищеца П. Б. К., на основание чл. 2, ал. 1, т. 2, предл. 1 и 2 ЗОДОВ сумата 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, търпени от П. Б. К., ведно със законната лихва от 23.10.2008 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ сумата 502.30 лв. разноски по делото, като са отхвърлени исковете по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв. обезщетение на неимуществени вреди и изцяло за сумата 45 000 лв. обезщетение на имуществени вреди /пропуснати ползи/.
В. решение е обжалвано и от двете страни.
С касационната жалба на ищците Г. и М. П. Кръстанови, чрез процесуален представител адвокат Т. П., въззивното решение е обжалвано изцяло, като неправилно, поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, с молба за отмяна и постановяване на решение по същество, с което да се уважат изцяло предявените искове със законна лихва и съдебно-деловодни разноски за трите инстанции.
С изложение по допустимостта на обжалването касаторите-ищци са се позовали на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК без да са формулирани правни въпроси.
С касационна жалба от ответника Прокуратура на Република България, чрез Б. С.-прокурор към Апелативна прокуратура-София въззивното решение е обжалвано в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ сумата 10 000 лв. на Г. и М. П. Кръстанови обезщетение за претърпени от наследодателя им П. Б. К. неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 23.10.2008 г. до окончателното изплащане на сумата. Счита, че въззивното решение в обжалваната част следва да се отмени частично и да се намали размера на присъденото обезщетение в съответствие с действителните имуществени вреди, претърпени от ищеца П. Б. К. и принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
С изложение по допустимостта на обжалването касаторът-ответник се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с посочен процесуалноправен въпрос за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в който смисъл е задължителната съдебна практика на Върховния съд в т. ІІ от ППлВС № 4/23.12.1968 г. Счита, че обжалваното решение противоречи и на т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г., ВКС, ОСГК, защото част от твърдяните от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредтвена последица от увреждането, както и на т. 19 от ТР № ?.01.2001 г. на ВКС, ОСГК, поради липса на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.
Касаторът-ответник се е позовал и на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с разбирането, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, свързан с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 ЗОДОВ. Посочени са и са приложени Р. № 130/13.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 951/2010 г., ІІІ г. о.; Р. № 115/5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 593/2011 г., ІV г. о. и Р. № 43/14.01.2010 г. на САС по гр. д. № 1867/2009 г., ГК, 4-ти състав.
Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално недопустими.
При преценка за допустимост на обжалването Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение и по двете жалби.
Касационната жалба на ищците е недопустима до касационно разглеждане, поради неизпълнение на задължението по чл. 280, ал. 1 ГПК вр. разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК за формулиране с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, произнасянето по който да е обусловило решаващите правни изводи на въззивната инстанция.
С изложението към жалбата на ищците се препраща към касационната жалба, с която са изложени доводи за неправилност на решението, поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които, обаче, са неотносими към предварителното производство по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК.
Незаконосъобразно е разбирането на касатора, изразено в т. 1 от изложението за наличие за основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В кои случаи е налице противоречие в практиката на съдилищата са дадени разяснения с т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК, а конкретният случай не попада в посочената хипотеза.
Повдигнатите от касатора-ответник въпроси обуславят постановеното от въззивната инстанция решение и в този смисъл с приложеното към жалбата на ответната страна изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. разясненията с т. 1 от цитираното тълкувателно решение. Посочените от ответника правни въпроси, обаче, не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и при противоречие в съдебната практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика на Върховния касационен съд, според която съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, доказателствата, въз основа на които приема едни от тях за установени, а други за неосъществили се, доводите на страните от значение за формиране решаващата воля на съда. Посочените изисквания са изпълнени от въззивната инстанция, в т. ч. и с препращане по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд. Даденото от съда разрешение на поставените от ответника правни въпроси не е в противоречие със задължителната съдебна практика, според която отговорността на държавата по исковете с правно основание чл. 2 ЗОДОВ се определя съобразно обстоятелствата на всеки конкретен случай, които конкретни обстоятелства в крайна сметка обуславят определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. В тази връзка задължително се преценяват предметът на наказателното производство, общата му продължителност, вида и характера на упражнената процесуална принуда, отражението й върху ищеца във физическо и психическо отношение, а и всички други обстоятелства на конкретния случай, които имат значение за определяне размера на паричната репарация на претендираните вреди-чл. 4 ЗОДОВ вр. чл. 52 ЗЗД. В тази връзка приложените към изложението на касатора-ответник съдебни решения на различни състави при Върховния касационен съд не са определящи за конкретния случай, тъй като са постановени при различни от процесните фактически обстоятелства.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, 8-ми състав № 2319/19.12.2013 г., постановено по гр. д. № 2955/2013 г. по касационни жалби и от двете страни.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: