3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 714
София, 20.08. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………….……………………..……. и с участието на прокурора ……………..………………….. ……….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3652 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5501/24.VІІ.2013 г., подадена от варненското [фирма] чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Пазарджик, против въззивното решение № 264 на Пазарджишкия ОС от 6 юни 2013 г. , постановено по гр. дело № 336/2013 г., с което – като неоснователен – е бил отхвърлен осъдителния иск на това д-во с правно основание по чл. 92, ал. 1-във вр. чл. 280 ЗЗД, предявен срещу ответното [фирма]-В., с предмет осъждане на последното да заплати сума в размер на 11 088 лв. /единадесет хиляди осемдесет и осем лева/, представляваща претендирана неустойка по раздел. VІІІ, т. 10 от сключен помежду им на 24.ІІ.2011 г. „договор за управление на недвижим имот” – студио с пространство от 34.20 кв. м., находящо се във ваканционен комплекс.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати от Пазарджишкия ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителния иск на [фирма]-гр. В. срещу ответното [фирма]-В. с правно основание по чл. 92, ал. 1-във вр. чл. 280 ЗЗД да бъде уважен в предявения по делото негов размер, вкл. ведно с присъждане на всички направени от касатора разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК варненското [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Пазарджишкият ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (обективирана в три постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на състави от неговата гражданска и търговска колегии: Р. № 254/14.VІІ.2011 г. на І-во г.о. по гр. дело № 569/2010 г., Р. № 81/7.VІІ.2009 г. на І-во т.о. по т. д. № 761/08 г., както и Р. № 167/26.І.2012 г. на І-во т.о. по т. д. № 666/2010 г.) по следните два правни въпроса:
1. Чия е доказателствената тежест за оборване съдържанието на изходящ от страната частен документ?;
2. Може ли съдът да подложи на тълкуване ясни и недвусмислени клаузи в един договор и да подмени по този начин изявената в договора воля на страните?
Ответното по касация [фирма]-В. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, развити в касационната жалба.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпили в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пазарджишкия ОС, касационната жалба на [фирма]-гр. В. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съответния съд по това дело. В процесния случай, за да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли изцяло иска с правно основание по чл. 92, ал. 1-във вр. чл. 280 ЗЗД, Пазарджишкият ОС е приел, че на една и съща дата /24.ІІ.2011 г./ между страните по спора са били подписани два облигационни договора с взаимноизключващо се съдържание, поради което твърдението на ищеца настоящ касатор за неизпълнение на „договора за управление”, предпоставящ че въпросното студио /апартамент/ е било обзаведено до степен да се ползва като хотел към работещ СПА-център, се е оказало оборено от съдържанието на другия, предварителния договор (обещание за продажба) с предмет същия недвижим имот, но с поето по него задължение от страна на прехвърлителя [фирма] да предприеме обзавеждането му на стойност 5 000 лв. до горепосочената степен на годност за ползването му по предназначение, едва след оказано съдействие обаче, от страна на купувача /настоящ касатор/ за съгласуване на проект. Произнасянето на въззивната инстанция е било в смисъл, че при тези данни по делото в тежест на ищцовото [фирма]-гр. В. е било да установи обстоятелството, че процесното студио /апартамент/ е обзаведено към меродавната за спора дата 24.ІІ.2011 г. При липсата на надлежно извършено оспорване на автентичността на който и да е от двата договора – „като частен документ, изходящ от страната”, се налага извод, че първият, релевиран в изложението на касатора процесуалноправен въпрос, въобще не е бил надлежно включен в предмета на спора и затова не е част от произнасянето на Пазарджишкия ОС с атакуваното въззивно решение. От друга страна, фактическата констатация на въззивния съд за наличието на взаимноизключващи се уговорки в отношенията между страните по спора, породени от едновременното действие на процесните два облигационни договора от 24.ІІ.2011 г., е предизвикала необходимостта от точно тълкуване на тяхната действителна обща воля /според критериите на чл. 20 ЗЗД/, изразена в процесния „договор за управление”, квалифициран като такъв по чл. 280 ЗЗД. Следователно вторият релевиран в изложението на касатора правен въпрос също не е предмет на произнасянето на Пазарджишкия ОС с атакуваното въззивно решение, а се свежда по същество до съдържанието на развитите от касатора оплаквания за неправилността му. Касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро и 3-то ГПК обаче, не може да бъдат отъждествявани с основания за допустимост на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 264 на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, от 6.VІ.2013 г., постановено по гр. дело № 336/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2