О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 714
София, 22.08.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи юни две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д. №3480/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 216 от 7.07.2015г., постановено по в.т.д. №235/2015г. по описа на Варненски апелативен съд, ТО. С посоченото решение е отменено решение № 87/6.02.2015г. по т. д. № 1548/2014 г. на Варненски окръжен съд и е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата 33 502.08 лв. – получена от ответника без основание цена за достъп до електрорапределителната му мрежа от ищеца, като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, платена по фактура №[ЕГН]/5.02.2013г., ведно със законната лихва, считано от 26.08.2014г. С обжалваното решение, изменено с определение от 12.10.2015г. в частта за разноските, са присъдени разноски в полза на [фирма] общо в размер на 4 354 лв.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се съображения за неправилно приложение от въззивния съд на приложимите за спора материалноправни разпоредби на ЗЕ и ЗЕВИ, както и на разпоредбите на АПК, относно последииците от отмяната на административния акт на ДЕКВР. Поддържа се необоснованост на решението относно изводите на съда за липсата на неоснователно обогатяване за получената от ответното дружество цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Претендира се отмяна на обжалваното решение и присъждане на исковата сума, ведно със законната лихва и направените по делото разноски.
С касационната жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с всички основания по чл.280 ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението са формулирани следните шест материалноправни въпроси, за които се твърди, че са от значение за изхода на делото, а именно:
1.„Съществува ли основание операторът на електропреносната мрежа да задържа суми, платени на база на невлязло в сила решение на регулаторния орган ДКЕВР, отменено по съответния ред от ВАС?”
2.„При определяне на окончателни цени в нулев размер, не следва ли всички суми, платени на база предварително изпълнение на решение за определяне на временни цени на административен орган и събрани/задържани, да бъдат възстановени?”
3.„При невлязъл в сила административен акт и като такъв последиците от постановеното му предварително изпълнение следва ли да се заличават?”
4.„За да възникне задължение за плащане за цена за достъп до ел.преносна мрежа на съответния лицензиант в сферата на енергетиката, което е резултат от осъществяването на сложен фактически състав, съдържащ административноправен елемент, а именно законосъобразно решение на енергийния регулатор –ДКЕВР и при съдебна отмяна на незаконосъобразния акт, формиращ част от сложния състав, подлежи ли на връщане неоснователно платеното?”
5 „Отмяната на административен акт действа ли с обратна сила и същото води ли до отпадане на последиците от него и поражда ли задължение за възстановителни мерки, насочени към реституция на положението, от преди действието на акта?” и
6. „Отмяната на незаконосъобразен административен акт, следва ли да се зачете от гражданския съд, като вместо недействително определените цени за пренос през ел.мрежа на съответния лицензиант, в правоотношението се отчетат окончателно фиксираните от регулатора стойности в нулев размер?
Приложени са съдебни актове в подкрепа на тезата на касатора, че поставените въпроси се решават противоречиво от съдилищата.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения, изчерпателно изложени в писмен отговор, депозиран на 9.10.2015г. в срока по чл.287 ал.1 ГПК. Претендира направените разноски за касационната инстанция..
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени решението на Варненски окръжен съд по т. д. № 1548/2014г. и и да отхвърли предявения от [фирма] против [фирма] иск за сумата 33 502.08 лв., квалифициран с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, Варненски апелативен съд е приел, че претендираната с иска парична сума не е платена от ищеца на ответника при липса на основание, поради което не подлежи на връщане при предпоставките на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Въззивният съд е възприел установената от първата инстанция и неоспорена от страните фактическа обстановка по спора, а именно:
1, че ищцовото дружество е производител на електрическа енергия от възобновяем енергиен източник чрез експлоатация на фотоволтаична централа;
2. че производството на ел.енергия се осъществява чрез соларни панели, присъединени към електроразпределителната мрежа, собственост на ответника [фирма], с когото ищеца има сключен договор за присъединяване на обект на независим производител на ел.енергия, подписан на 10.08.2011г.;
3. че на 31.05.2012г. между [фирма] и ищеца е бил сключен договор за изкупуване на елекртическа енергия от възобновяем енергиен източник ;
4. че за процесния период между страните по делото не е сключван договор за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи и
5. че че сумата по издадената от [фирма] фактура № [ЕГН]/05.02.2013г. на стойност 33 502,08лв с ДДС е заплатена от ищеца на 12.12.2013г.
Съдът е посочил, че с Решение №Ц-33/14.09.2012г. ДКЕВР е определила, считано от 18.09.2012г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на ел.енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, като за ищеца тази цена е формулирана в раздел ІІІ, т.4., както и че Решение №Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР е отменено с влязло в сила решение на ВАС. Посочил е, че дори при липсата на формално сключен договор, правоотношението по достъп не отпада, тъй като съгласно разпоредбата на пар.197 ал.1 от ПЗР на ЗЕ производителите на електрическа енергия, които при влизането в сила на закона не са сключили договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителната мрежа, изпълняват изискванията на чл.84 ал.2 в срок до два месеца от влизането му в сила, като в противен случай операторът на електропреносната мрежа и/или операторът на електроразпределителна мрежа сезира ДКЕВР, която определя условията за достъп до сключването на договор. Законово регламентирана е и възмездността на предоставената услуга „достъп до Е.”, както в самото легално определение на понятието „достъп” в пар.1, т.15 от ДР на ЗЕ, така и в разпоредбите на чл.18а, ал.6 от Правилата за търговия с електрическа енергия / обн.ДВ бр.59/28.07.2009г. и чл.26 ал.4 от Правилата за търговия с електрическа енергия / обн.ДВ бр.64/17.08.2010г./.
На базата на така установената фактическа обстановка въззивният състав е приел, че с влизането в сила на отменителното решение на ВАС за отмяна на Решение №Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР е отпаднало с обратна сила задължението на ищцовото дружество „не да заплаща цена за достъп до мрежата въобще”, а само задължението да заплати цената за достъп, определена с решение №Ц-33/14.09.2012г. Според съда задължението за заплащане цената за достъп остава като нормативно определено, а неговият размер следва да бъде определен в предприетата от ДКЕВР процедура по определянена окончателни цени, респ. – по компенсиране на разликата между временни и постоянни цени за достъп до мрежата. Посочил е, че на съда е служебно известно решение №Ц-6/13.03.2014г. на регулаторния орган, с което е утвърдена, считано от 13.03.2014г., окончателна цена за достъп до електропреносната мрежа на [фирма], която се дължи от производители на електрическа енергия от Ф. и ВяЕЦ, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи в размер на 2,45 лв /МВтч и която следва да се заплаща от операторите на електроразпределителните мрежи на [фирма], както и цена за достъп до електроразпределителната мрежа за производители на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, която се изкупува по преференциални цени – 0,00лв/МВтч. В решението е посочено също, че за преодоляване разликата между временни и постоянни цени и на осн.чл.32 ал.4 ЗЕ във връзка с Наредба №1/18.03.2013г. за регулиране на цените на електрическата енергия, ДКЕВР е приела и решение № КМ-1/13.03.2014г., с което утвърждава компенсаторни мерки в различните хипотези, като изрично е изключила от кръга на адресатите на тези мерки онези производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, които към датата на постановяване на решението за утвърждаване на окончателни цени – 13.03.2014г. са с влезли в сила съдебни решения, с които е отменена временната цена. Според съда това са дружествата, които са били страна в производството по отмяна на административния акт за определяне на временни цени, но не и дружествата, по отношение на които тази отмяна разпростира действието си. Въззивният състав е посочил, че ищецът не бил сред дружествата, производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, които към датата на постановяване на решението за утвърждаване на окончателни цени – 13.03.2014г. са с влезли в сила съдебни решения, с които е отменена временната цена и следователно ищецът се явява адресат на компенсаторните мерки, установени с решение №КМ-1/13.03.2014г. Според въззивният състав отказът на оператора на електропреносната и електроразпределителната мрежа да приложи компенсаторния механизъм по отношение на ищеца, следва да бъде преодолян по реда за обжалване на административния акт на Комисията, а неприлагането на компенсаторния механизъм по отношение на ищцовото дружество от друга страна може да бъде преодолян и чрез искане ДКЕВР да задължи електроразпределителното дружество да изпълни решение №КМ-1/13.03.2014г., подлежащо на предварително изпълнение по чл.13 ал.7 ЗЕ.
В заключение съдът е посочил, „че отмяната на решението на ДКЕВР №Ц– 33/14.09.2012г. от ВАС не се отразява на валидността на съществуващата между страните по спора облигационна връзка по предоставен достъп. Самият акт на ценообразуване не съставлява основанието за възникване на вземането за достъп. Отпадането на определените от ДКЕВР временни цени за достъп до мрежата не прекратява правоотношението, нормативно възмездно по своя характер, а създава задължение за преуреждане на разменените престации като механизмът за това преуреждане е нормативно определен – чл.32 ал.4 от ЗЕ”. Съдът е направил извода, че тъй като ищцовото дружество не е изключено от кръга на адресатите на компенсаторни мерки по решение № КМ–1/13.03.22014г. на ДКЕВР, предявеният иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Решението е подписано с особено мнение от третия член на състава, който е изразил несъгласие със становището на мнозинството от съдебния състав за неоснователност на иска в пълен размер. В особеното мнение са изложени мотиви, че актът на ДКЕВР досежно окончателното ценообразуване се ползва с предварително изпълнение и по аргумент от чл.32, ал.4 ЗЕ има преуреждащо действие спрямо заварените временни цени; Адресати на приетите с решение № КМ-1/13.03.2014 г. на ДКЕВР компесаторни мерки обаче са само ползвателите на достъп с неотменени временни цени, сред които не попада ищецът, по отношение на когото временните цени са отменени и по волята на административния орган той е изключен от обхвата на административната компенсация; До даване ход на устните състезания ищецът не е получил нито платената временна цена, нито разликата между нея и определената окончателна цена; При липса на предвидена в закона изрична правна защита за производителите, за които регулаторният орган не е издал компесаторно решение, за последните е налице възможност да претендират недължимо платената разлика в цените на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, която разлика представлява лишено от основание имуществено разместване на блага. С оглед на посочените мотиви третият член на състава е формирал извод, че предявеният иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е частично основателен до размер на разликата между заплатената от ищеца временна цена /19.10 лв./МВтч/ и окончателната такава /2.45 лв./МВтч/, респ. че след като компесационно плащане не е осъществено, искът би бил основателен и в случай, че ищецът е адресат на компесаторните мерки.
По допускането на обжалваното решение до касационно обжалване, настоящият състав намира следното:
Не е налице общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касация с оглед поставените от касатора въпроси: въпрос №1„Съществува ли основание операторът на електропреносната мрежа да задържа суми, платени на база на невлязло в сила решение на регулаторния орган ДКЕВР, отменено по съответния ред от ВАС?”; въпрос №2:„При определяне на окончателни цени в нулев размер, не следва ли всички суми, платени на база предварително изпълнение на решение за определяне на временни цени на административен орган и събрани/задържани, да бъдат възстановени?” и въпрос №6:„Отмяната на незаконосъобразен административен акт, следва ли да се зачете от гражданския съд, като вместо недействително определените цени за пренос през ел.мрежа на съответния лицензиант, в правоотношението се отчетат окончателно фиксираните от регулатора стойности в нулев размер?”. Тези въпроси са относими към правилността на въззивното решение и са аргументирани изцяло с доводи за неправилно приложение на материалния закон от страна на въззивната инстанция и предвид указанията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК не могат да предпоставят допускане на касационно обжалване.
Не могат да обусловят допускане на обжалваното решение до касационно обжалване и въпросите: въпрос №3 „При невлязъл в сила административен акт и като такъв последиците от постановеното му предварително изпълнение следва ли да се заличават?” и въпрос №5: „Отмяната на административен акт действа ли с обратна сила и същото води ли до отпадане на последиците от него и поражда ли задължение за възстановителни мерки, насочени към реституция на положението, от преди действието на акта?”. Двата въпроса за зададени общотеоретично и като такива не могат да бъдат определени като въпроси, включени в предмета на спора и обусловили правните изводи на съда по конкретното дело.
Настоящият състав намира, че въпрос №4: „За да възникне задължение за плащане за цена за достъп до електропреносната мрежа на съответния лицензиант в сферата на енергетиката, което е резултат от осъществяването на сложен фактически състав, съдържащ административноправен елемент, а именно законосъобразно решение на енергийния регулатор –ДКЕВР и при съдебна отмяна на незаконосъобразния акт, формиращ част от сложния състав, подлежи ли на връщане неоснователно платеното?” е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, чието разрешаване от въззивния съд е обусловило отхвърлянето на предявения иск с определената от инстанциите по същество правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Уточнен и прецизиран от касационната инстанция в рамките на правомощията, разяснени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, този въпрос се преформулира като въпрос за правните последици от отмяната с обратна сила на административен акт /решение на ДКЕВР/, с който са определени временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, в отношенията между ползувателите на мрежата и мрежовия оператор и приложимостта на правилата на чл.55 ЗЗД към възникналото от отмененото решение имуществено разместване на блага.
След подаване на касационната жалба са постановени решения по чл.290 ГПК от различни състави на ВКС, Търговска колегия – решение № 212/23.12.2015 г. по т. д. № 2956/2014 г. на І т. о., решение № 157/11.01.2016 г. по т. д. № 3018/2014 г. на ІІ т. о., решение № 155/11.01.2016 г. по т. д. № 2611/2014 г. на ІІ т. о., решение № 7/26.04.2016 г. по т. д. № 3196/2014 г. на ІІ т. о. и решение № 28/28.04.2016 г. по т. д. 2611/2014 г. на ІІ т. о., които са известни служебно на настоящия съдебен състав и са публикувани по предвидения за това ред. С цитираните решения е уеднаквена противоречивата практиката на съдилищата и е формирана задължителна съдебна практика по общия въпрос за темпоралното действие на отмяната по съдебен ред на решението на ДКЕВР за определяне на временни цени, в която се съдържа и отговора на релевантния за изхода на конкретното дело правен въпрос. Произнасянето на въззивния съд е в противоречие със задължителната практика, което съставлява основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При наличие на задължителна практика по чл.290 ГПК основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, на които се позовава касаторът, са неприложими и не се налага да бъдат обсъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №216 от 7.07.2015г., постановено по в.т.д. №235/2015г. по описа на Варненски апелативен съд, ТО.
УКАЗВА на касатора [фирма] с ЕИК[ЕИК] от [населено място], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 670.04 лв. /шестстотин и седемдесет лева и 4ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията производството ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :