2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 714
С., 25,10,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 646 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 6501/11.VІ.2011 г. на М. В. Б. от С., подадена против определение № 140 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение от 22.VІ.2011 г., постановено по т. д. № 611/2011 г., с което е била оставена без разглеждане касационната му жалба против въззивното решение на СГС от 11.І.2011 г. по гр. д. № 3957/08 г. – на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК /в редакцията на този текст от 21.ХІІ.2010 г. насам/.
Единственото оплакване на частния жалбоподател Б. е за незаконосъобразност на атакуваното прекратително определение на предходния състав на ВКС, тъй като обжалваното пред него въззивно решение на СГС всъщност не било постановено по търговско, а по гражданско дело – относно договор за управление по чл. 244, ал. 7 ТЗ, който по правното си естество бил договор за поръчка, основан върху мандатно правоотношение с ответното акционерно д-во и сключван от председателя на неговия съвет на директорите .
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в образуваното пред ВКС пр-во по чл. 288 ГПК, настоящата частна жалба на М. В. Б. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Обхватът на понятието „търговско дело” е по-широк от това за „търговска сделка”, но също и от „търговски спор”, както последното е дефинирано в петте точки от текста на чл. 365 ГПК. Ето защо както реализирането на имуществената отговорност на управителя за причинени на дружеството вреди по реда на чл. 145 ТЗ, така и уредбата в този специален закон на формата за действителност и на последиците от неизпълнението на договор за възлагане на управление на АД по чл. 244, ал. 7 от същия, респ. по чл. 141, ал. 7 ТЗ /за дружествата с ограничена отговорност/, вкл. и уреждането на произтичащите от неизпълнението им отношения на страните по тях, са предмет именно на търговски дела. Обстоятелството, че в основата на всеки един договор за възлагане на управление на търговско д-во е поставено мандатно правоотношение, чиято регламентация е в чл. 280 и сл. ЗЗД, не лишава спора относно неизпълнението на такава сделка от търговския му характер, толкова повече, че спецификата на последната се свежда до задълженията на управителя за постигане на цели, заложени в стопанската програма на търговеца, за въздържане от конкурентна дейност, а също и за конфиденциалност.
С оглед всичко изложено частната жалба на М. В. Б. от С. ще следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея прекратително определение на предходния тричленен състав на ВКС по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК – да се потвърди.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 140 на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение от 22.VІ.2011 г., постановено по т. д. № 611/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2