О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 714
София. 26.05.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1212 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. А. Ц. чрез пълномощник адв.Т. Д. срещу решение № 1721 от 23.10.13г.по в.гр.дело № 2622/12г.на Пловдивския окръжен съд.С него е потвърдено решение № 1848/8.05.12г.по гр.дело № 10383/10г.на Районен съд- Пловдив в частта,с която е отменено дарение,извършено от Е. К. Ц. и А. А. Ц. по отношение на В. А. Ц. за 1/2 ид.част от недвижим имот,находящ се в [населено място], [улица]/сега [улица]/предмет на нот.акт № том дело № г.на Н. при РС-П
В приложеното изложение се сочат основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответницата по касационната жалба Е. К. Ц. чрез пълномощник адв.В. К. – Б. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендира за разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е счел,с оглед прието по делото заключение на експертиза,че пенсията на дарителката в размер на 177.96 г.към 1.11.09г./датата на поискване на издръжка/ и 269.65 лв –след 1.04.13г.не е достатъчна за месечната й издръжка,още повече,че същата има и здравословни проблеми според заключението на медицинската експертиза.При анализа на съотношението доходи/необходими средства съдът е включил и сумата 500 лв,получена еднократно по нот.акт № г.Приел е,че са налице трите кумулативно необходими предпоставки за основателността и уважаването на иска на дарителката по чл.227 ал.1 б.”в” ЗЗД – трайната й нужда от издръжка,наличие на покана до надарения и отказ на последния да дава търсената от него издръжка.Прието е за неоснователно възражението на ответника,че той я е поканил да живее в неговото домакинство в [населено място] и да поеме грижите и разноските по пребиваването й,тъй като надареният няма задължение за гледане на дарителя.Дарението е отменено до размера на 1/2 ид.част от процесния имот,тъй като дареният имот е бил съпружеска имуществена общност.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК жалбоподателят поддържа,че въззивният съд е дал отговор на правни въпроси от значение за спора:за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото и за задължението му да обсъди нуждата от издръжка на дарителя.Позовава се на решение № 473 от 20.01.12г.на ВКС по гр.дело № 263/11г.на ІV г.о.по чл.290 ГПК,в което е прието,че нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или към датата на формиране на СПН по делото; решение № 526 от 3.02.12г.по гр.дело № 681/10г.на ІV г.о.на ВКС по чл.290 ГПК,в което е прието,че при определянето на възможността дарителят сам да си осигурява издръжката,притежаването на ид.части от земеделски земи и безвъзмездното отчуждаване на тези земи,както и възможността за получаване на издръжка от трети лица имат правно значение; решение № 364 от 25.05.09г.по гр.дело № 4155/07г.на І г.о.на ВКС по отм.ГПК,в което е прието,че следва обективно да се установи необходимостта прехвърлителят да получава издръжка,като се съобразят и възможностите на надарените; решение № 1077 от 28.06.94г.по гр.дело № 922/94г.на ІV г.о.на ВС по отм.ГПК,в което е прието,че съдът следва да уважи иска за разваляне на дарението,когато доказателствата сочат,че дарителят е изпаднал в трайна нужда и няма средства за своето съществуване.
С оглед на изложеното Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,намира,че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси.На същите съдът е дал отговор в съответствие с трайната практика на ВКС,намерила израз и в представените от жалбоподателя решения.Установеното от съдебната практика съдържание на употребения от законодателя израз”изпадане в нужда”е наличието на трайно материално затруднение,което дарителят би посрещнал,ако разполагаше с дареното имущество.На въпроса за нуждата от издръжка по смисъла на посочената правна норма е даден отговор в посоченото по-горе решение № 473 от 20.01.12г.по гр.дело № 263/11г.на ІV г.о.на ВКС,постановено в производство по чл.290 ГПК.Прието е,че нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, л. „в” ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци/определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди.За целта е необходимо да се установи какъв е размера на средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката, като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани – повишени или намалени; трябва ли да се прибавят и нови пера, напр. за лечение, за придружител с оглед конкретното здравословно състояние на дарителя и т.н.Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др.подобни, както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира – наеми или цена на друго имущество.Наличието на допълнително имущество, от което могат да се реализират доходи, трябва да е ясно и конкретно посочено, като съдът изясни какво е неговото състояние, възможно ли да се получават наеми, в какъв месечен размер, евентуално каква е пазарната му стойност с оглед възможност да се получат доходи от продажбата му.
В случая въззивното решение,с което е прието,че надареният проявява непризнателност,като не дава издръжка на дарителката,е постановено в съответствие с практиката на Върховния касационен съд.
Не са налице и основанията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване,тъй като по поставените въпроси има задължителна практика на ВКС.
С оглед изхода на производството в полза на ответницата по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 800 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1721 от 23.10.13г.,постановено по гр.дело № 2622/12г.на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА В. А. Ц. от [населено място], [улица] вх.А ет. ап. да заплати на Е. К. Ц. от [населено място],общ.Р.,обл.П., [улица] сумата 800 лв/осемстотин/разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.