Върховен касационен съд Стр. 3
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№714
София, 27.09.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 88 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Г. А. М. срещу решение № 302/05.11.2012 г. на Хасковски окръжен съд /Х./ по в.гр.д. № 686/2012 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Хасковски районен съд /ХРС/ е предявен иск от [фирма] срещу [фирма] за сумата 14940 лв. – стойност на извършени от ищеца в полза на ответника счетоводни и данъчни консултации за посочен период от време. Искът е уважен от ХРС на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.286 ал.1 ТЗ, чието решение е потвърдено от Х.. Х. е приел, че между страните са налице отношения по договор за поръчка и е постигнато споразумение за заплащане на извършените от ищеца на ответника дейности по счетоводно обслужване. В изпълнение на постигнатото споразумение е издадена и фактура № 119/31.03.2011 г., двустранно подписана, отразена в счетоводството на ищеца, чието оспорване от ответника, съдът е намерил за неоснователно. Тези изводи Х. е направил след подробно обсъждане на събраните по делото доказателства /писмени и гласни/, с оглед на които е приел, че ответникът следва да заплати на ищеца стойността на възложените му и извършени счетоводни услуги.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
Въпросът по чл.280 ал.1 ГПК трябва да е посочен с ясна и точна формулировка, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда. В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, а излага доводи във връзка с приетата от Х. фактическа обстановка и обсъждането на събраните доказателства, доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение – оплаквания по чл.281 т.3 ГПК. Тези доводи не формулират въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, доколкото законодателят разграничава основанията по чл.280 ГПК, основанията по чл.281 ГПК и последователността за произнасяне по тях. Доводите на касатора са свързани с приетата фактическа обстановка, въз основа на която са направени съответните правни изводи от Х. и изразяват несъгласие с крайния изход по спора. Касаторът иска пререшаване на спора при фактическа обстановка, различна от установената и приетата от Х.. В случая Х. е обсъдил събраните доказателства и е изложил съображенията си за това, поради което не е налице липса на обсъждане на доказателства, но касаторът изразява несъгласие с приетата фактическа обстановка, което не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Приложеното решение № 24/28.01.2010 г. на ВКС е по обективно неидентичен казус, а и при липса на формулиран въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, това решение не мотивира допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Посочените от касатора процесуалноправни въпроси във връзка с търговския регистър не са обсъждани от Х. в мотивите на решението му и не са обуславящи за взетото от Х. решение по спора. Доколкото касаторът не мотивира и наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/ и по тези въпроси не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на Х..
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната по касационната жалба страна, тъй като такива не са поискани, нито има доказателства да са извършени разноски от тази страна за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 302/05.11.2012 г. на Хасковски окръжен съд по в.гр.д. № 686/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.