О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 714
София 06.06.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1511 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
С решение № 2023 от 5.11.12г.по в.гр.дело № 2831/12г. Варненският окръжен съд е потвърдил решение № 3381 от 19.07.12г.по гр.дело № 19087/10г.на Варненския районен съд в частта,с която А. Н. М. е осъдена да заплати на Д. Г. Г. сумата 5466.09 лв,дължимо възнаграждение по договор за правна помощ от 24.02.06г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 1.12.10г.до окончателното изплащане,на основание чл.79 вр.с чл.288 ЗЗД ,както и сумата 248.05 лв лихва за забава върху главниците,дължими по гр.дело № 1801/06г. и по гр.дело № 3673/06г.на ВРС.
В останалата част първоинстанционното решение е отменено и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен искът на Д. Г. Г. срещу А. Н. М. за заплащане на разликата над 5466.09 лв до претендирания размер от 21 000 лв; уважен е искът по чл.86 ЗЗД за сумата 800 лв,представляваща лихва за забава върху дължимо възнаграждение за процесуално представителство по гр.дело № 6354/06;гр.дело № 1805/06г.;гр.дело № 6345/06г. и гр.дело № 2261/06г.въз основа на договор за правна помощ от 24.02.96г.,а в останалата част за разликата над 800 лв до претендираните 3100 лв е отхвърлен.
Постъпили са касационни жалби и от двете страни.
Касационната жалба на Д. Г. Г. чрез адв.М. Г. е против въззивното решение в отхвърлителните му части,а жалбата на А. Н. М. чрез пълномощник адв.К. К. е срещу решението в осъдителната му част.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационната жалба на Д. Г. се сочат като основание за допускане на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1т.1-т.3 ГПК.Посочени са следните разрешени от въззивния съд правни въпроси : 1.дали при наличие на договор за правна защита и съдействие,цялостното изпълнение на който е обвързвано със задължението за престиране на договорено резултативно възнаграждение,то следва ли да бъде престирано от страна от страна на доверителя в случай,че същият е оттеглил или се е отказал от исковете си преди довършване на поръчката; 2.има ли право изправната страна – адвокат да иска престиране на договореното възнаграждение при положение,че е предвиден резултативен хонорар,при недостигане на резултата по причина,че доверителят му не е изпълнил задължението си да му представи необходимите за изпълнение на поръчката документи.
В изложението на А. М. се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси: може ли да бъде точно определена базата за изчисляване на адвокатското възнаграждение по отделните процесни дела при посочената формулировка в размер на 10 % от правния интерес на исковете; каква е базата за изчисляване на договореното адвокатско възнаграждение в процесния договор за правна помощ във връзка с приложението на чл.55 ал.1 б.”б”ГПК/отм./ и относно тежестта на доказване,разрешени в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Формулираните от касаторите въпроси се отнасят до тълкуване на клаузите на договора за правна помощ,сключен между тях на 24.02.06г.В обжалваното решение е прието,че по силата на договора за ищцата е възникнало задължение да осъществява процесуално представителство досежно завеждане на дела във връзка с наследствени имоти на ответницата,а последната се е задължила да й заплати дължимото възнаграждение в размер на 10 % от правния интерес на исковете по делата,приключили с влезли в сила решения или заповеди на кмета на [община] за възстановяване правото на собственост,включително и при постигната спогодба,но не и за прекратените дела.Съдът е счел,че правният интерес на иска се формира от съответната данъчна оценка на имота,доколкото страните не са уговорили друг размер и на тази база е изчислил дължимото общо възнаграждение,като е разгледал индивидуално всяко едно от делата,посочени в исковата молба, приключили с решение или спогодба.
Грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда не съставлява основание за допустимост на касационното обжалване. Преценката на доказателства,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд може да бъде предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
По изложените съображения настоящият състав на ІV г.о. намира,че посочените от касаторите въпроси не сочат за наличие на общото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол,поради което не се следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение,без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 2023 от 5.11.12г.,постановено по в. гр.дело № 2831/12г.на Окръжен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.