О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 714
София, 06.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №593/2011 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от адв. Д. П. – процесуален представител на ищците П. Ц. К., И. Н. В., М. Т. К. и Т. Ц. К., всички от [населено място], срещу въззивно определение №8135/01.6.2011 год. по ч.гр.д. № 5020/2011 год. по описа на Софийския градски съд, ІV-В въззивен състав, с което е потвърдено определение от 01.12.2010 г. по гр.д.№27006/2010 г. по описа на Софийския районен съд, 37 състав, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че решенията от 05.12.2009 г. на останалите съсобственици, не са приети от съсобственици, притежаващи повече от половината идеални части от общите части на незавършена сграда.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че предявеният иск е процесуално недопустим, тъй като изрично не е предвиден в закон. Прието е, че установяване несъществуването на визирания в исковата молба факт е с правно значение, но не е предвидено в нормативен акт установяването му по исков ред, поради което правилно районният съд, е приел, че ищците не разполагат с право на иск на това основание. Съдът е стигнал до извод, че в процесната хипотеза на използване и управление на съсобствена вещ, при невъзможност да бъде образувано мнозинство по смисъла на чл.32, ал.1 ЗС, заинтересуваните съсобственици могат да предявят молба до районния съд с правно основание чл.32, ал.2 ЗС, каквато обаче не била предмет на първоинстанционното производство.
Срещу въззивното определение на Софийския градски съд е подадена частна касационна жалба от процесуалния представител на ищците П. Ц. К., И. Н. В., М. Т. К. и Т. Ц. К., всички от [населено място] – адв. П., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се моли за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК на въззивното определение и като съществени се сочат следните въпроси:
– “Съществува ли етажна собственост, респективно нейни органи за сграда, която не е въведена в експлоатация ?”, и
– “Наличен ли е правен интерес за съсобственик да предяви отрицателен установителен иск на нищожност на решение на мнозинството на съсобствениците по смисъла на чл.32 ЗС ?”.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че последната е подадена в законния срок.
За да се произнесе по поставения в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос съдът съобрази следното:
Поставеният от частните касационни жалбоподатели първи въпрос е неотносим към спора, както от гледна точка на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, така и от гледна точка на петитума й. Още при уточняване на исковата молба ищците по категоричен начин са заявили, че претенцията не е свързана с взаимоотношения в етажна собственост. Такъв въпрос не е бил обсъждан и във въззивното определение, тъй като и във въззивната частна жалба е налице категорично изявление от ищците, че спорът не визира етажна собственост.
Вторият от поставените въпроси – процесуалноправен, е съществен, но в случая не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като нормата на чл.124, ал.4, изр. второ ГПК е ясна и категорична и не е от значение за точното прилагане на закона, нито за развитието на правото, а именно, че допустими са установителни искове за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение, извън тези по ал.1 от същата правна норма, само в случаите предвидени в закон. В процесния случай, това което се иска от ищците не е предвидено в закон.
Ето защо касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №8135/01.6.2011 год. по ч.гр.д. № 5020/2011 год. по описа на Софийския градски съд, ІV-В въззивен състав, по подадена от адв. Д. П. – процесуален представител на ищците П. Ц. К., И. Н. В., М. Т. К. и Т. Ц. К., всички от [населено място], частна касационна жалба, вх.№57537/21.6.2011 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: