О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 714
София, 12.07. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юли, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Н. Й. от гр. Р., ч. пълномощника си адв. М от АК-Русе, против въззивно решение № 255 от 30.06.2009 г., постановено по в.гр.д. № 469/2009 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено решение № 38 от 11.04.2009 г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д. № 3755/2008 г., с което е уважен предявеният от В. Н. Й. , срещу “В” О. гр. П., иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ за сумата 5902 лв., представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата й книжка, за периода от 13.11.2006 г. до 03.10.2008 г. С обжалваното решение искът е отхвърлен.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е отхвърлен иска по чл. 226, ал. 2 КТ, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е конкретизиран от жалбоподателката материалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд и който да е от значение за точното прилагане на закона, а е посочен въпросът за наличието на предпоставките на чл. 226, ал. 2 КТ за ангажиране отговорността на работодателя в конкретния случай, което е основание за касиране на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и за допускането му до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба, “В” О. , гр. П., ч. пълномощника си адв. Г от АК-Плевен, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за недопускане до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационниата жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 226, ал. 2 КТ, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявения иск въззивният съд е приел, че в случая са налице две от трите изискуеми предпоставки на чл. 226, ал. 2 КТ, а именно – налице е прекратено трудово правоотношение, както и незаконно задържане на трудовата книжка на касаторката, но не е налице третата предпоставка, а именно – настъпили вреди за ищцата вследствие незаконното задържане на трудовата книжка, доказването на които е в нейна тежест, тъй като съгласно чл. 226, ал. 3 КТ се презумира само техният размер.
Представеното от жалбоподателката изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос, обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. За да се допусне разглеждане на касационната жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая касаторката не е формулирала такъв въпрос, а направеното от нея изложение съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение, които са относими към основателността на касационната жалба, а не към допустимостта на касационното обжалване. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. След като липсва изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, последваща проверка относно това дали същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, не може да бъде извършена. Отделен остава въпросът, че касаторката само се е позовала на основанието визирано в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а направеното от нея изложение изобщо не кореспондира и не се явява обосновка на тази хипотеза. Това е така, тъй като на основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателката само е посочила това основание, но не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормата на чл. 226, ал. 2 от КТ е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й има установена практика на ВКС.
Наведените твърдения се отнасят по-скоро за евентуална неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, което е основание за касиране на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, но същите не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При този изход на делото касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените разноски за касационното производство в размер на 250 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 255 от 30.06.2009 г., постановено по в.гр.д. № 469/2009 г. на Русенския окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 6822/06.08.2009 г. на В. Н. Й. от гр. Р..
ОСЪЖДА В. Н. Й. от гр. Р. да заплати на “В” О. , гр. П. деловодните разноски за касационното производство в размер на 250/двеста и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: