О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 714
гр. София 17. 07. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осми юли през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 4836 / 2008 г. по описа на Второ гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Й. К. Н., Я. К. К. , А. К. З. , В. И. В. , К. И. З. , Н. В. З. , Н. Ф. З. , Д. Т. К. и Т. П. К. чрез пълномощника си адв. В от АК гр. В. са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд № 876 от 21.07.2008г. по гр.д. № 570/2008г. по чл.108 ЗС.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок и към нея има приложение по чл.284 ал.1 т.3 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускане на касационното обжалване.
Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на Варненския районен съд , ХХХІV състав № 64 от 07.01.2008г. по гр.д. № 5* от 2005г., с което е отхвърлен иска на Й. К. Н., Я. К. К. , А. К. З. , В. И. В. , К. И. З. , Н. В. З. , Н. Ф. З. , Д. Т. К. и Т. П. К. против Н. С. Р. и Р. Ж. Р. по чл.108 ЗС.
Въззивният съд е приел, че на ищците като наследници на К. Н. К. с решение на Поземлената комисия гр. В. № 121 от 15.10.1993г. е възстановено правото на собственост на нива с площ от 5.224 дка в землището на гр. В., кв.”В” в терен по §4 м.”М”, включващ части от няколко имота, в това число и спорния имот № 9*ърху този имот е било учредено право на ползване на ответниците , и те са реализирали правото си на изкупуване на земята по §4а ПЗР ЗСПЗЗ, което е пречка за възстановяването на собствеността. Съдът е приел за неоснователно възражението на ищците, че липсва надлежно учредяване на правото на ползване на Н. Р. като предпоставка за приложението на §4а ПЗР ЗСПЗЗ.
В изложението за допускане на касационното обжалване касаторите се позовават на основанията по чл.280 ал.1 т.2 и 3 ГПК като посочват, че съдът се е произнесъл за валидността на учреденото право на ползване върху имота по реда на ПМС 21/20.12.1978г. Поддържа се, че по този въпрос съществува противоречива практика на Варненския окръжен съд като се представя решение по гр.д. № 10 /2008г. на Варненския окръжен съд, в което е прието, че не е налице валидно учредено право на ползване поради неподписване на протокола на ИК на СНС от председателя на изпълнителния комитет. Поддържа се също така, че решаването на въпроса допустимо ли е по ревандикационния иск за земеделска земя, реституирана по ЗСПЗЗ да се прави правоизключващо възражение за невалидно учредяване на правото на ползване като предпоставка за правото на изкупуване по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ е от значение за точното прилагане на закона.
При проверка на основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК в редакция след решението на Конституционния съд на Република България №4/2009г. на обжалване пред ВКС подлежат решенията на въззивните съдилища, по които те са се произнесли по материалноправен или процесуален въпрос и са го разрешили в отклонение от практиката на ВКС, този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата ли е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В разглеждания случай касаторите се позовават на основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. То е налице, когато в различни съдебни решения , по различни дела, едното от които е обжалваното се дава противоречиво тълкуване на една и съща материалноправна или процесуална правна норма. Преценката на доказателствата и фактическото изясняване на спора е част от решаващата дейност на съда, която не се проверява в производството по чл. 288 ГПК и поради това доводи, свързани със съществото на спора и покриващи по съдържание жалбата по чл.281 ГПК не могат да служат като критерий за допускане на касационното обжалване.
В разглеждания случай касаторите са посочили, че въпросът, който е от значение за решаването на делото е свързан с тълкуването на разпоредбите на чл.51 и 52 от отменения Закон за народните съвети. Тези разпоредби съдържат правилата за свикване и ръководене на заседанията на изпълнителните комитети и взимането на решения. В цитираните като противоречиви решения са нарушени различни изисквания на чл.51 ал. 5 ЗНС /отм./, поради което не може да се приеме, че се касае за идентични случаи на авторство и удостоверителното съдържание на документите, за да се приеме, че по различен начин е преценена тяхната доказателствена сила от гледна точка на чл.143 и сл. ГПК /отм./. Ето защо по първия въпрос не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като не е налице противоречиво решаване на идентични случаи.
Не е налице и основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, защото по настоящото дело е била възприета тезата на касаторите за допустимостта по реда на косвения контрол извън преклузивните срокове на §4и ПЗР ЗСПЗЗ да се разглеждат възражения за липса на валидно учредяване на право на строеж , следователно липсва правен интерес за релевиране на това основание за допускане на касационното обжалване доколкото даването на различно разрешение не би обусловило друг правен резултат.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на на Варненския окръжен съд № 876 от 21.07.2008г. по гр.д. № 570/2008г. по чл.108 ЗС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: