О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 714
София, 08.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 29.10. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 597/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.2 ГПК по повод подадена касационна жалба от А. за следприватизационен контрол/АСПК/ с вх. №.3148 от 21.04.2009 год. на САС против решение №130 от 04.03.2009 год. по гр.д. №2071/2008 год. на Софийския апелативен съд, ГО, ІІІ състав, с което е оставено в сила решение №42 от 17.06.2008 год. по гр.д. №1768/2007 год. на Софийския градски съд, ТО, VІ-3 състав, с което са отхвърлени предявените от касатора против “Ф” А. гр. С. при условие на обективно съединяване следните искове: 1/иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 41 000 лв. неустойка по чл.10.1, б.”в” във вр. с неизпълнение на задължението по чл.9.4 от сключения на 14.08.2003 год. между ответното дружество и А. за приватизация Договор за приватизационна продажба № РД-01-241/14.08.2003 год. и 2 /иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва начиная от 07.08.2007 год. до предявяване на иска. По силата на приватизационния договор ответникът “Ф” А. гр. С. е закупил 100% от капитала на “Т” ЕА. гр. С.. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е възприел изводите на градския съд, че ответното дружество с продажбата на посочените два апартамента и бракуването на два склада не се е разпоредило с над15% от общата балансова стойност на дълготрайните активи на дружеството, поради което не е нарушило забраната на чл.9.4 от приватизационния договор.
Касаторът АСПК подържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при наличие на основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Сочи допуснато нарушение на материалния закон- чл.23, ал.2, ЗСч., съгласно който финансовият отчет трябва вярно и честно да представя имущественото и финансово състояние на предприятието. Заявява, че от заключението на счетоводната експертиза се установява разлика в стойностите по представените от ответника счетоводни документи за 2005 год. и отразеното в Г. финансов отчет за същата година. Годишният финансов отчет се изготвя въз основа на първичната счетоводна документация, поради което данните от всички счетоводни документи трябва да са надлежно отразени в него. Разминаването между данните по тях и тези в отчета водят до извода за нередовно водено счетоводство. Навежда и довода за нарушение на чл.55 ТЗ, защото нередовно водените счетоводни книги от “Т” ЕА. , нямат доказателствена сила. Подържа и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- чл.188, ал.1 ГПК, отм.,чл.154, ал.1 и 3 ГПК, отм.,тъй като не са обсъдени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и неправилно е разпределена доказателствената тежест при оспорване на истинността на частни свидетелстващи документи.
Касаторът АСПК като основания за селектиране на касационната жалба в изложението към нея по чл.284, ал.3 ГПК подържа разрешаването на правния въпрос от значение за изхода на делото, а именно могат ли да служат като доказателство за това каква е балансовата стойност на активите, записванията в счетоводните книги, когато те са нередовно водени. Твърди, че е налице и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване, а именно разрешаването на този въпрос от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, което може да бъде квалифицирано като такова по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В подкрепа на доводите си представя решение №1991 от 10.08.1957 год.по гр.д. №3941857 год. на ВС, ІV Г. О. и решение №413 от 16.08.2005 год. по т.д.. №964/2004 год. на ВКС, ТК.
Ответникът “Ф” А. гр. С. оспорва основанията за допускана на касационно обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Касаторът АСПК не е посочила основното водещо основание за селектиране на касационната жалба, а именно да формулира материалноправния и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Този въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Произнасянето на съда по спорното право или правоотношение, съобразно предявеното искане, представлява разрешаване на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос за доказателствената стойност на записванията в нередовно водените счетоводни книги за установяване балансовата стойност на активите на дружеството, не е обусловил правните изводи на съда. Той никъде не се е произнасял дали ответното дружество редовно е водило счетоводство или не по смисъла на чл.55 ТЗ. Касаторът сам извежда твърденията си за нередовно водене на счетоводните книги от установената от счетоводната експертиза разлика между стойностите на ДМА в представените от ответника счетоводни документи и отразените в Г. финансов отчет. Софийският апелативен съд е определил стойността на дълготрайните материални активи, с които се е разпоредило дружеството, включително и на двата бракувани склада, не по баланса, а е възприел определената от вещото лице действителна балансова стойност на активите с начислена амортизация съобразно отчисленията в инвентарната книга на ДМА.
В случая процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, е този дали с оглед изискването за публичност на финансовия отчет- чл.251, ал.4 ТЗ, както и това да отразява да отразява вярно и честно имущественото и финансово състояние на дружеството/чл.23, ал.2, ЗСч., възможно ли е със счетоводна експертиза да се установява действителната балансова стойност на ДМА, или за такава следва да се вземе посочената в баланса. Такъв въпрос, обаче, не е бил поставен, а съобразно принципа на диспозитивното начало, съдът не може да го извежда служебно. Въведената факултативност на касационното обжалване не изключва лимитирането обхвата на касационната проверка от посочените от касатора основания за селектиране на касационната жалба.
Не е налице и допълнителното основание за селектиране на касационната жалба-това по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, защото посочената съдебна практика съдържа произнасяне по въпроса за доказателствената стойност на нередовно водените счетоводни книги, а не за това как следва да се определи действителната балансова стойност на активите, с които се е разпоредило дружеството.
По делото е постъпила частна жалба от АСПК против определение №334 от 25.03.2009 год. по в.гр.д. №2071/2008 год. на Софийския апелативен съд, ГК, с което на основание чл.192, ал.4, във вр. с чл.64, ал.2 ГПК, отм. А. за следприватизационен контрол е осъдена с оглед изхода на делото да заплати на “Ф” А. гр. С. сумата 1 200 лв. разноски по делото.
Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, тъй като направените разноски не са доказани в хода на делото, а едва след приключване на въззивното производство с молба от 23.03.2009 год.
Частната жалба е подадена в срока по чл.214, ал.1 ГПК, отм., поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.2 във вр. с ал.1 ГПК, отм., се присъждат заплатените от страните разноски. Плащането им трябва да бъде доказано към момента на постановяване на съдебното решение. В случая въззивното решение е постановено на 04.03.2009 год., а доказателствата, с които ответното дружество се домогва да докаже направени разноски, са представени с молбата му от 23.03.2009 год. При това с представените извлечения по сметка на адвокатското дружество “Стойчев, М. А и Д-Р ВЪЛ. и месечно извлечение от сметка ня Б. А. България не се доказва изплащането на хонорар за а. Г, пълномощник на страната, и извършването на разноските за него по конкретното дело.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
Не ДОПУСКА касационно обжалване на решение №130 от 04.03.2009 год. по гр.д. №2071/2008 год. на Софийския апелативен съд, ГО, ІІІ състав, с което е оставено в сила решение №42 от 17.06.2008 год. по гр.д. №1768/2007 год. на Софийския градски съд, ТО, VІ-3 състав.
ОТМЕНЯ определение №334 от 25.03.2009 год. по в.гр.д. №2071/2008 год. на Софийския апелативен съд, ГК, с което А. за следприватизационен контрол е осъдена да заплати на “Ф” А. гр. С. сумата 1 200 лв. разноски по делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на “Ф” А. гр. С. за заплащане на сумата 1 200 лв. разноски по делото.
В останалата отхвърлителна част определението по чл.192, ал.4 ГПК, отм. е влязло в сила, като необжалвано.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: