ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 714
София, 18.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 677/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. С. Г. – от гр. С. срещу Решение от 7.ІV.2009 г. по гр.д. № 789/ 2008 г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 825 от 1. Х.2008 г. по гр. №. г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от него иск срещу “Т” АД за признаване за установено, че не дължи сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2502/ 2002 г. на СлРС, поради погасяване на вземанията по давност след издаване на изпълнителния лист, с оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл.115 б.”ж”и чл.116 б. ”в” ЗЗД. Жалбоподателят поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, по съображения, че ППлВС №3/1980 г. въздига изпълнителния процес като неразривна част от съдебния процес и на тази база приема, че висящността на изпълнителния процес се приравнява на съдебен процес по смисъла на чл. 115 б.”ж” ЗЗД, която теза с оглед промените в устройствените закони, съгласно които съдебните из -пълнители не са магистрати, а съдебен процес не може да се развива извън органите на съдебната власт, то ППлВС №3/1980 г. е загубило своята адекватност и задължителната за съдилищата сила. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага въпроса: висящият изпълнителен процес основание ли е за спиране на погасителния давностен срок по чл. 115 б. ”ж” ЗЗД, решен с ППлВС № 3/1980 г. в смисъл, че изпълнителният процес е неразривна част от съдебния процес, поради което давност не тече, докато трае изпълнителният процес, което ППлВС № 3/1980 г. не е съответно на сегашните устройствени и процесуални закони, противоречи на разпоредбите на ЗСВ и ГПК, защото изпълнителният процес е извън рамките на съдебната система, не може да се приема за съдебен процес и на това основание да се счита, че бездействието на взискателя по време на изпълнителния процес не води до изтичане на давностния срок.
Ответникът по касационната жалба “Т” ЕАД – гр. С. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, като алтернативно поддържа, че жалбата е неоснователна и по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен установителен иск по чл. 439 ГПК, както и че обжалваемият интерес по делото не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е от-хвърлен иска по чл. 439 ГПК, въззивният съд е приел, че по издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2502/2002 г. на СлРС за дължима от ищеца сума за неплатена топлоенергия за периода 1. ХІІ.1997 г. – 30.VІ.2002 г. и изтекла лихва 245.30 лв., е образувано изп.дело № 110/ 2003 г. на СИС при СлРС, прекратено на 1. Х.2007 г. на основание чл. 330 ал. 1 б. ”д” ГПК (отм.), и изп.дело № 239/ 2008 г. на ЧСИ. Съдът е посочил, че с образуването на изп.дело № 110/ 2003 г. 3-годишната давност по чл. 111 б. ”в” ЗЗД, е прекъсната на основание чл. 116 б. ”в” ЗЗД и давност не е текла до прекратяването му през м. Х.2007 г., съгласно чл. 115 ал. 1 б.”ж” ЗЗД и ППлВС №3/1980г., и не е изтекла до предявяването на иска по настоящото дело. Не е уважен доводът на ищеца, че давност не тече само докато трае съдебният процес, а не се спира, докато трае изпълнителният процес за вземането, като съдът въз основа на ППлВС №3/1980 г. е приел, че изпълнителният процес също е съдебен процес, част от гражданския процес, в изпълнителния процес носителят на вземането е направил пред държавен орган волеизявление за принудително осъществяване на вземането и не е необходимо да се предприемат нови действия за принудително изпълнение за прекъсване на погасителната давност, защото такава не тече при висящност на изпълнителния процес. Съдът не е приел и довода на ищеца, че е загубило сила ППлВС №3/1980 г., по съображения, че съгласно чл. 2 ал.1 ЗЧСИ държавата възлага принудителното изпълнение на частни съдебни изпълнители, в закона е уредена структурата и дейността им, а прилагането и действията на ЧСИ се регулират от ГПК, като изпълнителният процес е неразривна част от исковия процес и негова заключителна фаза.
С оглед изложеното не е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Релевантните за делото въпроси, разрешени от въззивния съд, са: изтекъл ли е давностният срок по чл. 111 б.”в” ЗЗД от прекъсването на давността на основание чл. 116 б. ”в” ЗЗД, спряло ли е теченето на давността на основание чл. 115 ал.1 б.”ж” ЗЗД до прекратяване на 1. Х.2007 г. на изп.дело № 110/ 2003 г. и към датата на предявяване на иска по чл. 439 ал. 2 ГПК погасено ли е по давност вземането на ответника.
Тези въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика, изразена и в ППлВС №3/1980 г., която е в смисъл, че всяко предприето от взискателя действие за принудително изпълнение, прекъсва давността на основание чл.116 б. ”в” ЗЗД, и докато трае изпълнителният процес относно вземането, който също е съдебен процес, част от гражданския процес, давност не тече на основание чл. 115 ал. 1 б.”ж” ЗЗД.
Въпросът дали висящият изпълнителен процес е основание за спиране на погасителния давностен срок по чл. 115 ал.1 б. ”ж” ЗЗД, е решен с ППлВС №3/ 1980 г. в смисъл, че изпълнителният процес е неразривна част от съдебния процес, поради което давност не тече, докато трае изпълнителният процес, при съобразяване на което е постановено въззивното решение. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че ППлВС №3/1980 г. не е съответно на сегашните устройствени и процесуални закони и че противоречи на разпоредбите на ЗСВ и ГПК, тъй като изпълнителният процес е извън рамките на съдебната система и не е съдебен процес, поради което е неприложима разпоредбата на чл.115 ал.1 б.”ж” ЗЗД. И преди, и след приемането на новите устройствени и процесуални закони, изпълнителният процес е производство за принудително осъществяване на признатото от съда право и след като е налице предприето принудително реализиране на вземането, едва ли е необходимо да се предприемат нови действия на принудително изпълнение за прекъсване на погасителната давност, поради което с ППлВС №3/1980 г. е прието, че по време на висящия изпълнителен процес за реализиране на вземането, като продължение на исковия процес, погасителна давност не тече.
Искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е неоснователно. В полза на ответника по жалбата не следва да се присъждат исканите разноски за настоящата инстанция – адвокатско възнаграждение, тъй като няма данни да са направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 7.ІV.2009 г. по гр.д. № 789/ 2008 г. на Сливенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: