1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 715
гр. София, 11.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 427 по описа за 2014г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Н. П. срещу решение № 1962 от 31.10.2013г. по в. гр. дело № 4601/2012г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което е оставено в сила решение № 341 от 31.03.2010г. по гр. дело № 286/2008г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-7 състав и ищецът [фирма], [населено място] е осъден да заплати на ответника [фирма], [населено място] на основание чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./ сумата 600 лв. – разноски по делото. С оставения в сила първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата 135 930,18 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността ищецът да получи приходи чрез отдаване на процесния имот под наем за периода от 01.08.2006г. до 31.01.2008г., за сумата 1 347,63 лв., представляваща обезщетение за платените за имота данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода от 01.08.2006г. до 31.01.2008г., както и за сумата 7 744,20 лв., представляваща обезщетение за подменени от ищеца врати, като неоснователни.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. „Следва ли да се направи оценка на нови доказателства, които не са били събрани и обсъдени от предходната инстанция, въпреки че в решението препраща към мотивите на предходната инстанция?“
2. „Налице ли е противоречие между обстоятелствата по делото, които съдът е приел за установени и тези, които са залегнали в основанието за отхвърляне на предявения иск?“
3. „Следва ли съдът да се ръководи от закона при постановяване на решението си?“
4. „Налице ли е противоречие с практиката на ВКС?“ – по отношение на този въпрос касаторът поддържа противоречие на Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012г. по тълк. дело № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Я. Т. Т. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по съображения, изложени в писмен отговор, тъй като касаторът не е посочил и не е приложил нито едно влязло в сила решение по идентичен казус, в което да е възприето различно разрешение, обжалваното въззивно решение е съобразено с Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012г. по тълк. дело № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС, а цитираните в изложението правни норми са ясни и безпротиворечиви и не се нуждаят от тълкуване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Въззивният съд, като е обсъдил представените в първоинстанционното производство договор за продажба и протокол от 29.06.2006г. е констатирал възникнало между страните правоотношение по сключения предварителен договор за продажба, по силата на който ответникът се е задължил да прехвърли на ищеца правото на собственост върху недвижими имоти, находящи се в [населено място], район „Изток”, представляващи описани апартамент № Г55 и гараж № 17. Решаващият съдебен състав въз основа на предварителния договор, протокол от 29.06.2006г. и констативен протокол от 27.06.2007г. е приел, че към момента на сключване на окончателните договори за продажба /30.06.2006г./ и впоследствие са били налице съществени недостатъци в прехвърлената вещ в обема, посочен в двустранно подписаните протоколи, които са рефлектирали върху възможността вещта да се ползва съобразно предвиденото в договора предназначение, поради което е направил извод за наличие на формалните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника за престирането на вещ с недостатъци. Възражението на ответника /продавач/, че не отговаря за явните недостатъци, за които купувачът е знаел, е прието за неоснователно поради това, че страните са постигнали съгласие недостатъците да бъдат отстранени за сметка на продавача.
Изводът за неоснователност на първата претенция за заплащане на обезщетение за претърпени вреди поради това, че прехвърлената вещ не е могла да се отдава под наем на трети лица поради съществуващи недостатъци, е аргументиран с обстоятелството, че ищецът – купувач не е доказал сигурно увеличаване на имуществото – не е установил в хода на процеса съдържанието на наемното правоотношение, което не е възникнало с трето за процеса лице поради наличието на тези недостатъци. Въззивният съд е изложил съображения, че размерът на вредата не може да се определи на база наемната цена, която собственикът на имота е обявил, тъй като не е сигурно, че договор за наем би бил сключен при тези условия, нито би могла да се установи евентуалната продължителност на наемното правоотношение. В тази насока съдебният състав се е позовал на постановките на Тълкувателно решение № 3/12.12.2012г. на ВКС по тълк. д. №3/2012г. на ОСГТК.
Претенцията за заплащане на обезщетение за подменени от ищеца врати е отхвърлена като неоснователна поради това, че по делото не е установено, че разходите по фактури № 171/02.02.2008г. и № 151 се отнасят за закупуване и монтаж на вътрешни врати за процесния апартамент.
За да направи извод за неоснователност на последната претенция, въззивният съд се е аргументирал с липсата на причинна връзка между неизпълнението и намалението на имуществото на купувача, тъй като заплатеният данък сгради и такса смет е задължение на собственика на имота към съответната общинска администрация и не съставлява за него реална претърпяна вреда.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По отношение на първия правен въпрос настоящият съдебен състав счита, че е налице задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в Постановление № 7/27.12.1965г., Пленум на ВС и Постановление № 1/10.11.1985г., Пленум на ВС, съгласно която съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК /отм./. В случая въззивният съд е решил делото като е съобразил разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./ относно разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса, обсъдил е в тяхната взаимна връзка относимите доказателства и релевираните факти, обстоятелства, възражения и доводи на страните, като по този начин е изпълнил задълженията си по чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК /отм./, спазвайки постоянната практика на ВКС. Необсъждането на заключенията на съдебно-техническата и тройната съдебно-оценителна експертиза не обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като същите не са обсъдени поради недоказване от ищеца на сигурно увеличаване на имуществото му, ако имотът беше даден под наем – не е установено съдържанието на наемното правоотношение, което не е възникнало с трето за процеса лице поради наличието на недостатъци на апартамента.
Посоченият от касатора втори въпрос е важен, но не представлява предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт. Изводите, до които е достигнал въззивният съд относно липса на предпоставките за присъждане на претендираното обезщетение за вреди в резултат на недостатъци на процесния апартамент, са резултат от извършената от него в съответствие с правомощията му на инстанция по съществото на спора конкретна преценка на фактите и доказателствата. Доколко установените факти и обстоятелства съответстват на събраните доказателства и дали между установената от съда фактическа обстановка и обстоятелствата и доводите, въз основа на които съдебният състав е отхвърлил иска, съществува противоречие, представляват въпроси от значение за правилността на обжалваното решение във фазата след допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, но не и за преценката на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Третият и четвъртият въпроси са посочени много общо, поради което по отношение на тях не е налице основната предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По приложението на чл. 82 ЗЗД при иск за заплащане на обезщетение на вреди под формата на пропуснати ползи и претърпени загуби, произтичащи от неточно изпълнение на задължение по договор за продажба на недвижим имот, е формирана постоянна практика на ВКС, съгласно която при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи и претендирани загуби, произтичащи от неточно изпълнение на задължение, следва да са налице няколко предпоставки: неточно изпълнение на задължение, пропускане на твърдените ползи или претърпени загуби, недобросъвестност на длъжника, причинна връзка между вредите и виновното неизпълнение от длъжника. По отношение на пропуснатите ползи е необходимо да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на ищеца или същото да се предполага. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3/12.12.2012г. на ВКС по тълк. д. №3/2012г. на ОСГТК. При решаване на релевантния правен въпрос въззивният съд се е съобразил с постоянната практика на ВКС.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Касаторът не е доказал наличието на противоречива съдебна практика по релевантните за спора правни въпроси.
Не е налице и твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантните правни въпроси е налице постоянна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
Поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от последния разноски за касационното производство в размер 2 500 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1962 от 31.10.2013г. по в. гр. дело № 4601/2012г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 1 на основание чл. 78 ГПК сумата 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лева/ – направени разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.