О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 715
София 14.10.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 2508 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя И. Б. и адв. Н. Б. АК – Р. срещу определение №40 от 15.04.2014г. по ч.т.дело №67/2014г. на Великотърновския апелативен съд, с молба да бъде отменено като неправилно, по съображения, че делото е било веднъж спирано до приключване на гр.дело № 5618/2010г. по описа на Районен съд [населено място]. Тъй като решаващ е спора по цитираното дело, не се явява решаващо за спора решението по т.дело №260/2012г., прекратено поради недопустимост на предявения иск, висящо пред ВКС по реда на обжалването. Твърди се, че както спора по т.дело №260/2012г. , така и спора по т.дело №126/2012г. не са зависими едно от друго, а зависимостта им е от решението по гр.дело № 5618/2010г. Представено е изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
В отговор на частната касационна жалба ответникът по касация [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] счита жалбата за процесуално недопустима поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Не е направено искане по чл.80 ГПК за присъжда на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лице, имащи право на такава.
С обжалваното определение ВТАС е потвърдил определението на Русенския окръжен съд за спиране на производството по т.дело №126/2012г. Прието е, че за спора по т.дело №126/2012г. се явява преюдициален спора по т.дело №260/2012г. на Русенския окръжен съд, защото вземането за неустойка/ предмет на спряното дело/ се явява акцесорно по отношение на вземането за цената на обектите предмет на иска по т.дело № 260/2012г., тъй като неустойката е за забавено плащане на договорената цена. Като неоснователно е преценено становището на жалбоподателя, че след като производството по т.дело №260/2012г. е прекратено, то няма основание за спиране на производството по т.дело №126/2012г. Въззивният съд се е позовал на обстоятелството, че определението по т.дело №260/2012г. е висящо пред ВКС.
При въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени изискванията, регламентирани в чл. 280 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно определение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. В правомощие на съда е само да уточни и конкретизира този въпрос, но не и да го извежда, доколкото това би било в противоречие с диспозитивното начало в процеса / т.1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/.
В изложението към касационната жалба такъв въпрос не е формулиран. Твърдението, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и отделно от това е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, не означава, че е изпълнено основното изискване по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС касаторът да постави въпроса от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение. Наведените от касаторите доводи представляват оплаквания за неправилност на обжалваното определение, които могат да бъдат разгледани в случай, че определението бъде допуснато до касационно обжалване, а не в настоящото производство.
Доколкото посочването на правен въпрос е общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване, липсата на такъв е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. Отделно от това не е налице допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото връзката на преюдициалност между две дела се преценява конкретно с оглед на предмета на спора по тях.
По изложените съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед на гореизложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №40/15.04.2014г., постановено по в.ч.т.д. №67/2014г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: