6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 715
С., 15,11,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………………….……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 38 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 11164 от 3.ХІІ.2010 г. на едноличния търговец М. Д. Г. от Р., действаща с фирмата „М. Д.”, която е била подадена против онези две части от въззивното решение № 432 на Русенския ОС, ТК, от 29.Х.2010 г., постановено по т. д. № 291/2010 г., с които е било потвърдено първоинстанционното решение № 780 на РС-Русе от 30.ІV.2010 г. по гр. дело № 83/2009 г.: досежно отхвърлянето на два от обективно кумулативно съединените й осъдителни искове срещу [фирма] от същия град, както следва:
1/ За разликата над присъдената сума от 566 лв. и до пълния предявен размер от общо 2 600 лв. по претенцията за неплатена наемна цена за периода от 19.VІІІ.2006 г. – 28.VІ.2007 г.;
2/ За присъждането на сума в размер на 1 040 лв. – като обезщетение за съхранението на инвентар на ответницата, извън наеманите от последната помещения в периода 1.VІ.2006 г. – 28.VІ.2007 г.
Оплакванията на ЕТ касатор Д. са както за необоснованост, така и за постановяване на въззивното решение – във всяка една от тези две атакувани негови отхвърлителни части, в нарушение на материалния закон. Поради това се претендира касирането му, като неправилно, и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който същите два обективно кумулативно съединени осъдителни иска срещу [фирма]-гр. Р. да бъдат уважени изцяло, вкл. ведно „с ДДС” и с присъждане на всички направени по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК ЕТ М. Д. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулиране на въпроси, по които въззивната инстанция да се е произнесла, касаторката сочи такива, по които ВКС следвало да се произнесе: Дължи ли се наем, ако договорът не е развален, вкл. и когато заради неплащане на уговорената наемна цена ползвателят е бил вече лишен от фактическа власт върху наемания имот, но без да е предприемал последващи действия за прекратяване на договора, а и продължавайки да държи в същия имот свои движими вещи, както и дали той изпада в забава, отказвайки да получи писменото „известие” от наемодателя си за прекратяване на наемния договор. Към изложението е приложено определение № 289 на ВКС, ТК, Второ отделение от 1VІ.2009 г., постановено в пр-во по чл. 288 ГПК по т. д. № 196/09 г.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация [фирма] от Р. писмено е възразила по допустимостта на подадената от [фирма] жалба, претендирайки за оставянето й без разглеждане – по съображения, основани върху текста на чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК в действащата понастоящем редакция на тази процесуална разпоредба след датата 21 декември 2010 г., като претендира от Русенския ОС издаване на изп. лист за всички присъдени в нейна полза суми.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Русенския ОС, касационната жалба на ЕТ М. Д. Г. от Р., действаща с фирмата „М. Д.”, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Касае се за решение на въззивен съд, постановено преди датата 21.ХІІ.2010 г. и с обжалваем интерес, по всеки един от двата отхвърлени обективно кумулативно съединени осъдителни иска срещу ЕТ И. И. над законоустановения минимум от 1 000 лв. Поради това в случая се налага извод, че не е налице релевираното от ЕТ-ответница по касация условие за оставяне на касационната жалба на ищцата [фирма] от [населено място] без разглеждане.
За да отхвърли частично иска на касаторката по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за заплащане на наем, въззивната инстанция е приела, че след като наемодателката Д. е отнела ползването на отдадените от нея под наем две помещения от наемателката си И. И., налице е било сбъдване на условието по чл. 18, предл. 3-то от сключения помежду им на 31.V.2006 г. наемен договор за неговото прекратяване, очевидно разбирано като основание за развалянето му: неплащане дори само на една месечна вноска от наемателя. Съответно искът за присъждане на сума в размер на 1 040 лв., претендирана от Д. като обезщетение за съхраняването на т. нар. „инвентар” на ответницата, но „извън” наеманите помещения в течение на исковия период 1.VІ.2006 г. – 28.VІ.2007 г., е бил отхвърлен като изцяло недоказан.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, респ. в съответната атакувана негова част, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на решаващия съд по това дело. В случая касаторката ЕТ М. Д. не само че не е разграничила кои от формулираните 4 въпроса имат материално- и кои /или кой/ съответно са от процесуалноправно естество, но и не е посочила кои от тях са били решени „от въззивния съд” в противоречие с практиката на ВКС и съответно за кои от тях липсвала „специална съдебна практика”, така че те да са „от значение за правилното и точно прилагане на закона”. При това в съдържанието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК кумулативно се включва изискването релевантният правен въпрос да е от значение не само за точното прилагане на закона, но и за развитието на правото – като едно общо основание за допустимост на касационния контрол, докато доводи в тази насока не са били наведени в изложението към жалбата на ЕТ М. Д.. При това нито един от четирите формулирани от последната въпроси не е относим към претенцията й за присъждане на обезщетение за съхранението на инвентар на ответницата по исковете й.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 432 на Русенския окръжен съд, ТК, от 29.Х.2010 г., постановено по т. д. № 291/2010 г. в атакуваните негови две отхвърлителни части по обективно кумулативно съединените осъдителни искове на [фирма] от Р. срещу [фирма] от същия град: 1/ За разликата над уважената част от 566 лв. и до пълния предявен размер от 2 600 лв. по претенцията й с правно основание по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за присъждане на наемна цена за периода от 19.VІІІ.2006 г. и до 28.VІ.2007 г., КАКТО И за отхвърляне на иска й за присъждане на сума в размер на 1 040 лв., претендирана като обезщетение за съхранението на инвентар на ответницата И. извън наеманите от последната помещения, съответно за периода 1.VІ.2006 г. – 28.VІ.2007 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1