3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 715
С., 02,10,2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 3388/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. Б. С. и Е. Р. Ш. и двамата от [населено място], подадена от пълномощника им – адв. А. М. против решение № 4501 от 20.06.2014г. по гр.д. 16272/13 на Софийски градски съд, в частта му, с която е потвърдено решение от 30.05.2013г. по гр.д. 24276/12г. на СРС, в частта му относно предявеният иск на Е. Б. С. с правно основание чл.226, ал.1 КЗ.
Ответникът по касационната жалба –ЗД [фирма] – [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите, чрез пълномощника си – адв. М. са посочили, че „по отношение разпоредбата на чл.280, ал.1,т.1и 2 от ГПК твърдят, „че въззивният съд се е произнесъл неправилно”. Поддържани са общи оплаквания за неправилност на решението, досежно определените размери на обезщетенията за неимуществени вреди, с оглед уврежданията, претърпени от касаторите. Твърдяли са, че във връзка с тези оплаквания сочат практика – изброени решения на ВКС. В заключение са посочили, че претенцията им за репариране на вредите е в размер „ съобразен не толкова с разпоредбата на чл.266 от КЗ, която все още е мит, а по-скоро с обезщетенията присъждани от съдилищата”, които били силно занижени. Други доводи не са развити.
Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Те не са формулирали материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Касаторите не са развили и доводи свързани с лимитивно изброените в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК основания, а подкрепените с нормативна практика оплаквания не съставляват такива доводи, тъй като по своето съдържание не разглеждат въпрос, по който инстанцията по същество се е отклонила от задължителното му разрешаване. Посоченото в контекста на оплакването за неправилност на изводите на съда е ирелевантно към производството по чл.288 ГПК, тъй като е относимо към оплакванията по чл.281 ГПК, които не са предмет на разглеждане в настоящето производство. Не съставлява валиден довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, изброяването на решения на ВКС, очертаващи произнасяне по различни въпроси, третиращи различна правна проблематика, при различна фактическа обстановка и при липса на поставен правен въпрос. Отделно и страната не е поставила конкретно релевантен правен въпрос, с оглед вече изложеното, нито е посочила някакъв обединителен обективен правен, а не фактически критерий, по който актовете да бъдат сравнявани, респективно да бъде извършена преценка за наличие на противоречие. Обстоятелството, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава становището на страната за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата-съдържанието и обхвата й са изяснени чрез нормативна практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Доколкото липсва обосноваване на противоречие на конкретен извод с тази практика, то не е налице и валидно обосновано основание за допускане на касационно обжалване.
Следователно, съобразно изложеното от касаторите по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4501 от 20.06.2014г. по гр.д. 16272/13 на Софийски градски съд, в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: