О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 715
София, 30.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 778/2009 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „Е” ЕООД гр. П., чрез процесуалния му представител адв. К от САК, срещу определение № 776 от 09.06.2009 г. по ч. гр. д. № 1 089/2009 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, ІІІ – ти състав, с което се отменя определение от 17.02.2009 г. по т. д. № 1 043/2007 г. на Софийски градски съд и се оставя без уважение молбата на жалбоподателя за допускане на обезпечителни /привременни/ мерки по чл. 60а, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗПД, на предявен от него против „Г” ООД гр. С. иск с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗПД, като се обезсилва и издадената обезпечителна заповед.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени и доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба „Г” ООД е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Определението на въззивния съд, с което са отменени допуснатите от СГС обезпечителни мерки по чл. чл. 60а, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗПД и е обезсилена издадената обезпечителна заповед, не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 от ГПК – не прегражда развитието на делото и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. Същото има несамостоятелен, привременен характер.
В случая, въззивният съд се е произнесъл по жалба срещу определение, с което са допуснати привременни мерки, като обезпечение на предявения от жалбоподателя иск и не е постановил за първи път обезпечителната мярка. Съгласно чл. 60 а, ал. 2 от ЗПД допускането, налагането и отменянето на привременните мерки се извършва по реда на чл. 389 – 403 от Гражданския процесуален кодекс, с изключение на чл. 398, ал. 2, изречение първо, и доколкото посочения закон не предвижда друго. С разпоредбата на чл. 396, ал.1 ГПК е регламентирана възможността определението на съда по обезпечение на иска да се обжалва с частна жалба и доколкото посочената норма е аналогична на чл. 315, ал. 1 ГПК (отм.), се прилага т. 6 на ТР № 1/2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС – определението подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби само ако е оставена без разглеждане, респ. когато обезпечението е постановено за първи път от въззивен съд. В случая редът за обжалване е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което е проверена правилността на първионстанционния съдебен акт и след отмяната му е оставена без уважение молбата за допускане на обезпечителни /привременни/ мерки по чл. 60а, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗПД.
По изложените съображения частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което не следва да се обсъждат и доводите на жалбоподателя за наличието на касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Затова Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „Е” ЕООД гр. П. срещу определение № 776 от 09.06.2009 г. по ч. гр. д. № 1 089/2009 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, ІІІ – ти състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: