Определение №715 от 6.6.2013 по гр. дело №945/945 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 715
София, 06.06.2013 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 945 по описа за 2012 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. М. А. срещу решение № 1979/20.12.2011 г. по гр.д. № 2987/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд от 27.05.2011 г. по гр.д. № 1082/2006 г., с което е отказано на А. А. допълване на решението от 17.03.2011 г. по същото дело.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С решение от 17.03.2011 г. по гр.д. № 1082/2006 г. състав на Софийски градски съд е отхвърлил иска на А. М. А. против Дирекция за национален и строителен контрол и Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството за солидарното им осъждане да заплатят обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в резултат на действия на началника на ДНСК, които са пречка за отстраняване строителни пороци на жилищна сграда, построена от Ж. „Е.”, а от там и влизане във владение и получаване на нотариални актове от член-кооператорите. Незаконните действия на ДНСК и Министерството на регионалното развитие и благоустройството се изразяват в следното: С писма от 1996 г. ДНСК е констатирало, че акт обр. 16 от 1992 г. за приемане на сградата е недействителен; отказало е приложение на чл. 164 З.; ЗМВРБ е приело, че същият акт обр. 16 удостоверява законосъобразно въвеждане в експлоатация приемането на сградата. ДНСК е постановило заповед № 87/1999 г., с която е отменен акт обр. 16/1992 г. и МРРБ е повторило процедурата по приемане на жилищната сграда. Заповедта на ДНСК е обжалвана и е обявена за нищожна от съда. ДНСК не е постановил нова заповед за отмяна на акт бр. 16/1992 г.
А. А. е подал молба за допълване на съдебното решение с произнасяне дали акт обр. 16, е законосъобразен или не.
Съставът на първостепенният съд е приел същата за неоснователна. Изложил е мотиви, че с решението от 17.03.2011 г. се е произнесъл по всички претенции, които са по чл. 1 ЗОДОВ и са за заплащане на парични суми като обезщетения за имуществени и неимуществени вред. Дали акт обр. 16 е законосъобразен или не, съответно следвало ли е съдът да разгледа този довод в мотивите на съдебния акт, е въпрос, който може да бъде поставен по реда на обжалването на решението, не и в производство по допълването му.
Въззивният Софийски апелативен съд е потвърдил решението, постановено по реда на чл. 193 ГПК от 1951 г., отм., като е изложила аналогични съображения.
Срещу това решение е подадена касационна жалба от А. М. А..
Администриращият съд я оставил без движение по чл. 285, ал. 1 ГПК с подробни указания.
А. М. А. е поискал правна помощ по реда на ЗПрП, каквато му е предоставена от Софийски градски съд .
За процесуален представител на страната е назначен адв. П..
Представено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, което след поредни указания на администриращият съд е придружено с молба от страната, приподписана от адв. П..
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и касационно обжалване не следва да се допуска.
Видно от оплакванията в касационната жалба, страната е несъгласна със съдебното решение по чл. 1 ЗОДОВ, като основаванията да иска допълването му са по съществото си оплаквания за неправилност.
Поставените въпроси в т.1 и т.2 от изложението към касационната жалба нямат никакво отношение към съществения в случая правен проблем – дали съдът дължи допълване на решението си по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК от 1951 г. /отм./.
Въпросите са: за осъществяването на състава по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ при действия и бездействия на длъжностни лица при изпълнение на длъжността им, довели до причиняване на вреди и конкретно за отговорността на МРРБ по чл. 220 ЗУТ; за неизпълнението на задълженията за контрол на ДНСК и МРРБ; за необходимостта от длъжностна дисциплина; за задължението на съда да дава указания във връзка с поддържано оплакване за несъставяне на актове № 14, 15, 16; за представяне на оригинал за сверяване с копието на акт обр. 16.
В случая, в процедурата по чл. 193, ал. 1 ГПК от 1951 г., отм. съдът се е произнасял единствено до това бил ли е надлежно сезиран с иск, по който не се е произнесъл и по този единствено обуславящ изхода на спора въпрос, няма поставен от касатора никакъв въпрос.
За пълнота на изложението само следва да се посочи, че съдържанието на изложението към касационната жалба, че няма съставен изобщо акт обр. 16, противоречи на искането в самата молба за допълване са решение, с което съдът да се произнесе дали акт обр. 16 е законосъобразен. Отделен е и въпросът, дали ,ако действително подобен иск беше предявен, той би бил допустим.
В изложението към касационната жалба е поставен и въпроса за подведомствеността на производството – дали следва да се разгледа иска по чл. 1 ЗОДОВ от общите граждански или от административен съд. Разглеждането му не обуславя допускане на касационно обжалване, тъй като няма съмнение в съдебната практика, че образуваните до 01.03.2007 г. административни дела в окръжните съдилища – преди влизане в сила на кодекса и след това, до 01.03.2007 г., се довършват от същите съдилища по досегашния ред, а случаят е такъв.
Исковете са по чл. 1 ЗОДОВ и са предявени в СГС през 2006 г. Молбите за тълкуване, допълване на решение, за поправка на явна фактическа грешка, се разглеждат от съда, постановил решението, за което се твърди наличие на някой от изброените по-горе пороци.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р ЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 1979/20.12.2011 г. по гр.д. № 2987/2011 г. на Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Копие от определението незабавно да се изпрати на А. М. А..

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top