О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 715
Гр.С., 09.11.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември през двехиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.2893 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. М. срещу решение от 11.01.16г. по г.д.№.5425/15 на Софийски градски съд, ІІІ Вс. – в частта му, с която е потвърдено решение от 29.10.14 по г.д. №.15046/13 на СРС, ІІ ГО, 65с., за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.200 КТ за разликата над 10000лв. до 30000лв.
Ответната страна МБАЛ [фирма] оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск за основателен за сумата 10000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, и е потвърдил решението на първоинстанционния съд за отхвърлянето му за разликата над този размер, вкл. препращайки към мотивите на основание чл.272 ГПК. Приел е, че са налице предпоставките на чл.200 КТ за ангажиране на отговорността на ответника като работодател на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания във връзка с травматично увреждане, признато по надлежен ред за трудова злополука. Същевременно е намерил, че е налице съпричиняване в размер на 50% – тъй като ищцата е допринесла за увреждането, като е проявила груба небрежност. По делото няма спор, че увреждането е настъпило на 23.01.12г., когато М.М., на длъжност „старши медицински секретар”, след като събрала паричните суми, постъпили от отделните регистратури, ги брояла, описвала и прибирала в каса в т.нар. „командна зала” в страничен коридор от централно фоайе. Тогава тя била нападната от неизвестно лице, което, след като я ударило с гумена палка по дясната ръка и главата, отнело от владението й сумата 30000лв., причинявайки й телесни повреди. По спорния въпрос дали е налице съпричиняване въззивната инстанция е отразила, че за да е налице такава, трябва пострадалият да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат и лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати, като не е положил и най-елементарна грижа – която и най-небрежният човек би положил за своите работи. Съдът е приел, че вина за злополуката има не само работодателят – който в нарушение на чл.24 ал.1 и ал.2 З. не е създал необходимата организация за сигурност и безопасност при отчитане на паричните средства, но и ищцата. Посочил е, че от анализа на доказателствата се установява, че тя е допринесла за настъпване на злополуката, тъй като при изпълнение на трудовите й задължения досежно отчитане на паричните средства, представляващи дневен оборот на ответното дружество, не е извършила необходимата за това проверка дали вратата на помещението, в което се е извършвало отчитането, е била заключена, както и дали е била охранявана от съответните длъжностни лица, на които е вменено такова задължение. Поради това е прието, че тя не е положила необходимото старание и внимание, в нарушение на технологичните правила и правилата за безопасност на труда, за които е била надлежно уведомена. По този начин с поведението си сама се е поставила в опасност и е улеснила извършването на грабежа на паричните средства. Опасността от грабеж при незаключено помещение, в което се е извършвало отчитането, както и неизвършването на проверка дали е било охранявано от съответните длъжностни лица, е могла да бъде предвидена и при най-елементарната положена грижа. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът е съобразил тежестта на уврежданията, техния интензитет, периода на възстановяване, продължителността на търпените от травмата болки и страдания /6м./, неудобствата през периода на лечение /който не е установено да е продължил повече от няколко месеца/, в това число от невъзможността за самостоятелно пълноценно обслужване /който факт е влияел и на психическото състояние, довел е до стрес и допълнителен дискомфорт/, значителното подобрение на ръката й – без, обаче, да е налице пълно възстановяване и при наличие на козметичен дефект /висящ и неподвижен при разперване пръст, с променен цвят на кожата/, възрастта на ищцата /32г. към датата на увреждането/, обществения критерий за справедливост – и е приел, че справедливото обезщетение възлиза на 20000лв. При това положение, след приспадане на съответното съпричиняване в размер на 50% на основание чл.201 ал.2 КТ, предявеният иск е бил уважен за 10000лв.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси: 1.”Кога пострадалият работник при трудова злополука е проявил груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ, водеща до съпричиняване?” /реш.№.1026/18.12.09 по г.д. №.4001/08, І ГО/; 2. „Какъв е начина за определяне на обезщетението за неимуществени вреди с оглед принципа на справедливост на чл.52 ЗЗД?” /ППВС 4/23.12.68/.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Във връзка с първия изведен въпрос е налице задължителна практика на ВКС, в това число цитираната, съгласно която груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ е неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия – при проявена от работника липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност (реш.№.348/11.10.11 по г.д.№.387/10, ІV ГО на ВКС, реш.№.62/24.02.2015 по г.д.№.2798/14, ІV ГО на ВКС, реш.№.291/ 11.07.12 по г.д.№.951/2011, ІV ГО на ВКС/, респективно груба небрежност е налице, когато работникът е съзнавал, предвиждал настъпването на вредоносните последици, но е мислил да ги предотврати /реш.№.1026/ 18.12.09 по г.д.№.4001/09, І ГО на ВКС/. Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата. В. съд не се е отклонил от горепосочената задължителна практика, а е изходил от възприетите в нея принципни постановки, които е инкорпорирал и в текста на решението си. Именно съобразявайки я – на база събраните по делото доказателства – е приел, че в случая ищцата е действала в нарушение на технологичните правила и правилата за безопасност на труда, за които е била надлежно уведомена, без да извърши необходимата проверка, без необходимото старание и внимание – като опасността от грабеж при незаключване на помещението, където се извършва отчитането на паричните ценности, и неизвършване на проверка охранява ли се то от съответните длъжностни лица, би следвало да бъде предвидена при полагане и на най-елементарна грижа по делото. При тези обстоятелства не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и във връзка с втория изведен въпрос. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т.гр.д.№.3/2004 на ОСГК на ВКС/. В задължителната практика, вкл.т.ІІ от ППВС №.4/23.12.1968, са определени критериите за понятието „справедливост“. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да прецени характера и степента на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения. В. съд не е отрекъл задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. При определянето му е съобразил тежестта на уврежданията, техния интензитет, периода на възстановяване, продължителността на търпените от травмата болки и страдания, неудобствата през периода на лечение, в това число от невъзможността за самостоятелно пълноценно обслужване – довела до допълнителен стрес и дискомфорт, значителното подобрение на ръката при липса на пълно възстановяване и при наличие на козметичен дефект, възрастта на ищцата, общественият критерий за справедливост. Предвид изложеното въззивната инстанция се е произнесла в съответствие с цитираната от касатора задължителна практика на ВКС и не е налице соченото противоречие с нея.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.01.16г. по г.д.№.5425/15 на Софийски градски съд, ІІІ Вс.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: