ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 715
София, 18.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 680/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Е. Н. – от гр. С. срещу Решение от 18.ІІІ.2009 г. по гр.д. № 3021/ 2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила Решение от 23.VІІ.2008 г. по гр.д. № 6782/ 2007 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иск по чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД за 8130 лв. – връщане на дадено на отпаднало основание, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В Изложение на обстоятелствата за допускане на касационно обжалване жалбоподателката излага, че по въпроса: при пълно неизпълнение на изпълнителя, може ли възложителят да претендира разваляне на договора, без да премине през други заместващи компенсации, обезщетения, неустойки, съдът е направил неправилен извод – че ищцата не е дала подходящ срок за изпълнение, който не кореспондира на събраните доказателства. Жалбоподателката интерпретира фактите по делото, въз основа на които обосновава довода, че е изправна страна, а изпълнителят не е изпълнил поръчаните мебели в уговорения срок и съдът не е отчел, че изпълнителят сам си е взел обратно доставената част от тях, за да отстрани недостатъците, като възложителят няма задължение да приеме частично изпълнение и с недостатъци. Жалбоподателката поддържа, че е дала подходящ срок на изпълнителя (с нотариалната покана) и че е неправилен изводът на съда, че претендира директно разваляне на договора, без да премине през други заместващи компенсации, което е отказала необосновано, в който смисъл сочи практика на ВКС: Р. № 1058/22. ХІ.2005 г. по т.д. № 361/2005 г. и Р. № 574/ 5.VІІ.2006 г. по т.д. № 65/2006 г. Жалбоподателката извежда въпроса: правните последици на изявлението за прекратяване на договора, трябва ли да се извличат от вида на задължението и начина на изпълнение, на който въпрос счита, че съдът е отговорил в противоречие с материалния закон – чл. 87 ал. 2 вр. чл. 88 ал. 1 ЗЗД, в който смисъл сочи Р. № 1574/7.І.2004 г. по т.д. № 361/ 2003 г. на ВКС. Жалбоподателката сочи процесуалноправен въпрос, разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС: чия е тежестта на доказване факта на доставянето и предаването на изработеното, като счита, че това е в тежест на изпълнителя. Поддържа, че тъй като до 22. ХІІ.2005 г. не е било доставено изцяло и с необходимото качество кухненското обзавеждане и мебелите за антрето, не е подписан констативен протокол, като договорът е прекратен от нея поради виновно неизпълнение на изпълнителя, и при липса на данни да е имал готовност за изпълнение, и счита, че следва да й се върне даденото – в който смисъл е Р. № 208/16.ІІІ.2005 г. по т.д. № 377/ 2004 г. на ВКС. Жалбоподателката счита, че процесуалноправният въпрос за тежестта на доказване по иск по чл. 55 ал. 1 ЗЗД, съдът е решил в противоречие с практиката на ВКС – Р. № 574/ 5.VІ2006 г. по т.д. № 65/ 2006 г. – и като обсъжда счетоводната експертиза, липсата на приемо – предавателен протокол, и възразява по кредитирането на посочените гласни доказателства, поддържа, че е неправилен изводът, че изпълнителят е изпълнил поетите задължения и че има право да задържи исковата сума. Жалбоподателката излага, че по материалноправния въпрос за обратното действие на развалянето, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – Р. № 208/ 16.ІІІ. 2005 г. по гр.д. № 377/ 2004 г. на ВКС – при доказания факт, че тя не е получила никаква част от поръчаните мебели, а е платила аванс за всички мебели и монтаж, искът е основателен. С оглед изложеното поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба “А” О. – гр. С. по съображенията, изложени в писмен Отговор, счита, че е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване, тъй като не са посочени основания за това, а развитите оплаквания са за неправилност на решението, възразява, че жалбата е неоснователна и по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което е разгледан осъдителен иск и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанцион – ното решение, с което е отхвърлен иска за връщане на даденото по договор за изработка, на основание развалянето му от възложителя поради неизпълнение на задълженията на изпълнителя. Съдът е посочил, че ищцата претендира разваляне, без да премине през заместващи връщането на престацията й компенсации, обезщетения, неустойки – без да изчерпи възможностите за реално изпълнение, което е било възможно и което е отказала необосновано. Приел е, че в тежест на ищцата е да докаже налице ли е виновно неизпълнение на ответника – забавено или некачествено – в резултат на което да търси връщане на даденото, като в нарушение на чл. 87 ал. 1 ЗЗД не е дала подходящ срок за изпълнение, въпреки отправеното й предложение. По съображения, че възложителят е длъжен, съгласно чл. 264 ал. 1 ЗЗД, да приеме изпълнената съгласно договора работа, като може да развали договора само ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорено или обикновено предназначение, съдът е приел, че ищцата не се е освободила от задължението по чл. 266 ал. 1 изр. 1 ЗЗД. Въз основа на събраните доказателства е изложил, че тя е заявила възражения по чл. 264 ал. 2 изр. 1 ЗЗД, но не е доказала да са съществени отклонението от поръчката или недостатъците, като не е налице и забавено изпълнение с оглед събраните гласни доказателства за променения от страните срок на изпълнение. Съдът е посочил, че отказът на ищцата да приеме изработеното, е неоснователен, че като не е посочила съществено отклонение от проекта, не е дала подходящ срок за изпълнение и не е поискала отстраняване на недостатъците, необосновано е отказала съдействие за изпълнение на договора – забава на кредитора – и за нея не възникнало правото да развали договора, тъй като не е изправна страна и неоснователно претендира връщане на платеното на отпаднало основание – чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД.
От изложените от жалбоподателката правни въпроси, с оглед данните по делото, могат да се изведат релевантните за делото въпроси: материалноправните въпроси: налице ли е основание възложителят да развали договора за изработка поради виновно забавено, респ. некачествено изпълнение, била ли е длъжна ищцата да приеме изработеното и възникнало ли е за нея правото да развали договора и да иска връщане на даденото, както и процесуалноправ – ните въпроси: за доказателствената тежест на изпълнителя да докаже, че е престирал съгласно договора и за доказателствената тежест на възложителя да установи, че изпълнението е некачествено, което му дава право да развали договора. Останалите изложени от жалбоподателката въпроси: може ли възложителят направо да претендира разваляне и трябва ли правните последици на изявлението за прекратяване да се извличат от вида на задължението и начина на изпълнение, може да са важни, но не са релевантни за делото. По изложения материалноправен въпрос за обратното действие на развалянето и по изложения процесуалноправен въпрос за тежестта на доказване на иск по чл. 55 ал. 1 ЗЗД, въззивният съд се произнася, ако е възникнало потестативното право на разваляне на договора. Оплакванията на жалбоподателката, че не кореспондират с данните по делото направените от съда изводи: че не е дала срок за изпълнение (какъвто е дала с нотариалната покана), че изпълнителят е изпълнил поръчката в уговорения от страните срок, съответно продължен (а е налице неспазване на срока по договора), че е налице изпълнение от изпълнителя (а той сам си е взел частично изработените мебели, за да отстрани недостатъците), в резултат на което съдът неправилно е приел, че ищцата претендира директно разваляне на договора, без да премине през други заместващи компенсации, което е било възможно и което неоснователно е отказала, съставляват оплакване за необоснованост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – чл. 258 и сл. ЗЗД – и на съществени съдопроизводствени правила – чл. 188 ал. 1, чл. 157 и др. ГПК (отм.) – основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, каквото се съдържа в Изложението, макар изрично не е изведено от жалбоподателката. Съдът не е нарушил съдебната практика за правото на разваляне на договор за изработка и последиците от упражняването му, изразена и в решенията на ВКС, на които се позовава жалбоподателката. Основният материалноправен въпрос – допуснато ли е виновно неизпълнение от изпълнителя, което да дава право на възложителя да го развали – не е решен от възивния съд в противоречие с посочените от жалбоподателката решения на ВКС, тъй като въпросът за допуснато от страната неизпълнение, е конкретен по всяко дело и подлежи на доказване, и този въпрос е обусловен от фактите по конкретното дело и тяхното доказване. След преценка на доказателствата и обсъждане доводите и възраженията на страните, съдът е приел, че не е налице виновно неизпълнение на договора от изпълнителя, което да дава право възложителят да го развали по чл. 265 ал. 2 ЗЗД и че жалбоподателката не е оказала съдействие за крайното изпълнение на договора – неоправдано е отказала да приеме изработеното, не е дала подходящ срок за изпълнение, каквото предложение й е било направено, не се е възползвала от правата по чл. 265 ал. 1 ЗЗД, поради което, като неизправна страна, за нея не е възникнало правото да развали договора. В съответствие със съдебната практика е разрешил въззивният съд процесуалноправният въпрос за тежестта на доказване на факта на доставянето и предаването на изработеното, която е върху изпълнителя, и е неоснователен доводът на жалбоподателката за допуснато нарушение, а това, че въз основа фактите по делото и като е изложил подробни съображения, съдът е направил неблагоприятни за жалбоподателката изводи, не дава основание да се приеме, че решението противоречи на съдебната практика по изложените въпроси.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По изложените правни въпроси има трайно установена съдебна практика и не се касае до въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 18.ІІІ.2009 г. по гр.д. № 3021/ 2008 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: