4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 716
гр. София, 13.12.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т.д. N 599 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „РАДОСТ-Д.” ООД против решение № 493 от 13.12.2018г. по в.гр.д. № 674 / 2018г. на Окръжен съд –Плевен, с което, след отмяна на решение 89/28.06.2018г. по гр.д. № 70/2018г. на Районен съд – Никопол, е прогласен, на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, за недействителен по отношение на държавата договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 39, том 8, рег.№ 5183, дело 1072/2016г., вписан в Служба по вписвания при НРС с вх.рег.№ 2885/05.08.2016г., акт № 109, том 6, дело № 1083/2016г., с който ПК „Обединение” е продала на „РАДОСТ-Д.” ООД описан собствен недвижим имот, като на касатора са възложени разноските по делото.
В жалбата се твърди, че въззивното решение е неправилно като незаконосъобразно и немотивирано, и е постановено в нарушение на задължителната практика на ВКС. Касаторът счита за недоказани от ищеца следните факти: редовното връчване на ревизионния акт, съществуването на вземането на държавата, дали то не е перемирано или погасено по давност, както и намерението за увреждане на длъжника при сключване на сделката.
Ответната страна по жалбата, ТД на НАП – Велико Търново, в подробен писмен отговор излага становище за нейната неоснователност.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
От фактическа страна по делото е установено:
Със заповед № 900265/07.04.2009г., на основание чл.112 и чл.113 ДОПК, е възложено извършване на ревизия на ПК „Обединение”, със седалище [населено място], обл.Плевен, относно установяване на задължения: за данък по чл.36 и чл.38 ЗОДФЛ (отм.) за периода от 01.01.2003г. до 31.12.2006г.; данък по чл.42 и чл.43 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2008 г.; вноски за ДОО за периода 01.11.2006 г. до 31.03.2009г.; вноски за здравно осигуряване за периода 01.11.2006 г. до 31.03.2009г.; вноски за ДЗПО за професионален пенсионен фонд за периода 01.11.2006 г. до 31.03.2009г.; вноски за ДЗПО универсален пенсионен фонд за периода 01.11.2006г. до 31.03.2009г.; вноски за фонд „Гарантирани вземания на работници и служители по несъстоятелност“ за периода 01.11.2006г. до 31.03.2009г., която заповед е връчена лично на председателя на кооперацията на 16.04.2009г. Ревизията е приключила с издаване на ревизионен акт №[ЕИК] / 16.07.2009г., с който са установени за посочените данъчни периоди задължения в размер общо на 115 657, 83 лева и лихва за просрочие на плащанията им в размер на 46 583,41 лева. Ревизионният акт е представен за връчване на 23.07.2009 г. в кооперацията. Същият не е връчен на Р. Л., а на друго лице, за което ищецът сочи, че е длъжностно лице, упълномощено да представлява кооперацията, но не ангажира доказателства за това. Ревизионният акт е влязъл в сила като необжалван по административен и съдебен ред, тъй като връчването му е извършено в съответствие с ДОПК на служител адреса на кооперацията. Въз основа на ревизионния акт вземането е присъединено към образуваното изп. д. № 4444/2008г. на публичен изпълнител от РД на АДВ – Русе, като са предприети действия по изпълнителното дело – наложени са подробно описани предварителни обезпечителни мерки. За събиране на публичните вземания към кооперацията са проведени седем търга за продажба на недвижими имоти, приключили с издаване на описани протоколи.
С решение на УС на кооперацията от 23.03.2016г. е взето решение да се продаде на „Радост-Д.” ООД процесния недвижим имот на стойност 35 000 лева. С нотариален акт за продажба на недвижим имот от 05.08.2016 г. ПК „Обединение” е продала на Радост-Д. ООД описан недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. Гулянци, представляващ магазин за хранителни стоки, за сумата от 35 000 лева. От приложеното извлечение от електронен журнал на ПК „Обединение” е видно, че с платежни нареждания сумата от 35 000 лева е внесена от контрагента „Радост-Д.” ООД.
От представената справка пред въззивната инстанция относно задълженията на кооперацията към 09.07.2008г. по ревизионния акт от 16.07.2009г. е установено, че същите са в размер на 130 274,77 лева, -неизплатени лихви, което задължение е останало след извършените действия по принудително изпълнение, включително и извършените публични продажби на недвижимо имущество.
По така формулирания първи спорен въпрос въззивният съд е разяснил, че съгласно чл.171, ал.1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. След съобразяване с разпоредбата на чл.172, ал.1, т.5 ДОПК, съгласно която с налагането на обезпечителни мерки давността спира, е заключил, че от 01.01.2010г. до този момент не е изтекъл горепосоченият 5-годишен давностен срок. Същевременно уредената в разпоредбата на чл.171, ал.2 ДОПК т. нар. абсолютната погасителна давност от 10 години също не е изтекла, считано от горепосочения начален момент- 01.01.2010г.
Решаващият състав е приел, че намерението за увреждане, като елемент от фактическия състав по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, не включва такова намерение и у лицето, с което длъжникът е договарял, когато разпоредителната сделка е сключена след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения. Също така в хипотезите на чл.216, ал.1 ДОПК не е предвидена възможност недействителността да не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.
Въззивната инстанция е счела, че сам по себе си фактът на посочване на липсващи непогасени подлежащи на изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски в декларацията от 05.08.2016г., съпоставен с останалите установени обстоятелства, не е достатъчен да обоснове твърдението на ищеца за сключване на сделката с намерение за увреждане. За да постанови отменителното си решение и да уважи иска, окръжният състав се е позовал на разпоредбата на чл.29, ал.3 ЗК, която предвижда, че средствата, получени от продажбата на недвижими имоти и дълготрайни материални активи на кооперацията, могат да се използват за други цели само след погасяване на задълженията към държавата и изплащане на дяловите вноски на бивши член-кооператори. Когато е сключена процесната сделка са съществували задължения към държавата на кооперацията по влезлия в сила ДРА от 16.07.2009 г. и няма данни да са погасени изцяло с изплатената от дружеството – купувач сума от 35 000 лева, като данъчната оценка на процесния имот е била 28 140,20 лева.
Съдът е установил, че кооперацията притежава и друго имущество, като е счел, че свободата на избор върху кое имущество да се насочи принудителното изпълнение, дава основание на неудовлетворения кредитор да иска да се запази в патримониума на длъжника всяко едно притежавано имущество през времето на съществуване на вземането, поради което въззивната инстанция не излага доводи доколко стойността на имуществата, по отношение на които са наложени обезпечителните мерки, надхвърля стойността на вземането, и дали кредиторът по ревизионния акт от 2009г. може да се удовлетвори при реализация на съответния изпълнителен способ спрямо имуществото, върху което са наложени описаните обезпечителни мерки, респ. да е предложено в изпълнителното производство изпълнението да е насочено и върху друго имущество, притежавано от кооперацията, чрез което да може да се за погаси задължението й по ревизионния акт от 2009г.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следния правен въпрос, който, според касатора, е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда, поради което е от значение за изхода на делото: „Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото и да изложи мотиви във връзка с намерението за увреждане на длъжника като елемент от фактическия състав, пораждащ правото по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК? Касаторът се е позовал на наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като цитира следната съдебна практика: решение № 436/22.12.2011г. по гр.д. № 308/2011г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 27/28.02.2013г. по т.д. № 410/2012г. на І т.о. на ВКС. Също така счита, че е налице хипотезата на чл.280, ал.2, предл.последно ГПК.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Въпросът, поставен от касатора, е обуславящ за изхода на спора, поради което покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Независимо от това, въззивното решение въз основа на така формулирания въпрос не може да бъде допуснато да касационен контрол, тъй като не са осъществени посочените от жалбоподателя допълнителни селективни предпоставки – по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В противовес на твърдението на касатора, въззивната инстанция е изложила мотиви за наличие на намерение за увреждане на държавата от страна на длъжника – продавач при сключването през 2016г. на атакуваната сделка, позовавайки се на установените от доказателствата факти, че след влизане в сила през 2009г. на ревизионния акт е останало неизплатено задължение за лихви към държавата, независимо че въз основа на ревизионния акт са извършени множество действия по принудително изпълнение върху имущество на кооперацията от публичния изпълнител, и при тези обстоятелства неизправният длъжник се е разпоредил с процесния недвижимия имот, предмет на договор за покупко – продажба, чиято недействителност се иска да бъде обявена. Именно въз основа на съвкупната преценка на конкретните факти по делото, в съответствие с цитираната практика на ВКС, решаващият състав е извел намерението на длъжника за увреждане на държавата. Ето защо, не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като наличието на практика на ВКС по поставения въпрос, изключва приложението на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като липсва изменение на обществените условия или на законодателството, които да предпоставят промяна на тълкуването на нормите.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Въз основа на изложените съображения, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 493 от 13.12.2018г. по в.гр.д. № 674 / 2018г. на Окръжен съд – Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.