4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 716
С., 15,11,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………………….……….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 41 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 3750 от 23.ХІ.2010 г. на [фирма]-гр. П., област Г., подадена против въззивното решение № 154 на Габровския ОС от 14.Х.2010 г., постановено по гр. дело № 218/2010 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 25 на РС-Трявна от 5.V.2010 г. по гр. д. № 299/2009 г.: за отхвърляне исковете на този търговец с правно основание по чл. 327, ал. 1 ТЗ и съответно по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу „Д. П.” Т., от които първият за присъждане на сума в размер на 11 643.53 лв., претендирана като обезщетение за неизпълнение на сключен помежду им неформален договор от 15.ХІІ.2008 г. за продажба на дървесина /относно непредаването на количество от 111.44 куб. м. иглолистни трупи за бичене/, а вторият – за присъждане на мораторна лихва върху тази главница в размер на сумата 233.91 лв., дължима за периода 5.Х.2009 г. – 9.ХІІ.2009 г.
Оплакванията на д-вото касатор са за незаконосъобразност и постановяване на атакуваното въззивно решение „в противоречие със събраните по делото гласни и писмени доказателства”. Поради това се претендира касирането му, като неправилно, и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на търговеца настоящ касатор срещу „Д. П.” Т. да бъдат уважени в предявените размери, ведно с присъждане на всички направени по делото разноски, вкл. платеното възнаграждение за един адвокат.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма]-гр. П. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение Габровският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и по решаван противоречиво от съдилищата материалноправен въпрос: за меродавния момент, от който преминава собствеността върху определено количество дървесина от съответното държавно горско стопанство върху купувача, като евентуално изразено в бъдеще становище на ВКС по същия щяло да е от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото. Към това свое изложение касаторът не е приложил нито решения на ВКС, нито влезли в сила такива на съдилища от страната, обосноваващи наличието на приложно поле в хипотезите по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК.Същевременно касаторът [фирма] е поддържал, че имало и втори материалноправен въпрос, по който въззивният съд „дори не се е произнесъл” – за приложението на чл. 80, ал. 14, т. 1 от закона за горите.
Ответното по касация „Д. П.” Т. със седалище и адрес на управление в същия град не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, изложени в жалбата.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Габровския ОС, касационната жалба на [фирма]-гр. П., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отхвърли и двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на търговеца настоящ касатор /с правно основание по чл. 327, ал. 1 ТЗ и съответно по чл. 86, ал. 1 ЗЗД/ въззивната инстанция, ползвайки се от възможността по чл. 272 ГПК, е приела, че предаването на собствеността, а оттам и преминаването на риска в тежест на купувача-настоящ касатор върху процесното количество дървесина от 111.44 куб. м., е станало надлежно с подписаните на датата 15.ХІІ.2008 г. между страните по спора четири приемо-предавателни протокола, както и с един от датата 2.ІХ.2008 г., всичките пет представляващи частни документи, ползващи се с доказателствена сила, съгласно чл. 180 ГПК, която не е била оборена по делото.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, респ. в съответната атакувана негова част, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на решаващия съд по това дело. В случая, въз основа на доказателствата по делото относно действителните уговорки между страните по спора решаващият съд се е произнесъл по релевирания от касатора въпрос съобразно установения по делото факт на подписани 5 приемо-предавателни протокола за преминаването на собствеността върху упоменатите в тях количества дървесина от държавното горско стопанство-продавач в патримониума на ищцовото Е.-купувач. Липсват данни този въпрос да е бил решен в противоречие с практика на ВКС, или да е решаван противоречиво от съдилищата в страната, доколкото е бил предмет на конкретна уговорка между страните по делото, а и съобразно задължителните постановки по т. 4 на горецитираното тълкувателно решение не се релевират от страна на търговеца настоящ касатор непълноти, неясноти или противоречия в закони, чието отстраняване да е наложително по тълкувателен път.
В заключение, твърдяното непроизнасяне на въззивната инстанция по материалноправен въпрос, който за първи път се повдига в изложението към жалбата, не обосновава приложно поле на касационния контрол.
С оглед на този изход на производството по чл. 288 ГПК на касатора [фирма]-гр. П. не следва да бъдат присъждани разноски.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 154 на Габровския окръжен съд от 14.Х.2010 г., постановено по гр. дело № 218/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1