О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 716
София, 15.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 136 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. Г. М. против решение № 209 от 22.02.2010г. по гр.д.№ 2379 по описа за 2009г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 2903/06.10.2009г. по гр.д.№ 9752/2007г. на Варненски РС в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 108 от ЗС, предявени от Ф. А. Я. за 413,57 кв.м. от имот 2629 и по чл. 97, ал.1 от ГПК за 495,05 кв.м. от имот 2623 и вместо това касаторката Ж. Г. М. е осъдена да отстъпи собствеността и предаде владението на Ф. А. Я. върху реална част с площ 413,57 кв.м. от имот 2629 и е признато за установено по отношение на същата, че ищеца е собственик на реална част с площ 495,05 кв.м. от имот 2623 по плана на новообразуваните имоти на СО “Б.-юг” в землището на [населено място].
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 108 от ЗС, тъй като ищецът не е доказал правото на собственост на наследодателя си преди колективизацията и за необоснованост на извода, че не е доказано, че касаторката е построила сграда в предоставеното й за ползване место.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК не са формулирани ясни въпроси. Акцентира се на задължението на съда да изследва правото на собственост на ищеца по иск за собственост и да извърши косвен съдебен контрол на решението на ПК по иск за собственост за наличието на предпоставките за реституция.
Ответникът по касация не взема становище по жалбата..
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ищецът е наследник на А. Я. Д., починал на 26.01.1980г. В това качество, с решение № 530/08.07.1998г. му е възстановено правото на собственост в съществуващи реални граници върху имот 340 по КП от 1997г. с площ 5,461 дка, в очертанията на който попадат процесните имоти 2623 и 2629 по ПНИ. Не се съхраняват писмени данни за правото на собственост и за влизане на наследодателя на ищеца в ТКЗС. От гласните доказателства се установява, че той е работил нива от 5-6 дка преди колективизацията в граници, които и сега съществуват. Имотът е фактически отнет от него. Правото на собственост в административното производство е установено с декларация по чл. 12, ал.3 от ЗСПЗЗ. На ответницата /сега касатор/ Ж. Г. М. на основание ПМС № 76, с решение № 11/1 от 21.06.1979г. е предоставено правото на ползване върху хавра от 0,6 дка в землището на [населено място], м. Б. при описани граници. На М. е издадено строително разрешение № 141 от 21.03.1983г. за сезона дървена постройка в имота на площ 20 кв.м. С оценителен протокол от 30.09.1993г. е оценена сграда в имота от 19 кв.м. Няма доказателства за заплащане на определената цена на земята.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик на имот 340 по КП от 1997г. на основание давност, наследство и реституция по ЗСПЗЗ, тъй като с цитираното решение на ПК имота е достатъчно индивидуализиран. По ревандикационния иск е прието, че ответницата ползва имота без основание, тъй като не е доказала, че изградената в имота сграда отговаря на изискванията и че е заплатила местото. По установителния иск за имот 2623 е прието, че ищеца доказва правото на собственост върху частите, съвпадаща с имот 340.
Общият критерий, по който се селектират делата с оглед допускането им до касационен контрол е формулираният от касатора основен материално правен, или процесуален въпрос, разрешен от възивния съд при някоя от хипотезите на чл. 280, ал.1 т. 1-3 от ГПК. Това изискване е свързано с диспозитивното начало в гражданското производство и цели да очертае предмета и пределите на касационната проверка. Формулираният основен правен въпрос е общото основание за допускане до касация, необходимо при всяка от трите хипотези, дефинирани в чл. 280, ал.1 от ГПК и обуславящи допълнителното основание за допускане до касация. Този въпрос следва да е свързан с предмета на спора, с разрешаването на преюдициален въпрос, по отношение на спорното право, от разрешаването на които зависи изхода от спора, или с разрешаването на процесуални въпроси, от които зависи надлежното упражняване на процесуалните права, обезпечаващи постановяване на правилно решение.
Касаторката не е формулирала нито един въпрос, а съдът служебно не може да го извлича, съгласно т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Доводите за неправилност на решението не удовлетворяват изискването на чл. 280, ал.1 от ГПК, тъй като неправилността на решението е касационно основание по чл. 281 от ГПК, което съдът разглежда само ако допусне до касационен контрол въззивното решение. Постановеното решение съответства на представената съдебна практика, посочваща предпоставките на иска по чл. 108 от ЗС и необходимостта по този иск ищецът да докаже главно и пълно правото си на собственост. Съдът е изложил мотиви защо счита за доказано правото на собственост на ищеца по наследство, давност и реституция по ЗСПЗЗ., правилността на които не може да се проверява в тази фаза на процеса. Действително в производството по чл. 108 от ЗС при оспорване на правото на собственост, възстановено с решението на ПК, съдът извършва косвен съдебен контрол за валидността на решението по чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ и наличието на материалните предпоставки за реституция, включително и на решението по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ. /Р № 199 от 12.05.2011г.по гр.д.№ 345/2010г. на ІІ гр.о./ Утвърди се обаче съдебната практика, според която по този иск, ответникът не може да оспорва земеделската реституция и да противопоставя възражения, които не са свързани със защита на негови права.- Р № 885 от 13.12.2010г. по гр.д.№ 1468/2009г. на І гр.о. по чл. 290 от ГПК. С Р №595 от 04.12.2009г. по гр.д.№3474/2008г. на ВКС, ІІ гр.о., Р №329 от 27.04.2010г. по гр.д.№927/09г. на І гр.о.; Р №185/28.05.10г. по гр.д.№65/10г. на ІІ гр.о.; Р №540/13.07.10г. по гр.д.№1837/09г. на І гр.о.; Р № 365/15.10.10г. по гр.д.№1493/09г. на ІІ гр.о. С тези решения се приема, че по иск за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът не може да оспорва легитимацията на ищеца с възражението, че неговият наследодател не е бил собственик на имота, предмет на решението на ПК, респективно ОСЗГ към момента на обобществяването му, ако самият той не заявява права върху имота към същия момент. Ответникът може да противопоставя на предявения иск само собствени права, които изключват правата на ищеца. Ответницата е противопоставила право на собственост, придобито по пар. 4а от ЗСПЗЗ за имот 2629, но не е доказала, че сградата отговаря на изискванията за такава, посочени в тълкувателната норма на пар.1в от ДР на ППЗСПЗЗ и, че е заплатила имота. Това е решаващия мотив за уважаване на предявеният против нея иск по чл. 108 от ЗС. Затова решението на въззивния съд не противоречи на цитираната съдебна практика, поради което няма основание за допускането му до касация. Това се отнася и за имот 2623, за който не е съседен на имот 2629, а отстои на разстояние от него и не се установява нито да е предоставян за ползване и да е застрояван, нито да е оценяван и заплащан. Затова и в тази част решението не следва да се допуска до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 209 от 22.02.2010г. по гр.д.№ 2379 по описа за 2009г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба на Ж. Г. М.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: