О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 716
София, 02 юни 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №376по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. А. А. –В. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Д., срещу решение от 22.10.2013г., постановено по в.гр.д.№1594/2013г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 11.061.2013г. по гр.д.№4546/2011г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.74, ал.1 ЗЗДискр. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 33 567,71лв. В частта по иска за обезщетение за неимуществени вреди решението е влязло в сила като необжалвано от никоя от страните.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез процесуален представител адв.Д., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне изцяло на предявения от С. А. А. –В. иск с правно основание чл.74, ал.1 ЗЗДискр. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 33 567,71лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че с въззивното решение са разрешени въпросите: „следва ли да се считат за предвидими имуществените щети, които търпи увреденото лице при условие, че същото е лишено от доход, който е получен от друго лице на основание, на което би следвало този доход да бъде получен от увредения” и „считат ли се за пропусната полза сумите, които са заплатени на трето лице, ако увредения е бил неправомерно лишен от право да положи труд за получаването им”. Касаторът счита, че поставените въпроси са разрешени с въззивното решение в противоречие с Тълкувателно решение №2/2012г. на ВКС, ОСГТК/мотиви/. Тълкувателно решение №2/2012г. на ВКС, ОСГТК е постановено по тълк.д.№2/2012г. на ВКС, ОСГТК по въпроса: „подлежат ли на обжалване по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК определенията по чл.282 ГПК, с които Върховният касационен съд се произнася по искане на жалбоподателя за спиране изпълнението на въззивното решение”, и никъде в неговото съдържание не е прието нещо, което да е относимо към поставените от касатора въпроси.
Касаторът сочи, че с въззивното решение са разрешени въпросите: „има ли сила на присъдено нещо по отношение на съда решението на Комисията за защита от дискриминация, ако в диспозитива е признато за установено, че управляващия юридическото лице е нарушил закона за защита от дискриминация, вследствие на което са засегнати законните интереси на увреденото лице, и следва ли да се приеме със сила на присъдено нещо за установено, въз основа на този диспозитив, че лицето е претърпяло вкл. имуществени щети” и „при посочените в предходната точка обстоятелства, какви са пределите на установяване от съда в хода на съдебното производство; не следва ли да се приеме, че в горната хипотеза съдът следва да установи само дали юридическото лице ще носи отговорност по реда на чл.49, вр. чл.45 за действията на своя управител и да определи размера на обезщетението, вкл. за имуществените щети”. Не е налице соченото от касатора правно основание по чл.280, ал.1, т.3 КТ, тъй като само е посочена разпоредбата на закона, но не е обосновано от касатора поставения въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване, поради което необосновано сочи, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Също така не е обосновал твърдението си, че поставения от него въпрос е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.10.2013г., постановено по в.гр.д.№1594/2013г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: