1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 716
[населено място], 02.08.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 2286/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма] в н. срещу решение № 127 от 20.01.2015г., постановено по т.д. № 3004/2014г. на Софийския апелативен съд, с което след отмяна на решение № 53 от 4.04.2014г. по т.дело № 35/23013г. на Окръжен съд, [населено място] е признато за установено по отношение на [фирма] – [населено място], че в полза на [фирма], [населено място] не съществуват по отношение на [фирма] обезпечено с договор за особен залог на търговско предприятие вземане по договор за заем от 1.02.2011г. в размер на 294 607 лв. и вземане от 22 852 .28 лв. представляващо договорна лихва върху главницата от 294 607 лв. за периода от 1.02.2011г. до 1.11.2011г. и 30 049.68 лв. представляващо мораторна лихва върху същата главница за периода от 1.11.2011г. до 26.10.2012г., вземане за сумата от 44 950.42 лв. представляваща главница за предоставени заемни средства по договор за финансова помощ за погасяване на текущи задължения по банков кредит и съдебни разноски и вземане за сумата от 56 061 лв., представляващи левовия еквивалент на сумата от 28 660 евро по договор за цесия, сключен на 2.10.2012г. между Г. К. и [фирма].
Касаторът поддържа доводи за недопустимост на въззивното решение, поради това, че съдът по недопустим начин се е разпоредил с предмета на делото, като се е произнесъл по незаявен от ищеца петитум. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Решението на Софийският апелативен съд е обжалвано и от [фирма] с оплаквания за недопустимост на въззивното решение, алтернативно за неправилност на основанията по чл.281, т.3. Формулира правни въпроси, като по отношение на тях се поддържат критериите по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] в писмен отговор заявява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване по касационната жалба на [фирма].
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба на [фирма] н. независимо, че е подадена в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, е недопустима поради липсата на правен интерес от обжалване на въззивното решение. С уважаване на иска по чл.694 ТЗ и признаване за установено, че дружеството [фирма] няма вземане срещу [фирма] н. се намалява размерът на приетите вземания на кредитори, което е от полза за масата на несъстоятелността. Осребряването на имущество на длъжника, образуващо масата на несъстоятелността, е пропорционално на размера на приетите вземания, т.е. колкото по-малък е размерът на приетите вземания, за такава сума ще се осребрява имущество на несъстоятелния длъжник, като дори теоретично е възможно да не се стигне до заличаване на длъжника в несъстоятелност, ако остане имущество / чл.735, ал.2 във вр. с ал.1,т.1 ТЗ/. В този смисъл, дружеството в несъстоятелност няма правен интерес да обжалва решение по чл.694 ТЗ, с което се приема за несъществуващо вземане на кредитор. Касационната жалба на [фирма] ще следва да бъде оставена без разглеждане, като в тази част определението ще подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК.
Касационната жалба на [фирма], с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Наведените доводи за недопустимост на решението на САС / т.1 от Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/ не дават основание за допускане на въззивното решение на осн. чл.281, т.2 ГПК до касационно обжалване. Не е налице несъответствие между предмета на спора, с който е сезиран съда и решението на въззивния съд. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът [фирма] е изложил фактите и обстоятелствата за несъществуване на предявените от дружеството [фирма] вземания, така както са посочени като основание и размер в молбата за предявени вземания, депозирана пред съда по несъстоятелността. По същите вземания се е произнесъл и въззивният съд. Обстоятелството, че в петитума на иска ищецът ги е предявил като обща сума, а не като отделни вземания, така както са индивидуализиране в обстоятелствената част на исковата молба, не променя предмета на спора, с който е сезиран съда с отрицателния установителен иск по чл.694 ТЗ.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и/или процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Дружеството [фирма] е предявило вземане с молбата си по чл. 685 ТЗ от 29.10.2012г. като основанието за сумата от 294 607 лв. е „главница по договор за заем от 1.2.2011г., подписан след изкупуване на задълженията на [фирма] към други кредитори, възникнали преди 2011г. и заместващ предшестващи договори за заеми, обезпечени със записи на заповед”. За установяване по кои сметки и в какви размери са били отразени в счетоводството на ответниците плащанията по години за периода от 2006г. до 2011г. по договорите за заем, посочени в договора за заем от 1.2.2011г., налице ли е връщане на сумите по предоставения заем, както и движението на паричните средства между ответниците през 2011г. по договор за финансова помощ, с каква цел са били направени и какво е салдото към 31.12.2011г. и към 26.10.2011г., е изслушена ССЕ.
За да уважи отрицателният установителен иск по чл.694 ТЗ за сумата от 294 607лв., въззивният съд е приел, че за кредитора [фирма] не съществува вземане, произтичащо от договор за заем от 1.02.2011г. срещу дружеството в несъстоятелност [фирма]. Направен е извод, че за заемателя по договора / [фирма]/ не е възникнало валидно задължение за връщане на посочената в договора сума, тъй като така никога не му е била предавана от заемодателя [фирма], тъй като в счетоводството на дружествата не е било отразено движение на парични средства в посочената сума. Счетено е, че с оглед на направената в т.3 на договора рекапитулация на погасени от заемодателя задължения към кредитори на заемателя, възникнали преди 1.2.2011г., заемателят се явява цесионер в тези правоотношения. В тази връзка съдът е приел като неприемливо и лишено от основание твърдението на [фирма] заемът е рефинансирал/ погасил/ старите дългове и с него били договорени нови условия и падежи. САС не е приел като здрава търговска логика да бъдат изплатени задължения на [фирма] в претендирания размер, след което изпълнилото задължението лице да му предостави в заем същата сума. Тъй като в случая такава сума по договора не е предоставена, неоснователно е искането за включване в списъка на приетите вземания сумата от 294 607 лв. Като неоснователни са приети акцесорните вземания за лихви за сумата от 22 852.28 лв. / договорна лихва/ за периода от 1.02.2011г. до 1.11.2011г. и сумата от 30 049.68 лв. мораторна лихва за периода от 1.11.2011г. до 26.10.2012г.
За неоснователно е счетено претендираното вземане за сумата от 44 950.42 лв., заявено в молбата от 26.10.2012г. „ главница на предоставени през 2011г. заемни средства по договор за финансова помощ за погасяване на текущи задължения по банков кредит и съдебни разноски”. Вземането за сумата от 36 173.79 лв. съдът е отхвърлено като неоснователно по съображения : не е представен договор за финансова помощ, установените разплащания от ССЕ за времето от 2004г. до 1.1.2011г., са за период преди посочения в молбата по чл.685 ТЗ. За извършените разплащания по банков път за сумата от 13 223.37 лв. е прието, че сумите са отразени само в счетоводството на [фирма], но не и в счетоводството на [фирма], каквато възможност е била налице, с оглед на обстоятелството, че търговската му дейност е прекратена след 3.11.2011г., след счетоводните записвания в счетоводството на [фирма].
Отхвърлена е като неоснователна претенцията на кредитора [фирма] за включване в списъка на приетите вземания сумата от 56 061 лв., представляваща левовата равностойност на сумата от 28 660 евро, платена на [фирма] от Г. К. , в качеството й на поръчител по договор за кредит между [фирма] и Б.” АД. С договор за цесия от 2.10.2012г. К. е цедирала вземането си срещу [фирма] на [фирма]. САС е направил извод, че цесията е с незавършен фактически състав с оглед на обстоятелството, че не е доказано изпълнение на уговорката в договора – срещу прехвърленото вземане на цедента се дължи цена, договорена в допълнително споразумение към договора за цесия.
С оглед на уважаване на иска по чл.694 ТЗ САС е заключил, че липсата на валидно задължение по договора за заем, договорът за особен залог няма предмет. Този извод е мотивирал САС да не се е произнес по алтернативното искане за действителността на договора за особен залог на търговско предприятие на [фирма], вписан в регистъра на особените залози при АВ на 28.06.2011г.
Касаторът формулира въпрос: „ Допустимо ли е произнасяне на съда по съществуване на част от спорното вземане, ако в тази част съществуването на вземането е спорно в исковата молба само досежно наличието на привилегията?”. Това твърдение под формата на въпрос не е вярно, тъй като в исковата молба ищецът е оспорил двете вземания – за сумата от 44 950.46 лв. и 56 061 лв., поради това, че не са представени документи за възникването им, алтернативното искане е да се признаят като необезпечени с договора за особен залог вземания. Изложеното обосновава извод, че така формулиран въпросът не осъществява общата предпоставка да е от значение за изхода на спора за тези две вземания.
Въпросът: „Има ли правомощията съдът да тълкува волята на страните по заявените правни основания на претендираните вземания и следва ли преценката му за съществуването им да се ограничава на посоченото правно основание или като правопораждащ за съществуването факт за съществуване на вземането могат да послужат и безспорно установените факти за парично обогатяване на несъстоятелния длъжник ?” не попада в общото основание на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по въпрос за промяна на основанието на вземането въззивният съд не се е произнесъл, а и за първи път в касационното производство се поставя въпрос за неоснователното обогатяване на несъстоятелния длъжник. Въпрос за симулация на договора за заем / т.4/ не е обсъждан от въззивния съд, основание за недопускане на обжалваното решение по този въпрос.
Петият въпрос е по правилността на решението, тъй като се отнася до направената от съда преценка на доказателствата и дали установяват съществуването на вземането. Правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от съда и изводите му при обсъждане на доказателствата по делото не могат да бъдат предмет на обсъждане във фазата на селектиране на касационната жалба по чл.288 ГПК, тъй като основанията по касиране на неправилното решение по чл.281, т.3 ГПК са различни от основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допустимост на решението до касационно обжалване.
Въззивният съд не се произнесъл по въпрос, формулиран в т.6 на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, поради което касаторът не обосновава общото основание за допускане на решението на САС до касационно обжалване.
Въпрос 7. Касаторът формулира въпрос: Може ли да се разглежда като новация договорът за заем на вече платени задължения на заемателя и придобити вземания, произтичащи от предходни заемни правоотношения. Като допълнителното основание за касационно обжалване касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото се касае до приемане и оспорването вземане в производството по несъстоятелност
Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че конкретизиран на основание т.1 ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС е от значение за правния спор въпросът: Договор с, който старите задължения се прекратяват и се уговоря сумите по старите дългове да се считат дадени в заем, представлява ли новация? В тази хипотеза налага ли се да е налице предаване на сумата на заемателя, за да възникне заемно правоотношение? при допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, което е налице когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е настоящия случай и до колкото се касае до приемане и оспорване на вземане в производство по несъстоятелност.
. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №127/20.01.2015г., постановено по т.д. № 3004/2014г. на Софийски апелативен съд, т.о., с което е признато за установено по отношение на [фирма] – [населено място], че в полза на [фирма] [населено място] не съществуват по отношение на [фирма] в н. обезпечено с договор за особен залог на търговско предприятие вземане по договор за заем от 1.02.2011г. в размер на 294 607 лв., вземане от 22 852 .28 лв. представляващо договорна лихва върху главницата от 294 607 лв. за периода от 1.02.2011г. до 1.11.2011г. и 30 049.68 лв. представляващо мораторна лихва върху същата главница за периода от 1.11.2011г. до 26.10.2012г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №127/20.01.2015г., постановено по т.д. № 3004/2014г. на Софийски апелативен съд, т.о., с което е признато за установено по отношение на [фирма], [населено място], че в полза на [фирма] [населено място] не съществуват по отношение на [фирма] в н. обезпечено с договор за особен залог на търговско предприятие вземане за сумата от 44 950.42 лв. представляваща главница за предоставени заемни средства по договор за финансова помощ за погасяване на текущи задължения по банков кредит и съдебни разноски и вземане за сумата от 56 061 лв., представляващи левовия еквивалент на сумата от 28 660 евро по договор за цесия, сключен на 2.10.2012г. между Г. К. и [фирма].
ОСТАВЯ без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу решение №127/20.01.2015г., постановено по т.д. № 3004/2014г. на Софийски апелативен съд, т.о.
Определението за оставяне без разглеждане на касационната жалба на [фирма] може да се обжалва в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението от жалбоподателя [фирма].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: