2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 716
.
С. 20.12.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети декември, две хиляди и десета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №657/2010 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Н. Д. със съдебен адрес[населено място], приподписана от адвокат С. П., срещу определение №383 от 13.08.2010 г. по ч. гр.дело №427/2010 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определението от 23.06.2010 по гр. дело №48/2009 г. на Т. окръжен съд. С първоинстанционното определение жалбоподателката е осъдена на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплати деловодни разноски на [община] – 1 550 лв. и на [фирма],[населено място], – 1 100 лв., представляващи платени адвокатски възнаграждения. Въззивният съд е приел, че освобождаването на Н. Н. Д. от държавна такса и разноски не я освобождава от задължението и по чл.78, ал.4 ГПК да заплати разноските на ответниците при прекратяване на производството по делото.
Жалбоподателката излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправен въпрос за това дали освобождаването и от такси и разноски по реда на чл.83, ал.2 ГПК е освобождаване и от задължението и по чл.78, ал.4 ГПК. Този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по частната жалба [община] оспорва жалбата.
Ответникът по частната жалба [фирма],[населено място], не е заявил становище.
По подадената частна жалба по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Посоченият по-горе въпрос е правнорелевантен, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е решаван противоречиво от съдилищата и не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По този въпрос има и трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея на основание чл.83, ал.2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. С посочената разпоредба обаче тези лица се освобождават само от заплащането на дължимите към съда държавни такси и разноски за съдебното производство, независимо от изхода на делото. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.4 ГПК те обаче на общо основание дължат направените от ответника разноски при прекратяване на делото. Това е така, защото отговорността за разноските по делото е гражданско облигационно правоотношение, от което произтича правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените деловодни разноски. Това гражданско правоотношение между страните по делото няма връзка с освобождаването на едната от тях от финансовоправното задължение към бюджета за заплащане на такси и разноски по производството на делата.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №383 от 13.08.2010 г. по ч. гр.дело №427/2010 г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.