3
Ч.т.д.№431/12 на ВКС, ТК, 2-ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .716
гр. София, 25.07.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 23 юли през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 431 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. София срещу определение №214 от 02.04.2012 г. по ч. т. дело № 137/2012г. на ВКС, ТК, първо отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на същия жалбоподател срещу определение № 372 от 09.01. 2012 г. по ч. гр.д.16604/ 2011 г. на СГС, с което е оставено в сила определение от 04.04. 2008 г. по гр.д. 8263/2008 г. на СРС за издаване на изпълнителен лист на основание чл.237 б.Е от ГПК/отм./.
В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Претендира се отмяна на същото , допускане на касационно обжалване и отмяна на въззивното определение.
Ответникът по частната жалба [фирма] в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба срещу определението, с което е оставено в сила определение от 04.04. 2008 г. по гр.д. 8263/2008 г. на СРС за издаване на изпълнителен лист на основание чл.237 б.Е от ГПК/отм./ съставът на ВКС, ТК, Първо т.о. се е позовал на принципната касационна необжалваемост на този тип определения, съгласно практиката на ВКС в ТР№1/2001 на ОСГК.
Настоящият съдебен състав споделя горните изводи по следните съображения:
Предмет на обжалване пред ВКС е било въззивно определение, с което съдът се е произнесъл по частна жалба срещу разпореждане постановено по молба за издаване на изпълнителен лист. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 17.07.2001 г. на ВКС т. 6 : определенията, които не преграждат понататъшния ход на делото и за които е предвидена изрична обжалваемост, подлежат на двуинстанционно разглеждане. Производството пред първата инстанция е започнало по молба на кредитора от 29.02.2008 г. т.е. по реда на чл.237 б.Е ГПК/отм./ и попада напълно в категорията определения, които не преграждат понататъшния ход на делото и за които е предвидена изрична обжалваемост, т.е. такива, които подлежат само на двуинстанционно разглеждане , но не подлежат на касация.
С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното с настоящата частна жалба определение на ВКС , с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба срещу определение, което не подлежи на касационно обжалване е правилно и следва да се потвърди.
Оплакванията в разглежданата частна жалба за непълнота на обжалвания акт и претенциите за корекция в частта за разноските не могат да се разглеждат по реда на частното обжалване, доколкото за тях са предвидени други специални процедури в ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №214 от 02.04.2012 г. по ч. т. дело № 137/2012г. на ВКС, ТК, първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.