О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 716
София, 03.09.2012 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети август, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Даниела Стоянова
Като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 72/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
А. Г. М. е подал касационна жалба срещу решение № ІІІ-125 от 19.10.2011 г. по гр.д. № 1090 от 2011 г. на Бургаския окръжен съд по първата фаза на делбата на първи жилищен етаж от масивна жилищна сграда, находяща се в [населено място] , [улица] идентификатор …., гаражна клетка с идентификатор ….., лозе от 3058 дка, седма категория, представляващо имот №…., по плана за земеразделяне, находящо се в местността „П.”, в землището на [населено място] и лозе от 12 028 дка, трета категория , представляващо им. №…. по плана за земеразделяне в м. “П.” , землището на [населено място]. А. Г. М. в първата част на касационната си жалба посочва начина по който желае да бъдат описани имотите , които са допуснати до делба в решението / по отношение на първия жилищен етаж и лозето , това описание е било възпроизведено в решението/ , а във втората част споделя вижданията си за допускане до делба на подпокривното пространство.
Представено е изложение и в него А. Г. М. преповтаря оплакванията по същество изразени в касационната жалба и посочва, че според него решението по отношение на подпокривното пространство е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 34 от 15.08.1983 г. по гр.д. № 11 от 1983 г. поради което намира, че следва да се допусне касация на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Според него е допустима делба на онази част от подпокривното пространство която е прилежаща към първият етаж на сградата . Посочва и въпрос , който е в предметното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК , а именно : когато са налице два самостоятелни обекта в едно и също дворно място не следва ли към всеки обект да прилежи идеална част от дворното място, която е определена по механизма на чл.40 , ал.3, изр.2 от Закона за собствеността.
А. Г. М. е представил и отговор по двете касационни жалби , подадени от неговата сестра- ищец в делбеното производство З. Г. Л. – К.. В отговора е изразено становище за недопустимост на касационното производство по отношение на подадените от нея жалби срещу въззивният съдебен акт.
З. Г. Л. – К. е подала две касационни жалби срещу решение № ІІІ-125 от 19.10.2011 г. по гр.д. № 1090 от 2011 г. на Бургаския окръжен съд, в които оплакванията й за неправилност на решението се припокриват. Те са в предметното поле на чл.281, т.3 ГПК , а именно материална неправилност, процесуални нарушения и необоснованост.
Представила е изложение в което е поставила следните въпроси , намирайки , че те са в приложното поле на чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК както следва : следва ли да се счете едно саморъчно завещание за подписано ако под него е изписано името на завещателката , а не е положен нейния параф; следва ли въпросът за действителността на завещанието да се повдигне едва в насрещната въззивна жалба без този въпрос да е въведен в първата инстанция и въпреки ,че валидността на завещанието да не е поставена в първоначалната въззивна жалба; следва ли въззивният съд да укаже доказателствената тежест на страните ако допусне до разглеждане за пръв път пред себе си въпроса за действителността на завещанието.
По двете жалби са представени съдебни решения.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допусне до касационно разглеждане решение № ІІІ-125 от 19.10.2011 г. по гр.д. № 1090 от 2011 г. на Бургаския окръжен съд по касационните жалби на А. Г. М. и З. Г. Л. – К. защото не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Решението е съобразено с трайната съдебна практика по поставените материално правни и процесуални въпроси.
Касираното съдебно решение е постановено от Бургаския окръжен съд по първата фаза на делбата на наследственото имущество между А. Г. М. и неговата сестра З. Г. Л. – К. , което е останало от тяхната майка П. М. М. , поч. на 28.09.2008 г. /у-ние за наследници № … от …… г./.
А. Г. М. е поискал делба на следните недвижими имоти:
– първи жилищен етаж от масивна жилищна сграда, находяща се в [населено място] , [улица]., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата с идентификатор……; три мазета, находящи се в избената част на посочената по – горе масивната жилищна сграда, както следва : избено помещение с изложение от юг, с прозорци от южната част на двора, със самостоятелен вход и изход от южната част – вътрешната част на двора; избено помещение с югозападно изложение с прозорци от южната и западната част на двора и избено помещение с изложение от запад с прозорец от западната част на двора; 253,87/358,50 кв.м. ид. ч. от дворно място, с площ от 358,50 кв.м., което дворно място по регулационния план на [населено място], представлява имот №……, в кв…., който имот е бивш парцел…. като поземлен имот с идентификатор…., ; подпокривно пространство на масивната жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], съдържащо две тавански клетки: обект таван, с площ от 30,88 кв.м. и таван, с площ на самостоятелния обект: 41,32 кв.м.;
– гаражна клетка, застроена в средната част от южната част на дворното незастроено гараж с идентификатор по кадастралната карта за [населено място……..със застроена площ от 16 кв.м.; Делбата на тези имоти е допусната при равни дялове;
– лозе от 12,028 дка, трета категория, в землището, представляващо имот № …. по плана за земеразделяне на [населено място] , м. “П..”; Делбата е допусната при равни дялове.
– лозе от 3,058 дка, седма категория, представляващо имот №.. по плана за земеразделяне на гр. “К.” м. “П.”; Делбата на този имот е допусната при квоти ? за А. Г. М. и ? ид.ч. за З. Г. Л. –К..
Спора между страните е за квотите при които следва да се допусне делба на безпротиворечиво установените съсобствени имоти по наследство и основно по действитлността на направеното саморъчно завещание на 15.01.2007г. от майката на страните П. М. М. в полза на З. Г. Л. –К.. К. счита, че съгласно представеното завещание тя има право на ? ид.ч. от обектите в жилищната сграда .
Основното оплакване на А. Г. М. е по отношение делбата на подпокривното пространство. Настоящият състав на ВКС намира, че до делба правилно е допуснато цялото подпокривното пространство , което представлява обща част на сградата . Изводите на въззивният съд са съобразени с Тълкувателно решение № 34 от 1983 г на ОСГК на ВС и развитото разбиране, че подпокривното пространство представлява обща част на сградата по естеството си и като такова е прилежащо към отделните обособени обекти , поради което по отношение на него като самостоятелен обект искът за делба правилно е бил отхвърлен. Правилно е постановена делба на таванската стая, която е складово помещение, което представлява част от жилището и се допуска до делба като акцесорна принадлежност към него, съобразно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗС. Гаража като самостоятелен обект също притежава идеални части от общите части на сградата и от дворното място , който при извършването на делбата следва да бъдат определени. Поставените от А. М. въпроси предстои да бъдат решени в съдебният акт по втората фаза на делбата.
По повдигнатите от З. Г. Л. –К.. К. въпроси настоящият състав също намира ,че не следва да се допусне касационно обжалване .
Съгласно изискванията на чл.25, ал.1 от ЗН завещанието трябва да бъде написано ръкописно от завещателя, датирано и подписано от него. Върху представеното завещание , вписано в т…., №…, вх. рег. ….. са материализирани две волеизявления на наследодателката П. М. М. . В първото завещателно разпореждане са налице всички елементи от фактическият състав на чл.25, ал.1 от Закона за наследството ,а именно : изцяло е написано ръкописно от завещателката, включва означение на датата, когато е съставено- 15.01.2007 г. и е подписано/парафирано/ от М.. Второто изявление върху същия хартиен носител включва завещателно разпореждане, но е недовършено . То е датирано и съдържа недовършено изписване на името на завещателката . При неговата оценка въззивният съд правилно се е водил от характера на саморъчното завещание като формален акт, при който съгласно чл.42, б. “б” от Закона за наследството всяко отклонение от правилата , предвидени императивно относно формата в чл.25, ал.1 от Закона за наследството води до правната последица- нищожност . Поради това освен , че всички разпореждания в завещанието трябва да се съдържат в самото завещание, стриктните правила се отнасят и до датата на завещанието и до подписа на завещателя. Подписът трябва да е ясен и да бъде поставен след завещателните разпореждания. Нищо не може да запълни съществената празнота във формалния акт, колкото и да се разкрива по друг, неформален начин волята на завещателя. В случая недовършеният подпис е равен на липса на подпис. Изводите в тази насока на Бургаския окръжен съд са съответни на трайната съдебна практика. Касация не следва да бъде допусната и по процесуалният въпрос , които макар и съществен не е относим към разгледаният спор. Завещанието е представено в първата инстанция с отговора на З. Г. Л. , който има вх. № 25508 от 5.11.2009 г. В първото по делото заседание е извършено оспорване на завещанието и по точно на неговата автентичност . Липсата на който и да е от трите компоненти на акта обуславя неговата нищожност- чл.42,б, б. “б” от ЗН. Изискването на закона по отношение на елементите – дата, съдържание и подпис е императивно и е гаранция за формалната действителност на завещанието като едностранна разпоредителна сделка и в нормата на чл.25, ал.1 от Закона за наследството. Неспазването на тази форма води до нищожност на завещателното разпореждане на основание чл.42, ал.1, б. “б” ЗН, то няма правно действие и не може да породи наследствено правоприемство, съответно бенефициерът, не може да придобие по наследяване имуществото на завещателя Въпросът следва ли съдът да извърши анализ на доказателствата по делото; като прецени доказателствата и доводите на страните по свое убеждение е обуславящ изхода на всеки гражданскоправен спор независимо дали е направено оспорване на някои от тях. Обжалваният съдебен акт е постановен в съответствие с така установената съдебна практика по приложението на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК.
Настоящия състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК тъй като не са налице въпроси в предметното поле на текста , а решението по съществото на спора е съобразено с трайната съдебна практика касаеща земеделската реституция
Разпоредбата на чл.280 , ал.1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, който се различава от вече формираната съдебна практика или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезата на приложното поле на чл.280 , ал.1, т.1-3 ГПК защото изведените от касатора въпроси касаят изводите на въззивният съд по съществото на спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ-125 от 19.10.2011 г. по гр.д. № 1090 от 2011 г. на Бургаския окръжен съд по касационните жалби на А. Г. М. и З. Г. Л. – К. при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: