1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 716
гр.София, 30 октомври 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1489 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 1343/15.01.2018 г., подадена от Д. П. С., чрез адв. Х. Д. от АК-П., срещу въззивно решение № 1555 от 06.12.2017 г., постановено по възз.гр.д. № 197/2017 г. на Пловдивския окръжен съд. Съдебният акт се обжалва в частта, с която искът на Д.С. с правно основание чл. 194, ал. 2 ЗОВСРБ, във вр. чл. 136а, ал. 5 КТ, срещу Военно формирование 28000 – Г. И., за стойността на положен труд за периода от м. април 2011г. до м. август 2014г. при условия на удължено служебно време над нормалната до общата продължителност в размер на 2098 часа, некомпенсиран с намалено служебно време, е отхвърлен за разликата над присъдените 14 197,03 лв. до пълния предявен размер от 68 333,50 лв. Предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 15.08.2014 г. – 04.09.2015 г. е отхвърлен за разликата над присъдените 1525,29 лв. до предявения размер от 7 340,70 лв. Въззивното решение e влязло в сила като необжалвано в частта, с която е уважен искът по чл. 194, ал. 2 ЗОВСРБ вр. с чл. 136а, ал. 5 КТ за сумата 14 197,03 лв., представляваща стойността на положения при условия на удължено служебно време над нормалната до общата продължителност труд, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 04.09.2015 г., до окончателното изплащане на вземането, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1 525,29 лв.- обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на присъдената главница.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния, процесуалния закон и необоснованост. Касаторът моли за присъждане на разноските, направени в производството пред касационната инстанция.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че касационният контрол следва да се допусне в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК по въпросите: 1/ допустимо ли е съдът да определи извършване на експертиза въз основа на неофициални електронни таблици съставени от страната, за установяване параметрите на служебно/трудово правоотношение, когато за същите въпроси има прието вече заключение, базирано на официални заповеди /издадени от съответния ръководител в рамките на правомощията му и по предвидения ред/, изходящи от същата страна; 2/ допустимо ли е съдът да основе решението си на заключение на вещо лице, изготвено върху незащитени електронни файлове, без каквато и да е доказателствена стойност; 3/ длъжен ли е съдът да постановява мотиви по конкретно направено искане за приложимата норма, при противоречие по чл.15, ал.3 ЗНА; 4/ по кой ред следва да се изчислява размерът на обезщетението за реално положен и некомпенсиран с почивка труд на военнослужещите при прекратяване на служебното правоотношение – съгласно хипотезата на чл. 136а КТ, или по подзаконовата нормативна уредба в изпълнение на ЗОВСРБ при наличие на съществено противоречие между тях.
По отношение на първите два въпроса се поддържа предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; за третия въпрос се сочи, че е налице противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС; а по четвъртия въпрос се твърди, че е налице противоречива съдебна практика.
Ответната страна по жалбата Военно формирование 28000 – Г. И. не е представила писмен отговор и не е взела становище по жалбата.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да счете предявеният иск за основателен до размера на сумата от 14 197,03 лв., въззивният съд е приел, че ищецът Д. П. С. е служил от 14.08.1998 г. до 14.08.2014 г. като летец-пилот в ответното Военно формирование 28000 – Г. И., на длъжност „командир“ на отделно учебно бойно звено със звание майор. Договорът за военна служба на ищеца е прекратен със заповед № КВ-354/30.07.2014 г. на министъра на отбраната. Със заповед № ЛС-48/14.08.2014 г. на командира на Военно формирование 28000 – Г. И. Д. С. е отчислен от списъчния състав, считано от 14.08.2014 г. и е разпоредено да му се изплатят дължимите при освобождаване от военна служба обезщетения по чл. 227, ал. 1, чл. 228, ал. 2 и чл. 234 ЗОВСРБ, по чл. 227, ал. 5 ЗОВСРБ, както и за неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 199 ЗОВСРБ. Ищецът е претендирал да му се изплати възнаграждение за положените през периода на военната му служба при ответника 2 184 часа труд над нормалната до общата продължителност на служебното време, като е изложил твърдения, че тези часове представляват удължено служебно време и не са компенсирани преди прекратяване на договора за военна служба.
Въззивната инстанция е счела, че нормалната продължителност на служебното време на военнослужещите е установена в чл. 194, ал. 1 ЗОВСРБ и е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а общата продължителност на служебното време в денонощие, изчислена по реда на чл. 194, ал. 2 ЗОВСРБ, е до 12 часа. Посочено е още, че съгласно чл. 195, ал. 2 ЗОВСРБ военнослужещите могат да бъдат назначавани за полагане на дежурства с максимална продължителност от 24 часа и не повече от 168 часа месечно. В тази връзка е съобразена трайната практика на ВКС, според която работата на военнослужещите при удължено служебно време над нормалната до общата продължителност, в което се включват и дежурствата, по правило не се заплаща, тъй като се компенсира с почивка съгласно чл.194, ал. 5 ЗОВСРБ. Положеният при удължено служебно време труд не представлява същински извънреден труд по смисъла на специалния закон, а е приравнен на него. В случай на прекратяване на правоотношението, преди компенсирането с почивка, се дължи заплащане като за извънреден труд.
Обсъждайки поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и кредитираното допълнително заключение на вещото лице по счетоводната експертиза, съдът е приел, че за изследвания период / от месец април 2011 г. до 14.08.2014 г./ ищецът е положил 2 098 часа труд над нормалната до общата продължителност на служебното време, като са отчетени положените в периода дежурства. При обсъждане на предложените в заключението варианти за определяне на дължимото на ищеца възнаграждение, въззивният съд е приел, че нормата на чл. 262 КТ не намира приложение в случаите, когато се претендира заплащането на положен труд от военнослужещ в рамките на общата продължителност на служебното време, некомпенсиран с почивка. Посочено е, че ЗОВСРБ съдържа специална уредба, която изключва прилагането по аналогия на чл. 262 КТ. Прието е, че дължимото възнаграждение се определя на базата на основното месечно възнаграждение на военнослужещия при условията и по реда, предвидени в Наредбата за определяне на размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи, приета с ПМС № 74/23.03.2001 г. на основание чл.203, ал.2 ЗОВСРБ /отм./, и Наредба № Н-18/19.12.2012г. за реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, неговото отчитане извън нормалната му продължителност и определяне на допълнителното възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници. В заключение е направен извод, че за положения труд от 2 098 часа при удължено служебно време над нормалната до общата продължителност в периода м.04.2011 г. – м. 08.2014 г. ответното военно формирование дължи на ищеца сумата 14 197,03 лева. Претенцията по чл. 86 ЗЗД е счетена за основателна до размера на сумата 1 525, 29 лв.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице сочените от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Първите два въпроса в изложението нямат характеристиката на правни въпроси, обусловили решаващата воля на съда в обжалвания акт. По отношение на тях не е осъществена общата предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въпросите са фактически – касаят възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и анализа и оценката на събраните по делото доказателства. Извън това следва да се посочи, че съдът нито е приемал, нито е обсъждал доказателствената стойност на неофициални електронни таблици, респ. не е основал решението на базата на такива доказателствени средства. Назначената допълнителна съдебно-счетоводната експертиза е със задача да изчисли размера на положения от ищеца труд при удължено служебно време над нормалната до общата продължителност и да се даде заключение за размера на дължимото обезщетение въз основа на проверка на всички относими документи, намиращи се при работодателя, включително и като се вземат предвид таблиците за служебното време, изготвяни от прекия командир на ищеца. При изслушването на вещото лице заключението не е оспорено от страните и е прието. Същевременно, в мотивите на решението си съдът е обсъдил и двете експертизи, но е счел, че следва да се кредитира допълнителното експертно заключение като пълно, обективно и компетентно изготвено. Правилността на този извод не може да бъде проверявана в производството по чл.288 ГПК. Поради това, по отношение на първите два въпроса в изложението не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за селектиране на жалбата.
Третият /уточнен от състава на ВКС/ въпрос, касае задължението на въззивният съд да изложи собствени решаващи мотиви, като обсъди въведените от страните доводи и възражения и прецени всички относими за спора доказателства. Въпросът е обуславящ, но е разрешен в съответствие с константната практика на ВКС, включително и с тази, цитирана от касатора. Безпротиворечиво е ВКС е приемал, че съгласно разпоредбите на чл. 12 и чл.235, ал.2 ГПК, съдът е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право; да обсъди в мотивите на своя акт доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се; да обсъди и отговори на всички доводи и възражения на страните, които имат значение за предмета на спора. В случая, въззивната инстанция не се е отклонила от задълженията си на съд по съществото на спора и е изложила мотиви по всички правнорелевантни за спорното право факти, както и по въведените от страните доводи и възражения. Несъгласието на касатора с крайния извод на съда за частична основателност на претенцията, както и изложената в тази връзка аргументация, не може да обуслови селектирането на жалбата, доколкото тези оплаквания представляват основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, които се разглеждат в производството по чл.290 ГПК.
Не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и по четвъртия въпрос в изложението. Въззивното решение съответства на трайната практика на ВКС, която приема, че нормативната уредба на възнагражденията и обезщетенията на военнослужещите е специална и се намира в ЗОВСРБ и в подзаконовите нормативни актове по прилагането му – в Наредбата за определяне на размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи, приета с ПМС № 74/23.03.2001 г. на основание чл.203, ал.2 ЗОВСРБ /отм./ и Наредба № Н-18/19.12.2012 г., тъй като отчита особеностите при изпълнение на задълженията по договора за военна служба. КТ намира приложение само за неуредените в специалния закон въпроси, сред които настоящият спор не попада.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1555 от 06.12.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 197/2017 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.